Доц. Гълъбов за Трифонов: Опит за поемане на отговорност или провокация

Интервю на Tribune.bg с политолога и социолог доц. д-р Антоний Гълъбов във връзка с отправената заявка от страна на „Има такъв народ“ да състави правителство на малцинството, заложените управленски приоритети в програмата на партията на Слави Трифонов, имената, които той предлага за министри и дързостта му да съобщава състав на кабинет преди окончателните резултати от изборите.

Доц. Гълъбов, как бихте коментирали решението на „Има такъв народ“ да не влизат в преговори, а да действат на своя глава?Не е ли твърде смело, имайки предвид, че правителство на малцинството предполага 110-120 депутати, а не 60 и няколко.

Така е, но това е стилът, който избра тази политическа формация. Тя е основана върху продуцентска компания, така че това е компания - партия. Това е корпоративен подход, който се различава съществено от традиционните.

Какво смятате за предизвикателството, което отправи към другите партии Слави Трифонов с този ход – малко звучи като – „или ме подкрепяйте, или не ни бройте“?

Тук има малко по-сериозен залог, защото тази форма, не бих искал да я нарека шантаж, но тя има подобен характер, тя е такава, че ако това правителство не получи подкрепа, отговорността за предизвикването на следващите парламентарни избори вече няма да е на „Има такъв народ“. Вместо ИТН просто да върне проучвателния мандат, както се случи в 45-ото Народно събрание, този път имаме един списък от хора, имаме едни доста странни сами по себе си приоритети, тъй като част от тях са по-скоро за законодателната власт, а не за изпълнителната. Те просто са поставени на масата и онези, които откажат да ги подкрепят, ще трябва да поемат отговорността за следващите парламентарни избори.

Не е ли прекалено да се съобщава състав на кабинет преди ЦИК да обяви финалните резултати, както всъщност се случи днес?

Така се случи! Освен всичко останало, обикновено парламентарната процедура предполага първо представянето на структурата на кабинета, след това конкретните персонални предложения, преди това, разбира се, програма за управление. Така че, в конкретния случай имаме просто заявка. Позитивният прочит е, че имаме опит за поемане на отговорност, по-критичният прочит е, че това е провокация. Има и още един прочит, който за мене става все по-важен, тъй като България се намира в състояние на корпоративна война през последните седем години. След фалита на КТБ практически страната ни навлезе в много тежка корпоративна война, която през последните две години придоби много видими измерения. Прекалено много пари и техните собственици се усетиха застрашени. В това отношение, за съжаление, този жест на „Има такъв народ“ за мен е някакво предложение за примирие в тази война, а не отговор на обществените очаквания за управление на страната.

Какво ще кажете за приоритетите, които намират място в програмата на „Има такъв народ“?

Част от приоритетите са работа на законодателната власт, част от тях предполагат промени в Конституцията, част от тях са в правомощията на местните власти. Схемата „колкото – толкова“, която беше повторена няколко пъти от г-н Трифонов, не е схемата, която съответства на управление на публични финанси. „Колкото, толкова“ беше един хубав филм с Джак Никълсън, но не е добър принцип при управление на държавата. Така че, тези разходи, за чиято необходимост г-н Трифонов заяви, че съществува обществено съгласие, трябва да бъдат осигурени с някакъв вид приходи. Всъщност не чухме нищо нито за фискална, нито за икономическа политика на този кабинет, нито за някакви по-дългосрочни инициативи, освен може би концесионирането на магистралите и изграждането им във всички възможни посоки. Но за мое голямо съжаление схемата „колкото – толкова“ просто не работи в случая.

Какво е Вашето мнение за предложените имена за министри?

Това са част от хората, които преминаха през този своеобразен кастинг преди време, който правеше „Шоуто на Слави“. По-голямата част от тези хора имат опит в частния бизнес, по-голямата част от тях не познават държавната администрация и не познават начина, по който функционира държавата. Това е системен риск. Ние имахме подобен пример през 2001 година. Не е случайна реминисценцията към НДСВ, тъй като имаме подобен профил на кандидати. Големият въпрос, разбира се, не е в техните достойнства, не в този подчертан културен провинциализъм, който лъха от представянето им, защото само в дълбоко комплексиран провинциализъм броят на езиците, които познава съответният човек, има някакво значение. Отвъд всичко това, отново казвам това са хора, които са се доказали и утвърдили в собствената си професионална кариера. Големият въпрос, който остава открит, е до каква степен те познават начина, по който функционира държавата, защото за мое голямо съжаление тази заявка за бързи радикални съкращения в администрацията и т.н. обикновено е популистки лозунг, зад който не стои реално разбиране за това как функционира публичната администрация.