Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Доц. Тодорова: От 25 години колегите ми предупреждават, че зараза от такъв мащаб е въпрос на време

Мнения

Доц. Тодорова: От 25 години колегите ми предупреждават, че зараза от такъв мащаб е въпрос на време

Снимка:

Има „презареждане“ на науката, връщане на експертите на сцената, казва футурологът

Интервю на Tribune.bg с доц. д-р Мариана Тодорова – учен-футуролог от БАН за новите реалности и живота след/със COVID-19

Тя е доктор по футурология и изследовател в Института по философия и социология на БАН. Председател е на клона в България на глобалната мрежа за изследване на бъдещето „Милениум проджект“ (международен независим мозъчен тръст, чиито членове са футуролози, изследователи, лидери и визионери, работещи с фокус върху събитията и процесите в бъдещето). Член е на Световната академия за наука и изкуства. Депутат от ПГ на АБВ в 43-ото народно събрание.

Доц. Тодорова е специализирала в Държавния департамент на САЩ, „Харвард Кенеди Скул” и Китайската академия за управление. Изнася лекции и има научни публикации по футурология в САЩ. Участва в множество конференции за изследвания на бъдещето и футуристика. През юли 2019 г. излезе  първата й книга в САЩ: „Future Studies and Counterfactual Analysis. Seeds of the Future“, написана съвместно с американския футуролог Теодор Гордън, един от идеолозите и ръководител на 3-ия етап на проекта „Аполо“ за кацане на Луната. През февруари 2020 г. публикува и в България книгата си: „Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата“.

Доцент Тодорова, как се промени животът ни след появата на COVID-19? Вирусът трайно се настани в нашата реалност, в нашето ежедневие. Какви са предизвикателствата, свързани с това?

Предизвикателствата са във всички аспекти и този факт произтича и от сценариите, които аз бях очертала още в началото на пандемията в едно чуждестранно издание. Писах, че е трудно да се предприемат напълно адекватни мерки, тъй като и до днес продължаваме да живеем пред все още неизяснените въпросителни дали коронавирусът има сезонен характер, което вече се оспорва и дали хората изграждат траен имунитет от него, което също с времето се опровергава. Тоест, това ни показва, че нито строгата карантина (защото вирусът не си отиде с времето и идването на лятото), нито по-либералните мерки (тъй като не се развива траен колективен имунитет) бяха достатъчно добри. При условие, че тези две хипотези се оказват верни, т.е. вирусът или инфекцията ще се разпространява ежегодно, ще мутира, напоследък четохме, че вероятно има 35 различни щама и при условие, че за момента учените, които изследват тези процеси, са на мнение, че не се изгражда траен имунитет, то наистина мерките за социална дистанция, изолация, работа от вкъщи се поставят по-скоро, за да не се натоварват здравните системи, отколкото защото това наистина ще има реален ефект.

В какви посоки коронавирусът задвижи всеки един аспект от нашия живот?

Ние всъщност живеем в един свят на по-голяма несигурност, което не бива да ни плаши, защото човечеството винаги намира адаптационен отговор към нови обстоятелства - войни, икономически рецесии. Човекът се намира в ситуация на несигурност относно планирането на ежедневния си живот, почивките си, работата си. Това ще е новото „нормално“. Много бързо ще се налага да се приспособим към качествено нови ситуации. Ценното, което като урок получаваме от пандемията е, че тя ни разкри доста проблеми, които са се натрупвали не само пред отделни държави, а пред цялото човечество, което показва колко наложително е да се решат на първо място казусите с екологичното замърсяване, климатичните промени. Защото COVID-19 наистина ни демонстрира, че едно събитие от такъв характер може много бързо да се случи и всъщност нито на ниво отделни национални държави, нито на ниво големи организации, които се занимават с подобни проблеми като ООН и СЗО, нито на ниво държави, обединени в ЕС и други съюзи, има изготвени стратегии и планове за действие. Самият коронавирус не е „черен лебед“, неочаквано събитие, което не би могло да се прогнозира. Мои колеги футуролози поне от 25 години предупреждават в различни доклади, че зараза от подобен мащаб може и е въпрос на време да се реализира. Има множество описани сценарии, сред които и на организацията, която представлявам в България – Милениум проджект. Подобни сценарии ни разкриват, че ние трябва да имаме предварителни визия, стратегия и план за действие, за да можем да реагираме адекватно и това да не доведе до социален и икономически срив. Имам предвид климатични промени, екологични катастрофи или възможността технологичните разработки като изкуствен интелект да излязат извън контрол и да се случат непредвидени неща.

Става въпрос за (само)възникването на общ или супер изкуствен интелект, който многократно би ни превъзхождал и би бил заплаха за нашата цивилизация, редом с безбройните възможности, които ще ни предостави.

Друг феномен, който коронавирусът позволи да съзрем е, че  същестуват огромни неравенства по отношение не само на хората в една държава, но на обществата в различните държави – неравенство по отношение на достъпа до социални и здравни услуги, икономическо неравенство и достъп до адекватни подпомагащи мерки и програми. Доста бързо се ускори навлизането на технологиите в територии и сегменти, които бяха по-консервативни. Пандемията се превърна в стимул да се разгърне тази тенденция. Всички разбрахме как се работи от вкъщи, какво e „home office“. Това, което все още не се е случило, но е напълно възможно е, че много процеси към днешна дата могат да бъдат автоматизирани, роботизирани или заменени от изкуствен интелект и на ниво технологиите има пълна готовност за това. В Япония, в САЩ, в Южна Корея доста от производствата, здравните грижи, персонал в хотели, магазини и болници бяха заменени именно заради стремежа да се спазва социална дистанция и да не присъстват физически хора на работните си места, там, където са застрашени. Този предтекст може да действа като ускорител много професии да се трансформират или да изчезнат, или да бъдат заменени от роботите, изкуствения интелект, новите технологии. След като светът спря буквално за два месеца, се видя, че доста мерки, които бяха образувани като икономически рамки, методи за икономиките на отделни държави като „зелените планове“ за икономика, всъщност са ефективни и биха работили. Просто трябва да има политическа воля те да се предприемат. Всъщност стана ясно, че макар и те да са болезнени, защото ще костват ресурси и работни места, то те биха работили.

Разбира се, големият проблем, е спадът на икономическия растеж. Прогнозите за повечето страни са, той да намалее до между 2 и 8 %, и  доста да се повиши безработицата. Всички държави действаха сравнително хомогенно, с еднакви мерки. Но в глобален аспект трябва да се осмисли дали може да поддържаме модела на растежа като производно на вредни производства, пределна масовизация на стоки и свръхконсуматорство.

Големият въпрос пред политиците на световно равнище е и дали сегашният икономически модел, който имаме, е достатъчно справедлив. Много страни и отделни интелектуалци, които мислят по-социално, предлагат други индекси, чрез които да се измерва икономиката – като „индекс за благополучие“, „индекси за човешко щастие“. В крайна сметка всичко трябва да се прави за хората, а не да е адресирано към някакви абстрактни параметри и числа, които мерят съответното състояние на страната.

Пред какво е изправена науката днес, как ще отговори на новите потребности на човечеството? До къде стигна процесът по създаване на ваксина и лекарства, които да се борят с новия коронавирус?

Ако добавим още от позитивите в тази ситуация е, че има „презареждане“ на науката, връщане на експертите на сцената, тъй като знаете, че от няколко години, поради редица обстоятелства, имаше залез на авторитетите, защото светът се глобализира и Интернет пространството също способства за това всеки да се бори да бъде инфлуенсър, лидер на мнение. Сега, има едно възраждане на интереса към науката и към експертите, защото всички се убедиха, че в подобна ситуация именно учените, експертите в отделните области могат да дадат реалните работещи решения.

Разбира се, множество компании по света и отделни държави имат стремеж да разработят ваксина. Вероятно ще има частична успеваемост. Не мога да се ангажирам със срок, в който да кажа, че това ще се случи. Склонността на този вирус да мутира, ще прави реалните достижения за конкретните ваксини негодни. Ето защо, самият процес по създаването им също трябва да се осъвременява ежегодно и да се следи дали вирусът се наслагва към сезонния грип.

Големият въпрос, за който никой не говори, е да се посочи кои са най-уязвимите и рискови групи и да се анализира защо това е така. В немалка степен, макар че виждаме, че има доста изключения, най-застрашени са хората в напреднала възраст и тези с хронични заболявания. Разбира се, има и млади хора, които стават жертва, но това по-скоро идва от късната намеса на лекарите. Ако можем да търсим едно по-мъдро послание, свише е, че ние през целия си активен живот трябва да се грижим за здравето си, да започнем да живеем здравословно, да се храним със здравословни храни, да избегнем хроничните заболявания, да спортуваме, защото ако не сме компрометирали здравето си в такава крайна степен, както хората, които стават жертва на коронавируса, той просто не е такава силна заплаха. В днешно време все още не се дискутира за множеството вредни храни, които са резултат на индустриалното производство, защото така ще бъдат засегнати много ключови индустрии, които още не са готови да трансформират своя бизнес. Все още не се води дебатът и за това доколко е полезна консумацията на червено месо, все още не са забранени храни, които съдържат хидрогенни мазнини. Всички ние знаем, че са изключително вредни, а те дори са все още съставна част на детските храни. Може би само 20-30% от хората имат сериозно отношение към спорт и поддържане на физическа активност в световен мащаб. Т.е. до голяма степен причината за смъртността, за заболеваемостта не е само коронавирусът, а са и други хронични заболявания, които са типични за 20 - 21 век като сърдечно-съдови и ракови, начинът на живот. Именно индустриализацията, стремежът към ускорен растеж са тези, които рамкират и дефинират този начин на живот, но и той ни разболява. Макар че, може би знаете, че в края на Втората световна война, 1945 година, средната продължителност на живот на населението на света е била 39 години, а сега е 70, в някои страни дори 80. Т.е. тази индустриализация ни вреди със замърсяването на въздуха, почвите, водите и начина на живот. Но от друга страна, развитието на науката и медицината е удължило почти двойно живота ни и сега е време да се потърси нов баланс и наистина да се преструктурират начина на живот и политическите, социално-икономическите системи.

Ще се справи ли глобалната икономика с кризата, как ще се развият събитията през следващите няколко години в световен мащаб според Вас, какви са очакванията на учените, политиците, водачите на всяко едно общество?

Има отделни планове на различните държави за това как да управляват икономиката си. Европейският съюз, на който и ние сме член, също има своя програма и предвижда средства за това. Зависи отделните държави към какво ще се насочат като ресурс и какви мерки ще изготвят. По този повод в Ню Йорк Таймс и други значими ежедневници се дебатираше каква е дефиницията за силата и способностите на една държава в днешно време. Това се крие не толкова в нейната военна или икономическа мощ, а по-скоро как ще се адаптира и какво ще предприеме за справяне с кризата. За целта експертите бяха стигнали до извода, че страните, които са гъвкави, изработват мерки на дневна база, ад хог как да пренастроят решенията, които взимат, всъщност ще са новите модерни лидери. Може да са малки, може да са големи държави, но ще са тези, които действат умно, гъвкаво и използват технологиите.

Важно е наистина освободеният ресурс да се пренасочи към усъвършенстване на образователните системи, защото това, което можем със сигурност да твърдим е, че оттук нататък на хората ще се налага доста по-често да сменят работното си място и да преизобретяват трудовия си профил. Очертава се един хоризонт от 4-8 години. Това означава, че на всеки 4-8 години ще се налага хората да променят работното си място, да се преквалифицират. Концепцията за образование през целия живот ще се развие и ще стане норма, която е необходима. Тези ресурси трябва да се насочат към социални системи, така че бедните и уязвимите да бъдат подпомогнати. Също така, много се дебатира фактът, че с все по-голямото навлизане на изкуствен интелект, множество професии бързо ще изчезнат. Ще е необходимо въвеждането на универсален или минимален базов доход. Хората ще трябва да се преквалифицират, за да имат постоянни и достойни доходи. Съответно, икономическите мерки трябва да бъдат такива, че да стимулират създаването на нови бизнеси, нови пазарни ниши.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още