Драмата на либералните бесове в Америка: плачѝ да плачем!

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

„Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“

(Мат. 8:29)

С повишено внимание, интерес и нескрито удоволствие (а защо точно удоволствие – не знам. Темата е достатъчно грозна и тревожна. Може би съм изпитал не точно удоволствие, а злорадство, бликащо от грехопадналата ми натура, демек: „казвах ли ви аз на вас!“), та с повишено внимание прочетох днес една статия в „Новетика“. Статията е от Деси Иванова – разследващ журналист и коментатор по политически и социални теми в американското общество – и по същество представлява съвестно проучване, събиране и систематизиране на реакциите в левите либерални среди на Щатите след оглушителната победа на Тръмп. Забележително е, че днес всички онези, които през останалото време се тръшкат по ценностите на демокрацията, толерантни са дотолкова, че ценят мнението на другия едва ли не повече от своето собствено, отказват да приемат последния продукт на американската демокрация – резултатите от президентските избори – и не просто отказват, но се тръшкат в такава бясна истерия, която не би следвало да предизвика нищо друго, освен незабавен вой на линейки.

В статията ще прочетете потресаващи неща. Ще прочетете например как 33-годишната Кори Бърк (самоопределяща се като  power lesbian, съпруга на известния транссексуален автор Саманта Лей Алън от Сиатъл) в изблик на либерален хуманизъм убива баща си заради резултата от изборите. Ще прочетете също и за 46-годишният психически лабилен левичар Антъни Нефю от Дулут, Минесота, избил дни след изборите през ноември 2024 цялото си семейство и после се самоубил. Ще прочетете още и за движението MATGA – Movement Targeting Men with Poison, което съвсем сериозно си поставя за цел да избие мъжете чрез отравяне. Участничките в това движение бръснат главите си и се кълнат, че няма да правят секс през целия мандат на Тръмп под лозунга „Моята телесна независимост има значение“. Причините са две: 1. Слухът, че либералните булки няма да имат достъп до аборт по времето на Тръмп, в което прозира някаква логика, някаква последователност на мисълта, и 2. Статистика, сочеща, че се увеличава броят на младите мъже, гласуващи за републиканците. Тук поне аз логика не виждам.

Ще научите и за налудничавото поведение сред представители на някои банални, но структуроопределящи професии. Учителка в Серитос, Калифорния, подгонила децата, като им казала, че да носят фланелки на Тръмп било „престъпление от омраза“, а новоизбраният президент бил фашист. Друга пък учителка (от Чапман, Кънектикът) направо заплашила да убие поддръжниците на Тръмп. Така и при представителите на другата класическа хуманна професия – лекарите. Някой си д-р Маянк Шарма от Айова открито агитирал колегите си да не лекуват пациенти-тръмписти и проклел родителите-консерватори да „изгубят децата си в престрелка“. Други либерални психиатри, терапевти, съветници и социални работници също призовали да бъдат отказвани услуги на всички пациенти, гласували за Тръмп.

Най-сетне (с което далеч не се изчерпва всичко) ще научите как служители от администрацията на Байдън-Харис били толкова разстроени от победата на Тръмп, че Държавният департамент на САЩ организирал терапевтични сесии за тях под формата на нарочен уебинар. Целта била „справяне със стреса и поддържане на благополучие“. Ех, това благополучие! Модерният човек няма друга цел, освен ревностното му поддържане. За постигането на тази цел е готова да се намеси и либералната американска държава в последните часове на съществуването си!

Във връзка с това терапевтично усилие републиканският конгресмен Деръл Иса от Калифорния изпратил писмо до държавния секретар Антъни Блинкен, в което между другото пишело черно на бяло:

„Учуден съм, че Министерството предоставя финансирана от правителството психологическа консултация на федерални служители, разстроени от нормалното функциониране на американската демокрация“.

Републиканецът е изискал отговори, колко сесии са проведени, колко още са планирани и колко ще струват те на данъкоплатците.

Луда работа. Но не и учудваща. От десетилетия, може би от края на Врата световна война, или ако не, то със сигурност от 1968, когато хипитата обявяват своята сексуална революция, френските студенти стачкува и Де Гол – една от последните твърдини на нормалния свят – подава оставка, светът в лицето на лесно податливия и вдъхновяващ се масов човек неотклонно е воден към днешните плачевни резултати – резултати, показващи вече напълно беззащитни и неадекватни поколения, изпълнени за сметка на това с нечувана гордост и галактическо самочувствие. Особено пък американците (много отдавна съм на мнение, че силните нации биват подлагани на силни изкушения и сатаната вилнее сред тях с особено старание, затова съдбите им са толкова бурни), особено пък те са във вихъра на най-големите извращения. Тези хора там започнаха да ги побъркват още от историята с кулите близнаци, че и по-отпреди, през ипотечните балони, когато първо, подкокоросвани от банките и гаранционните фондове, ги накараха да повярват, че на всеки гащник му се полагат по няколко недвижими имота, които да отдава под наем и да живее като рентиер (на кого ще ги отдава, когато всички станат имотовладелци – за това никой не попита), а след това им взеха всичко и ги оставиха да спят в колите си по паркингите, та чак до психопатичните движения Me too и BLM.

Най-ценното на статията е, че авторката много точно сочи причините. Левите либерали в Америка, казва Деси Иванова, „очакват не Бог, а правителството в лицето на избраната от тях партия, да е техният спасител. Политиката е тяхната религия и те са ѝ предани. Догмата на радикалните левичари не е вдъхновена от божественото, а от буквата на човешкия закон“. Този образ на крайно политизирания и индоктриниран човек виждаме и у Ортега-и-Гасет и то точно век преди последните президентски избори в Съединените щати. „Разбунтуваната маса е загубила таланта си да вярва и да разбира. Вътре в себе си тя не носи нищо освен политика, една раздута до краен предел, френетична, излязла от рамките си политика, която се стреми да замести познанието, религията, мъдростта – най-сетне единствените неща, които по своята същност са предопределени да заемат централно място в човешкия разум“. Много интересно наблюдение, с което може да се съгласим, а може и да не се съгласим, но със сигурност ще се занимаем по-подробно утре, когато ще хвърлим едно око на случващото се в политическия живот на България през последната седмица. Така или иначе, погледнат през политиката и най-вече през политиката, човекът е мислещо и чувстващо същество с вродена съвест, което трябва да избере своето място по оста добро/зло. И ние в лицето на беснеещите, хулещи и нараняващи леви либерали в Америка виждаме това същество, избрало вече злото, избрало тъмната страна, избрало да падне и да се разбие в камънаците на този мимолетен свят, дето днес го има, утре го няма.

У ляволибералните истерици, дори да е останало нещо добро (а то със сигурност е останало), това добро е скрито под дебели пластове уродлива индоктринация. Това са бесове. Бесове, в сравнение с които бесовете на Достоевски са бледи аматьори от невинния XIX век. Това са бесове в библейския смисъл, същите като онези, които, щом Христос им заповядал да излязат от бесноватия, започнали да го молят:

„И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата“ (Мат. 8:31,32).

Гонете бесовете, не ги жалете – човечеството е достатъчно многобройно и има достатъчно много свини, където бесовете да се приютят в очакване на окончателната разправа. Приличам ли ви на апокалиптик? Не ме интересува кому на какво приличам – тези неща трябва да се кажат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Мартин Шонгауер, Изкушението на св. Антоний, гравюра (ок. 1470-75)

* * * 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.