Една година от „незаконния и неграмотен арест” на Бойко Борисов

На 17 март 2022, преди точно 12 месеца, беше арестуван лидерът на опозицията Бойко Борисов. Събитията, които трайно разтресоха политическия пейзаж на страната, бяха по инициатива и свидетелски показания на тогавашния премиер Кирил Петков. На база „опасенията“ на Петков, че Борисов е извършил престъпление, тогавашният МВР-министър Бойко Рашков даде заповед за задържане без събрани доказателства.

Въпреки че при обиските в дома на Борисов и останалите задържани от ГЕРБ не бяха открити доказателства за извършени престъпления, те останаха за денонощие в ареста, а междувременно симпатизантите на партията се събраха в тяхна защита.

„Брутално, гадно, върнаха ни в Комунизма. Точно както 1944 г. Ровиха в кошчетата на децата“, заяви Борисов след пускането си от ареста без обвинения на 18 март късно вечерта.

Гоненията срещу опозицията в България отекнаха в Европа.

„Задържането на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова, както и обиските в домовете им, са в разрез с върховенството на закона“. Това беше заключението на евродепутатите на Европейската народна партия (ЕНП), участвали в проучвателна мисия в България непосредствено след арестите.

Евродепутатите Моника Холмайер (председател на Комисията по бюджетен контрол на ЕП) и Йерун Ленарс (говорител на Групата на ЕНП в комисията ЛИБЕ) се срещнаха с Борисов, главния прокурор Иван Гешев, с Кирил Петков и с Бойко Рашков.

„Една политическа сила в правителството се опитва да унищожи опозицията и да каже, че предишното правителство е виновно за корупцията”, коментираха те.

Председателят на ЕНП Манфред Вебер поиска от Европейският парламент да вземе отношение относно незаконния арест на лидера на ГЕРБ.

„През миналата седмица ръководителят на опозицията в една европейска държава бе задържан за 24 часа, единствено по указания на вътрешния министър, без прокурорска заповед и съдийско решение и днес един съд в София е постановил, че това е неправомерно действие. Моля комисията да се занимае с въпроса. Всички искаме борба с корупцията, но това трябва да става на принципите на правовата държава, а те бяха нарушени в България. Това трябва да бъде изяснено“, заяви пред депутатите в Европейският парламент Вебер.

Окончателната дума, разбира се, беше на съда. А той, след разглеждане на „доказателствата“ обяви, че лидерът на опозицията е арестуван в условията на липса на доказателства за извършено престъпление, неграмотно написана и непонятна заповед за задържане и разпитани свидетели едва на следващия ден.

В решението си съдия Николай Урумов посочва, че МВР е компетентен орган, но липсвали задължителни реквизити в документа, както и годни данни за извършено престъпление. Магистратът посочва, че „свидетелят“ – тогавашният премиер Кирил Петков, е разказал, че при срещата си с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши е споделил загриженост, че българската прокуратура не е действала адекватно. Кьовеши заявила, че ще бъдат предприети действия от Европейската прокуратура в обхвата на нейната компетентност. Петков изразил и притеснение, че имало вероятност Борисов и други, споменати в доклад на АДФИ, да получат достъп до него и да повлияят на разследването, като унищожат или скрият документи и притискат свидетели.

„Тези негови съмнения не са подкрепени с никакви факти. Петков не е посочил, че е бил свидетел на престъпление, нито, че е знаел за такова”, пише съдия Урумов.

„Това решение е взето на една оргия с много уиски, бяло вино, пици на кристали. И заря поръчали. С единствената задача да ме извлекат пред децата с белезници“, заяви няколко месеца по-късно лидерът на ГЕРБ. По-късно стана ясно и, че в момента на ареста на баща ѝ и ексцесиите в дома им, дъщерята на Борисов Виолета е била бременна.

Борисов е категоричен, че поръчителите на ареста му са били наясно, че извършват „100% незаконни действия“, но са решили да го направят въпреки това.