Една сиротна социална база

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Както знаете политическите партии имат смисъл, когато произлизат от някаква социална база – индустриалци, буржоазия, пролетариат, селяни, интелигенция, космополити, патриоти и т.н. От доста време обаче наблюдавам една база – може би не толкова социална, колкото психологическа, – която поне на пръв поглед все още си няма своя обособена политическа партия, ами се присламчва към един или друг по отделни въпроси, но не и по цялостна идеология и управленска програма. Затова тази база е сиротна. За нея няма дори официално прието определение, но най-общо казано това е неродената партия на скептиците.

Наричат ги понякога „плоскоземци“, защото дотолкова се страхуват да не останат излъгани, че се опасяват да приемат дори и очевидни неща, когато идват отнякъде, откъдето очакват да ги прецакат. Разбира се „плоскоземци“ далеч не е достатъчно да обхване и опише цялата неродена партия на скептиците. Например мнозина от онези, които са готови да се закълнат, че ковид ваксините са опасни, са готови в същото време да се съгласят, че формата на Земята е нещо средно между сфера и овоид или популярно казано – кръгла. Тоест „антиваксърите“ никакви „плоскоземци“ не са. Те са нещо повече от плоскоземци. Те дори не са и антиваксъри, защото повечето от тях са ваксинирани с всички останали възможни ваксини, с изключение на някои от онези срещу ковид. Да наречеш такива хора антиваксъри е все едно да наречеш някого, който не яде охлюви, но яде пържоли и суджуци – вегетарианец.

Кое ме кара да мисля, че става дума за цяла социална база, която се нуждае от легитимно политическо представителство? Най-напред отсъствието на логика. Да помислим кой има интерес да се саботира процесът на ваксиниране против ковид, особено когато (все още) няма никакви сериозни доказателства, че този процес е опасен? Да си спомним за птичия грип от 2006 до 2009 (H5N1 и всички подобни абревиатури след него) и за лекарството Тамифлу, което с благодарност беше разграбено от аптеките и дори молеха хората да не се презапасяват, за да има за всички. Тогава никой не каза, че посредством Тамифлу някой иска да чипира популацията, да я направи стерилна или пък че препаратът може да се окаже опасен след десетина-двайсет години. На никого и през ум не минаха такива неща. Защо сега минават? Нима хората се боят от ковида по-малко отколкото от птичия грип? Нима по-малко желаят да получат някакво фармакологично решение? Кой има интерес да саботира справянето с неприятна и повсеместна болест? На пръв поглед никой. Също и на втори. На трети и четвърти – също. Наистина, една такава извънредна ситуация е генератор на огромни печалби, но загубите от разсипването на икономиките и убиването на потреблението са още по-огромни. Дори и да има интерес болестта да продължава да вилнее, той не е повсеместен, а още по-малко пък е интерес на обикновените потърпевши, че да се съпротивляват тъй масово. Преди време „лидерите на обществено мнение“ се възмутиха от някакъв политик (не помня вече кой), дето казал, че 80% от българите са идиоти. Днес същите „лидери на обществено мнение“ повтарят абсолютно същата теза, когато коментират „антиваксърите“. Не може 80% да са ненормални. Ако в една система над 50% от нейните компоненти са ненормални, то това вече не е ненормално, а е норма. Тъй че ако ±80% от българите отказват да се ваксинират, то това не е от идиотщина. Идиот е единствено онзи, който не го разбира или се прави, че не го разбира. Следователно не е правилно да наричаме тези 80% „антиваксъри“, както не е правилно да ги наричаме и „плоскоземци“. Трябва да им измислим някакво друго, по-прецизно наименование.

Да помислим и за още нещо, макар че то ще ни вкара донейде в територията на световните конспирации.

Какъв е интересът на злодеите? Какво целят с тази пандемия и с ваксините? Да затрият човечеството? Да го редуцират? Отдавна са открити много по-ефикасни начини за това. Ако това е целта, защо пускат хем вирус, хем ваксини? Вирусът не е ли достатъчен? Но наистина, ако вирусът е изкуствен и е някакъв вид биологично оръжие, то е твърде неубедителен в това си качество. Но дори да е оръжие за затриване на човечеството, защо после ще пускаш ваксини, с които да предотвратяваш това затриване и да го заместваш с друг вид затриване, което ще се случи след няколко поколения? Или цялата работа има някакви много по-дълбоки измерения, които ние, простите граждани, не можем да проумеем. Тях може да проумее само някой зъл извънземен интелект.

Както виждате, няма логика нито в хипотезата за масовата психоза, водеща до отказ от ваксиниране, нито в световната конспирация. Дори и да има такава конспирация, тя би действала по съвсем друг начин и със съвсем други средства. Има логика в подозрението, че е създадена болест за да се печели после от продажбата за лекарство за нея, но това нито се случва за първи път, нито ще учуди някого, нито пък преди на него се е реагирало по този болезнен начин.

Тогава какво остава? Остава това, което казах в началото – междувременно се е образувал някакъв нов вид човечество, някаква нова и все още сиротна социална база, която има своите сериозни забележки към официалния свят. Тези хора може да не са прави по много въпроси. Може да не са прави за медицина, икономика, финанси, екология, но са прави за едно – че няма да се оставят да ги лъжат и да ги омайват с целофанени истории, да ги карат да изповядват мироглед, който обижда интелигентността им.

Най-общо казано, наблюдава се движение в посока ренесанс на здравия разум. За жалост, „здрав разум“ могат да бъдат наречени и най-отчаяните заблуди, особено когато те се явят в опозиция на някаква нагла глобална пропаганда, каквато е модерното левичарство след 1968. След тази дата в официалната световна мисъл избуяват всевъзможни небивалици, които оставят своя пагубен отпечатък не само върху изкуството и философията, но вече и върху икономиката, финансите и даже медицината. Човечеството е разделено. Част от него гледа на себе си като на особено интелигентно и прогресивно, непрекъснато „в крак с времето“ и преуспяващо в професионален план. За тези хора образно можем да кажем, че са изтъргували душите си с „духа на времето“ и „господаря на този свят“. Тази част е надменна, арогантна и изпълнена с презрение към другата част, която недоверчиво се почесва по главата всеки път, когато чуе поредната бравурна глупост. Да, мнозина в тази втора част не са много умни, не са много културни и не са много образовани. Но здравият разум е до голяма степен инстинкт. Нима на този инстинкт не почива и принципът за всеобщото избирателно право?

Тази втора част от човечеството спешно се нуждае от своя политическа дефиниция и от свое политическо представителство. У нас, а и не само у нас, големите партии изразяват и представляват първата половина от човечеството. Втората остава маргинална и непожелана от никого, въпреки огромния си електорален потенциал. Това е така, защото първата половина се е постарала да изглежда срамно да изразяваш интересите и да представляваш втората половина. А то изобщо не е така. На практика тези две половини не са много по-различни от каинитите и сититите, за които сме говорили нееднократно при други случаи.

Докато големите политически партии представляват само първата половина (каинитите, потомците на Каин), то политическият процес ще бъде онзи фарс, който ни фрустрира ежедневно. Едва когато се появят пропорционално големи и сериозни партии, които да представляват втората половина (сититите, потомците на Сит), чак тогава ще има истинска политическа интрига. И ще видите как тогава никой няма да се занимава с въпроса дали земята е плоска или топчеста. Макар че този въпрос е важен, доколкото помага да бъде локализиран Картаген, който трябва да бъде разрушен. Все пак за авиацията и артилерията облостта на Земята е важна.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.