Екскурзовод: Трябва да се гордеем, България е на трето място след Италия и Гърция по артефакти

В България има няколко много устойчиви поклоннически центрове – Бачковският, Троянският и Рилският манастир, споделя Ивайло Мирчев

В специално интервю за Tribune.bg екскурзоводът Ивайло Мирчев разкрива любопитни факти около религиозния туризъм, кои са основните поклоннически дестинации в България и как да привлечем повече туристи с богатото си културно и християнско наследство, което притежаваме. Мирчев има богословско образование, магистърска квалификация "Религиозен туризъм". Планински водач е.

С какво се характеризира религиозният туризъм? Как се развива той в България и кои са основните фактори този тип пътешествия да привличат все повече туристи?

Без никакво съмнение това е чисто душевно изживяване, независимо, че има физическа опаковка – пътуване. България, от целия регионален православен свят, най-малко е развивала поклонничеството като сектор в туризма. Причините са няколко. Една от тях е, че българинът традиционно е изключително религиозен, дори показно религиозен, но за сметка на това той не е достатъчно вярващ. Поклонничеството е функция на вярата, т.е. религиозните хора посещават манастирите от чисто културен интерес, докато поклонникът посещава манастирите, светите места, чудотворните икони, литийните шествия чрез своята вяра, защото поклонничеството е функция на вярата. За щастие обаче, в България има няколко много устойчиви като дестинации поклоннически центрове. Това са нашите големи манастири – Бачковският, Троянският, Рилският. Има и няколко места, които тепърва се развиват като места за поклонничество. Неслучайно все повече се налага в медийното пространство този прекрасен поход, който е посветен на Свети Иван Рилски. Тази година той беше по-мащабен в неговото десето юбилейно издание. Правят се опити поклонничеството да се наложи и най-малкото българинът да разбере, че поклонничество и религиозен туризъм са две съвсем различни неща.

Имайки предвид вашите преки наблюдения, кои са основните мотиви и причини хората да търсят религиозен туризъм?

Основните причини са строго индивидуални и емоционални. Вие знаете, че хората, имайки някакъв проблем – семеен, здравословен и т.н., те намират упование като последна спирка в духовното. Естествено има и хора, които са закърмени с вярата,  вярващи хора. При тях я няма тази чисто ритуална изказност, при тях има вяра. Основните неща, които аз съм забелязал в своя опит като човек, който контактува с такъв тип туристи и поклонници е, че хората имат изключително уважение към литийните шествия. Литийните шествия са едни много интересни практики в християнския свят, които се срещат в България, не много често, но се срещат, като те са особено устойчиви в региона на Асеновград, познат като Малкия Йерусалим. Предполагам, че мнозина от вашите читатели знаят, че в Асеновград се организират две от най-големите литийни шествия в България, а именно - най-голямото литийно шествие, което е от Бачковския манастир до местността Клувията, малко над манастира, където според преданието е намерена чудотворната икона на Божията майка. Именно с нея на втория ден след Великден хиляди поклонници тръгват, за да я закарат на това място в една красива скална ниша, която буквално се намира на един скален корниз. Иконата престоява там през целия ден и вечерта отново хилядите поклонници я съпровождат до манастира. Другото такова интересно литийно шествие е на над 300 години. То произлиза от гръцката общност в Асеновград. Тогава имало много голяма чумна епидемия и гръцката християнска общност е правила литийни шествия от Асеновград до Асеновата крепост. Впоследствие българската общност, когато България става вече независима като църква, започва да прави това литийно шествие от храм „Света Богородица-Благовещение“, познат още като „Рибната Света Богородица“. Всяка година на Преполовение, двадесет и пет дни след Великден, се провежда църковен празник, възникнал през 1896 година в противовес на гръкоманските литийни шествия. На този ден българите изнасят икона на Божията майка от храма "Света Богородица Рибната" и я носят на ръце до Бачковския манастир, където двете чудотворни икони се събират и вечерта отново чудотворната икона на Божията майка се връща в Асеновград. Всички такива практики са белязани от хиляди чудеса, разказвани и описани в книги. Тези литийни шествия съществуват стотици години – едното както казах се прави от 1896 година, а това в Бачковския манастир е на близо 400 години.

Какъв е интересът на чужденците, които идват в България, към този туризъм?

Без никакво съмнение гърците, сърбите, румънците се чувстват в свои води, посещават нашите храмове все едно са си вкъщи. По такъв начин приемат нещата, че просто идват в храмовете, изповядвайки своята вяра. Що се отнася до чужденците, които изповядват други религии, за тях е много интересно. За тези, които посещават Бачковския манастир е изключително любопитен фактът, че един манастир е жив и действащ вече близо 900 години. За тях е вълнуващ фактът, че въпреки всички геополитически катаклизми, които България е преживяла, този манастир е успял да се съхрани, този манастир е запазил невероятна история, този манастир е запазил великолепни фрески. Не случайно чужденците, познавайки своята култура и своето изкуство, са наистина очаровани от това, което България има като християнско наследство. Другото нещо, което се забелязва при чуждите туристи е, че те много харесват това, че българското християнство е докоснато от мистиката на Византия. По принцип Византийското християнство е нещо изключително сакрално. Знаете, че това е една енигма за целия свят, едно изключително културно наследство. За наше щастие в България има много артефакти, свързани с Византийското християнство. Благодарение на това хората от Западните деноминации и хората, които по принцип обичат мистичното, духовното са запленени от това, което България има като християнско наследство.

Какъв е пътят за това религиозният туризъм да добива все по-голяма популярност у нас и да носи позитиви на страната ни?

Пътят, който трябва да извърви Българската християнска църква без никакво съмнение е път на страшно много предизвикателства. Искам да споделя на вашите читатели, че всъщност из Православния регионален свят в България има най-малко монаси и монахини. Те са може би 120-150 заедно с висшия ни клир. Докато в съседните нам православни страни говорим за хиляди монаси и манастири. Имайки монаси те естествено могат да обслужват манастирите. В България има около 180 манастира. Ако има монашеско братство във всички тези манастири, те могат да се поддържат и съответно към тях да се изградят пространства за посрещане на поклонници, да се извършва строг църковен маркетинг с популяризирането на дестинацията, с продажба на религиозни сувенири, да се продават био продукти, така както хората го правят в целия православен свят. За съжаление обаче огромна част от манастирите ни стоят празни, пусти, без жив духовен живот. Може би защото, трябва да признаем, че животът на българина напоследък стана твърде материален, а духовното остава на заден план.

Какво бихте казали на всички тези, които искат да преоткрият страната ни, да се докоснат до историята, до вярата?

В България трябва да се гордеем с това, което имаме, защото страната ни е на трето място след Италия и Гърция по артефакти. Близо 40 хиляди. Наистина притежаваме едно огромно културно и християнско наследство. Трябва да използваме всеки удобен момент, за да посещаваме красивите кътчета на нашата страна и да се запознаваме с прекрасните дестинации, които тя предлага.