Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Елегия за Лена Бориславова

Мнения

Елегия за Лена Бориславова

Елегия за Лена Бориславова - Tribune.bg

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

 

Понякога хората може да са много първосигнални. Ето, Лена отпадна от листите (което само по себе си не е кой знае какво събитие) и те започнаха да скачат с пети върху поваления ѝ (образно казано) труп, сякаш собственоръчно са сразили злодея. Сякаш най-сетне са убили ламята, дето е държала изворите заключени и е изяждала девойките на селото. Сякаш над света е преминал вихър от космическа справедливост и е помел сатанинската Лена Бориславова за назидание на всички поднебесни демони.

Всъщност става дума не за друго, а за остра вътрешна борба, граничеща със самоизяждане, в името на продължаващата далавера. Фейсбук морализаторите нямат никаква заслуга за това, нито пък някой го е направил заради тях – да ги зарадва и да удовлетвори порива им за правда. В партиите се случват такива неща – перспективата е по-важна от ретроспективата. Вижте бежанците от ИТН, някои от които се лансираха твърде добре. Спомнете си как и защо Цветан Цветанов изхвърча от ГЕРБ. Спомнете си най-сетне и трагическата физиономия на Тодор Живков, когато Партията (с главна буква по силата на чл. 1 от тогавашната Конституция) с надеждата да оцелее в онези мрачни времена на оттегляне на братската съветска десница, която крепеше социалистическия строй у нас, го изхвърли така, както гущер къса опашката си или лисица прегризва крака си, хванат в капан. Тези неща не се правят в името на справедливостта, нито за радост и удовлетворение на будното гражданство.

Пиарите на ПППП правилно са отчели, че при мекия електорат на партията всеки намек за конфликт между малкото им разпознаваеми лица би подействал разколебаващо. Забележете акцентите в старателно разпространената обяснителна записка на Лена Бориславова:

1. Съпротивата на „миналото“ с шкафчетата и кюлчетата, което я е атакувало лично, след като не е открило кражби, а само законни хонорари и меморандуми.

2. Личността плаща цената, колективът е по-голям от всяка отделна личност. Партията е над всичко. Личността винаги е длъжна да се обръща към партията си с думите на Христо Радевски:

Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!

3. Пожелава на партията успех на изборите и да продължава да се бори за щастието на всички. Venceremos!

Намерението на този PR ход е ПППП да рестартира имиджа си на чисто нов, невинен, девствен политически проект, който тепърва идва, за да „продължи промяната“ (сякаш досега нищо не е било) и да изведе България в светлото бъдеще, което многострадалната ни родина отдавна заслужава, но все нещо се случва, все се намира някой сатана да го открадне и да го заключи в алчните си нощни шкафчета.

Все пак чест им прави, че не се скараха и не се разцепиха, както се случи в ИТН и във Възраждане с онази Гунчева. Какво стана, нали и тя щеше да прави собствен политически проект? Кирил и Лена, макар и грубо отстранени, не се опитват да повлекат след себе си част от партията, както направи Иван Костов, отцепвайки ДСБ от СДС, както се опитаха да направят с ДПС Касим Дал през 2011 и Лютви Местан с неговата „Дост“, както постъпиха и „Новото време“ с НДСВ. Не, Кирил и Лена поне засега не показват такива намерения, което им прави чест, а Асен Василев, Лорер и всички онези, които се ошумоляват в сенките зад тях, трябва да търсят начини да им се отблагодарят. Ако не намерят, вероятно ще наблюдаваме разцепление и в ПППП, от която ще се отдели нещо като, да речем, ПППППП (Политическа партия „Правим промяната по-променлива).

Вижте, това наистина е сериозен въпрос – предстои ли да видим (и то най-вероятно след изборите на 2 октомври, когато всички ще ни обяснят какво не се е случило за благото на народа и #КОЙ? е виновен за това), предстои ли ни да видим „Промяната“ разцепена? Наистина е интересно, но за мен е интересно и друго. Интересни са реакциите на мнозина, мислещи себе си като някаква лабораторна форма на чист морал, които изобщо не отчетоха какво всъщност се случва, а се отдадоха на първосигнално злорадство. Ето само няколко:

Направила си я на салата!“ – по повод на иначе съвсем смислен и аргументиран коментар на опозиционна журналистка.

А, така! Сипи и балкански чесън на тая скумрия!“ – в контекста: скумрия, вече направена на салата от опозиционната журналистка и нуждаеща се единствено от още малко подправки.

Завайка се горката, напече яко огъня под дъто... Хайде сега, пламъците да опърлят и Кирчо и Кокорчо и те да отпаднат от листата!!!“ – не разбирам какво те интересува дали „Кирчо и Кокорчо“ са в листите, особено ако не възнамеряваш да гласуваш за ПППП! Вероятно е чистото човешко удоволствие, когато предполагаш, че на някого другиго му е кофти.

Прелъстена и изоставена. Съдбата на много боклуци“ – за съжаление, в демократичния процес обикновено прелъстен и изоставен накрая се оказва „суверенът“, „негово величество избирателят“. Изоставен и принуден да се зъби на тирана от интернет.

Това моме е толкова жалко дали може да се види отстрани!“ – типично е да представяш когото не харесваш за жалък, надявайки се това автоматично да направи самия теб величав.

Тя е спечелила от хонорари колкото аз за 15г. работа. Къш!“ – много ми се ще да видя онзи фейсбук академик, който на мястото на Лена Бориславова ще откаже хонорарите ѝ.

Някакви овце от ПП-Пълен провал- дори пледират, че тя е техният кандидат за премиер... Абсурди на квадрат“ – открай време повдигането на квадрат прави обидата още по-обидна. Все още не е намерено риторическо приложение на коренуването.

„....рано или малко по-късно кучките ги изхвърлят на боклука, защото там им е мястото на кучките и ти скъпа Елена - бубавка си може и да си умна, но много си елементарна скъпа“ – започва си така, с многоточие, не съм съкратил нищо.

Има и още по-колоритни, но са толкова гнусни, че дори такъв хлевоуст словоблудник като мен чувства някаква задръжка да ги цитира. Отвратителни, наистина. Предполагам, че са ги писали същества, подобни на онези, които празнуваха, когато убиха дъщерята на Дугин. Ако излееш жлъч и омраза срещу злодей, дори и срещу най-големия злодей, това не те прави добър. А ако ги излееш с осъзнатата цел да отровиш с тази жлъч и омраза и сърцата на други, тогава си престъпник. У морално здравия човек злодеите предизвикват печал, а не весела ненавист.

Справедливост има за всички, дори и за Лена Бориславова, дори и за онези, които на свой ред ще вълнуват будните умове на гражданите, когато нея вече никой няма да я помни. Гордостта се плаща с падение. Тщеславието се плаща с унижение. Престъпленията се плащат с угризения. И паденията, и униженията, и угризенията са полезни за душата. Злорадството обаче не е.

„Той не ни е вече враг“ – написа през 1916 с цялото си благородство тихият подпоручик Димчо Дебелянов. Ало, моралните фейсбук стожери, способни ли сте на това елементарно благородство? Мисля, че е по-полезно злото да ражда тъжен размисъл, а не празни грозни крясъци. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * *

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.

 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети