ЕЦБ: България влезе в еврозоната с висока степен на готовност и ограничени рискове

На 1 януари 2026 г. България прие еврото и стана 21-вият член на еврозоната. Оценките, изложени в последните конвергентни доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка, проправиха пътя за приемането на еврото от България и по този начин за по-нататъшното разширяване на еврозоната след присъединяването на Хърватия през 2023 г. На 8 юли 2025 г. Съветът на Европейския съюз официално одобри присъединяването на България към еврозоната и определи обменен курс на българския лев от 1,95583 лева за едно евро. Това беше централният курс на лева по време на участието на страната във Валутния механизъм II (ERM II). Приемането на еврото от България показва, че членството в еврозоната остава привлекателна перспектива във времена на висока несигурност и геополитическо напрежение.

България е добре интегрирана с еврозоната чрез търговските и финансовите си връзки. Страната има население от около 6,5 милиона души, а нейният брутен вътрешен продукт представлява приблизително 0,7% от брутния вътрешен продукт на еврозоната. Икономическата ѝ структура в голяма степен е сходна с тази на еврозоната като цяло, като индустрията (включително строителството) и услугите допринасят съответно с около 29% и 68% за брутната добавена стойност, в сравнение с приблизително 26% и 72% в еврозоната.

Преди приемането на еврото икономиката на страната показваше сравнително висока степен на евроизация. Около 70% от държавния дълг, както и значителен дял от дълга на нефинансовите предприятия, вече бяха деноминирани в евро, което отразяваше валутната структура както на спестяванията на домакинствата, така и на ликвидните активи на фирмите, които в голяма степен се държат под формата на депозити.

В продължение на повече от 25 години паричната политика на България беше обвързана с тази на Европейската централна банка чрез валутния борд, който поддържаше фиксиран курс лев/евро. Дълбоката интеграция на България с еврозоната е отразена и в силното съвпадение на нейния икономически цикъл с този на еврозоната през 15-те години преди приемането на еврото. Освен това банки, притежавани от финансови институции, установени в други държави от еврозоната, играят доминираща роля в българската банкова система.

Както и при други държави, приели еврото, се очаква България да се възползва от по-ниски транзакционни разходи и по-ниски разходи по заеми. Предвид дълбоката интеграция на България с еврозоната и ангажимента ѝ за поддържане на стабилни фискални, структурни и финансови политики, приемането на еврото се очаква да донесе редица икономически ползи. Те включват: увеличаване на външната търговия и инвестициите, обусловено от по-ниските транзакционни разходи; повишена прозрачност и сравнимост на цените; и по-голямо доверие на инвеститорите. Икономиката също ще спечели от по-ниски разходи по заеми благодарение на добре закотвени инфлационни очаквания и намалени регулаторни разходи за банките, като например по-ниски изисквания за минимални резерви. Освен това приемането на еврото позволява на България да участва в процесите на вземане на решения в еврозоната и да формира съответните икономически политики.

Разходите и рисковете, свързани с приемането на еврото, се очаква да бъдат ограничени и в голяма степен еднократни. При присъединяването на една държава към еврозоната основните опасения са свързани с разходите по самия преход и с потенциала за необосновано повишаване на цените при тяхното конвертиране в евро. За да бъдат смекчени тези притеснения, българските власти въведоха редица мерки, включително засилен мониторинг на цените и проверки за предотвратяване на злоупотреби, както и дълъг задължителен период за двойно обозначаване на цените, който започна на 8 август 2025 г. и ще приключи на 8 август 2026 г. Въпреки това обществената подкрепа за еврото в България остава сравнително ниска поради опасения от повишение на цените. Това беше характерно и за предишни смени на валутата, като подкрепата обикновено се увеличаваше впоследствие.

Като се има предвид високата степен на икономическа и финансова интеграция на България с еврозоната и дългогодишния фиксиран курс лев/евро, загубата на гъвкавост на обменния курс като инструмент за стабилизация е на практика несъществена. От присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. България постигна значителен напредък в сближаването си с еврозоната. Прекомерните макроикономически дисбаланси, съществували преди пандемията от Ковид-19 – като отрицателната външна позиция, уязвимостите във финансовия сектор и високата корпоративна задлъжнялост – постепенно бяха коригирани чрез последователни политически мерки и предпазлива фискална политика. България постигна и съществен напредък в реалната конвергенция: брутният вътрешен продукт на глава от населението нарасна от около 35% от средното за еврозоната през 2006 г. до малко над 60% през 2025 г. Освен това беше постигната по-дълбока финансова интеграция, като рамката за тясно сътрудничество, установена през 2020 г., допринесе както за привеждане на надзорните стандарти в съответствие с тези на еврозоната, така и за укрепване на финансовата стабилност.

Въпреки че българската икономика премина сравнително успешно през последните сътресения, рисковете за инфлационната конвергенция остават. Българската икономика показа устойчивост по време на пандемията и при последвалите скокове в цените на енергията и геополитическите напрежения. Въпреки това нейният малък и отворен характер означава, че тя остава изложена на външни шокове. Инфлацията остава уязвима към външни ценови колебания поради високата енергийна интензивност на производството и големия дял на енергията и храните в потреблението на домакинствата. Силната динамика на заплатите и кредитирането – макар и отслабваща – представлява допълнителен възходящ риск. В дългосрочен план сравнително ниските равнища на доходи и цени в България, в сравнение с други държави, приели еврото, подсказват, че реалната и номиналната конвергенция вероятно ще продължи.

България поддържа стабилни публични финанси, но може да се изправи пред натиск за увеличаване на сравнително ниските равнища на публичните разходи. При валутния борд страната отчете фискални излишъци в 13 от последните 27 години, поддържаше съотношението на държавния дълг значително под 60% от брутния вътрешен продукт (23,8% през 2024 г., второто най-ниско равнище в Европейския съюз) и след 2012 г. избегна процедура за прекомерен дефицит. Тези резултати бяха подкрепени от предпазлива фискална политика, необходима за поддържане на доверието във валутния борд. С приемането на еврото и отслабването на ограниченията на валутния борд стимулите пред фискалната политика могат да се променят. Ако възникне възприятие, че фискалната дисциплина може да стане по-малко строга, това би могло с течение на времето да доведе до натиск за увеличаване на разходите, особено в области, в които делът на публичните разходи в момента е относително нисък. Това важи по-специално за публичните инвестиции, които трайно изостават спрямо други държави от Централна и Източна Европа, отчасти поради по-бавното от първоначално планираното усвояване на средствата по Next Generation EU. Разходите за социална защита, здравеопазване и образование също остават по-ниски в сравнение с тези в еврозоната. Ако натискът за увеличаване на тези държавни разходи се материализира, поддържането на стабилно съотношение на дълга ще изисква по-високи данъчни приходи. В бъдеще поддържането на стабилни и благоприятни за растежа публични финанси в съответствие с правилата за икономическо управление на Европейския съюз, подкрепени от силна национална фискална рамка, заедно с продължаването на структурните реформи за повишаване на производителността, ще бъде най-добрият подход за постигане на устойчиво дългосрочно икономическо сближаване и за избягване на неоправдан инфлационен натиск и загуби на конкурентоспособност, които биха могли да ограничат дългосрочния потенциал за икономически растеж на България. | БГНЕС

---

Анализ на Матео Фалагиарда, Кристине Гартнер и Щефен Остерхолц, публикуван в Икономическия бюлетин на Европейската централна банка, брой 8/2025.