Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Евгени Иванов: Държавата не може да си позволи такова девалвиране на институциите

Мнения

Евгени Иванов: Държавата не може да си позволи такова девалвиране на институциите

Евгени Иванов: Държавата не може да си позволи такова девалвиране на институциите - Tribune.bg
Снимка:

За решението на ВСС да отхвърли предложението за предсрочно освобождаване на главния прокурор, за трусовете в съдебната система след закриването на специализираните съд и прокуратура Tribune.bg разговаря с юриста и член на Висшия съдебен съвет Евгени Иванов. 

Г-н Иванов, миналата седмица ВСС отхвърли предложенията на двама министри – на бившия служебен Янаки Стоилов и на министъра в оставка Надежда Йорданова, за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Двама от членовете на ВСС гласуваха „за“, останалите 16 бяха против, какви са причините за това решение според Вас, кои аргументи натежаха най-много за изхода от гласуването?

Висшият съдебен съвет /ВСС/ като цяло и в частност аз, мога да говоря от свое име, положихме усилия да се установи фактическата обстановка или това, което реално се е случило. Не би трябвало да се отсъжда с „лека ръка“ и само на едни „голи“ твърдения, непотвърдени с никакви доказателства да се вземат такива сериозни решения. Към това беше насочена цялата дейност на ВСС – да се установи какво точно е станало. Министърът беше питан няколко пъти какви доказателства ще посочи и как се доказват твърденията, които са описани в двете предложения. Отговорът беше, че доказателства няма, а и аз такива доказателства и факти не видях.

Ясно, липсват?

За да се прекрати предсрочно мандата, на който и да е от тримата членове по право на ВСС трябва да има сериозни доказателства, тъй като това е много сериозно решение. Аз затова по време на обсъждането си позволих да кажа една римска сентенция – „Дай ми фактите и ще ти дам правото, само че факти не бяха посочени и тяхната липса съпътстваше цялата процедура.

Г-н Иван Гешев повтори на заседанието, че политиците, както и министрите, внесли предложенията във ВСС, смесват функциите и правомощията на главния прокурор с тези на прокуратурата и на отделните прокурори. Вашите впечатления какви са – знае ли се с какво се занимава главният прокурор?

Моите впечатления са, че политиците като цяло не знаят не само какви са задълженията и правомощията на главния прокурор, но не са наясно и какви са функциите на Прокуратурата, а според мен и на съдебната система като цяло. Проблемът идва оттам, че хора, които не са в материята на това, което ние работим, няма как да ни разберат. Просто говорим на различни езици. Ние, като хора юристи и магистрати, работим с факти и с отговорността, че това са реални човешки съдби.

Всеки случай е важен, а от римско време е максимата - „по-добре сто виновни на свобода, отколкото един невинен в  затвора“. За да бъде посочен за виновен един човек, трябва неговото деяние да бъде доказано по несъмнен начин, а всяко съмнение се тълкува в полза на този, срещу когото се води процесът. Това е принцип, залегнал в Конституцията ни и в законите, по които се води наказателния процес. И именно тази презумпция за невиновност следвах в процедура, която се разви в пленума на ВСС.

Не може на съмнения и на непотвърдени с доказателства  твърдения да се приложи най-тежката санкция спрямо един човек, пък бил той и главен прокурор. Утре, не дай Боже, всеки един магистрат може да бъде поставен в една такава ситуация – и председателите на Върховните съдилища, и всеки един административен ръководител в съдебната система. Това е изключително опасен прецедент и би било пагубно за стабилността в системата, ако ние се „люшнем“ по тази наклонена плоскост на емоции или на голословни твърдения и по този начин решаваме съдбата на колегите.

Всеки един, когато изпадне в такава ситуация, започва да гледа по друг начин на нещата. Сещам се за един бивш министър на вътрешните работи, който раздаваше присъди от телевизионния екран, от пресконференции и от трибуната на Народното събрание, а когато самия той отиде от другата страна, по какъв различен начин започна да разсъждава. Не е редно, когато си на гребена на „политическата вълна“, с „лека ръка“ да раздаваш квалификации и присъди, и да си мислиш, че разбираш от всичко и винаги си прав. Подобна заблуда не е полезна за никого. Напротив, тези процедури са създадени точно затова, да гарантират обективността и правото да бъде въздадено според фактите. Поне аз така го разбирам.

Това ме кара да Ви попитам, Вие как се чувствахте след изявленията на политиците по адрес на ВСС? Знаете ли да е имало натиск върху членове ВСС?

Подобни твърдения не ме карат да се чувствам щастлив, защото са обидни, манипулативни, необективни и несправедливи. Най-лесно е да обикаляш телевизионните студия и да „хвърляш“ обвинения. За мен най-нормалното е, след  като се твърди за такива зависимости,  да се каже какви са, да се покаже какви са и естествено да се посочат и някакви доказателства за тези твърдения. Прекалено опростено и дори авторитарно е когато „някой“ предварително задава начина на разсъждение и посочва правилното решение, според него и по този начин изземва правомощията на органите, които по право и по конституционния ред в нашата държава са призвани да решават тези въпроси. И когато решението е различно от предварително посоченото за правилно, започва да се говори за зависимости и статукво. Защо предварително някой друг решава какво да е решението на ВСС! В крайна сметка ние не сме политици, а сме юристи. Това ни е част от работата – да търсим истината и да доказваме това, което приемем за истина.

Г-н Иванов, според Вас има ли възможност решението на ВСС по повод предсрочното освобождаване на главния прокурор да се обжалва?

Моето мнение е, че то не подлежи на обжалване. Това е така, защото тази процедура е много особена. Това е един сложен фактически състав, който касае решението на ВСС, а в впоследствие и санкцията на президента. Не е стандартно решение и затова се изненадах, когато се даваха заявки в посока на бъдещо обжалване още преди ние да се произнесем, а и след нашето произнасяне се появиха подобни индикации. За мен няма никакво съмнение, че точно това решение на ВСС не подлежи на съдебен контрол, но в нашата правова държава има кой да прецени на чия страна е правото. В случая, ако бъде сезиран, това ще е съдът, а след неговото решение поне вече ще има категорична ясното по този въпрос.

Министерството на правосъдието даде заявка, че на 30 юни ще е готово с предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да позволят наказателен съдия да разследва главния прокурор, да се въведе фигурата на ad hoc прокурор подобно на Испания и Португалия.  Има ли нужда от такива промени?

Всичките идеи за този вид контрол върху главния прокурор ми се струват не много сериозни и недобре замислени. Видяхме какво се случи с предложението и на предишното управление, по което се произнесе и Конституционният съд /КС/. За мен водещо е решението на КС относно това, кой би могъл да разследва главния прокурор, което и сега е възможно и приложимо. Представете си, че главният прокурор извърши тежко престъпление и естествено трябва да му се потърси отговорност за това. Кой е този, който въпреки фактите ще тръгне да защитава един такъв главен прокурор? Това просто няма как да стане. Категорично може и ще бъде разследван. В нашата държава такива абсолютно защитени хора няма. Магистратите не се ползват с такава защита, за разлика от някои политици.

С любопитство следя медийното пространство и се осведомявам за подобни екзотични идеи, каквото в случая е предложението за избор на съдия от Върховния касационен съд /ВКС/, който да разследва главния прокурор. Интересно е, дали когато са мислени тези бъдещи законови текстове е потърсено мнението на върховните съдии?  Това са върховни съдии! Те не са пионки, за да ги местиш по шахматната дъска. Това са хора с достойнство, на които целия професионален живот е минал в съдебната йерархия, за да стигнат до най-високото ниво и подобни идеи ми звучат абсурдно. В крайна сметка политиците могат да си приемат това, което решат. Въпросът е какво ще стане след това. Това вторачване в главния прокурор вече е изключително притеснително. И да Ви кажа, аз и досега не мога да си отговоря на въпроса защо в Плана за възстановяване и устойчивост се включи отчетността или по точно контрола върху главния прокурор?! И знаете ли кое е най-абсурдното – къде в този план са закърпени тези текстове?  В раздел „Бизнес среда”!.  Какво означава това, че контролът върху главния прокурор е бизнес за някои хора?

Да не забравяме, че и Народното събрание не попълни квотата си във ВСС?!

Аз съм силно притеснен от това, което се случва и най-актуалният пример е Инспекторатът към ВСС. Тези колеги вече трета година са извън мандата си. Това е абсурдно и несериозно. Държавата не може да си позволи такова девалвиране на институциите. Самият факт, че в Конституцията не е предвидено какво се случва при изтекъл мандат на колективен орган, е много показателен. Никой, когато е писана Конституцията, не си е представял, че може да се стигне до подобна абсурдна ситуация. Адмирации за съдиите от Върховния административен сък, които сезираха КС да даде тълкувание на ситуацията с  ИВСС, защото е недопустимо един конституционно определен орган да не се ангажира да изпълни правомощието си, което е и негово задължение, да избере друг конституционно определен орган! Допреди няколко месеца изключвах такава възможност, но за съжаление тя става напълно реалистична – както няма избран нов състав на инспектората, така да не бъде избран и съставът на парламентарната квота на ВСС. Магистратите проявиха отговорност и вече избраха професионалната част на следващия състав на съвета, а какво прави парламента? Аналогична е ситуацията и с Конституционния съд? От 12 конституционни съдии двама не са избрани. На колективен орган, който взема решенията си с вишегласие, отсъствието на 16% членовете му е прекалено много и сериозно затруднява работата му. И това е Конституционен съд, а за избирането на конституционни съдии дори не е необходимо квалифицирано мнозинство. Защо не ги избират?! Сигурно депутатите имат по-важни неща за вършене, но е добре да не забравят, че  тези органи са стожери на държавността в нашата държава.

Но пък промениха Закона за съдебната власт и от 28 юли у нас се закриват специализираните съд и прокуратура! Споделяте ли опасенията за правен хаос, за провал на дела, включително - прекратяване по давност?

Като хора, от които зависи да минимизираме щетите, ще се опитаме да не го допуснем, да не стане чак такъв хаос, но това е страхотен трус в системата. Не ми се мисли за делата, които ще бъдат съсипани.

Т.е. ще има провал на дела?

Да, разбира се. Тези, които започват от начало, по какъв начин ще завършат?! Текат давности. Колегите са демотивирани да работят. Сериозен брой  от делата просто ще „умрат“, казано на професионален жаргон. Не намирам друго логично обяснение, освен че заради няколко дела, които бяха повода за тази „реформа“, сега стотици дела ще бъдат унищожени. Системата на специализираното правосъдие набра инерция и почна да работи изключително добре. Очевидно това не се хареса на някои хора. Как се закрива така съд?! Това са толкова веществени доказателства и СРС-та, които също ще бъдат похабени. Разпитите на толкова много свидетели ще се обезсмислят. Огромен ресурс и труд е вложен в тези дела. А международното сътрудничество?! Всички тези европейски заповеди за разследване и за арест, които се изпълняват от Специализираната прокуратура във взаимодействие с другите такива органи в другите държави в ЕС?!  Това е разработена система и колегите работят в синхрон. Те в реално време изпълняват заповеди за задържане, каквото и да им коства това, и съвсем логично нашите европейски партньори са в потрес как може да се закрива структура, която работи?! А единственият аргумент срещу специализираните структури, който чух при дебата, доколкото въобще имаше такъв беше, че са се превърнали в „бухалка“. Какъв точно термин в случая е бухалка?! И какъв аргумент е това?

Т.е. работата на политиците не е аргументирана?

Може би за тях не е задължително да се аргументират какво вършат, но за мен като юрист и магистрат е важно! Важно е ,както какво и как се върши, така и последиците от това.

Евгени Иванов е роден на 3 май 1971 г. Завършва право в Нов български университет през 1998 г. Започва работа в съдебната система на 1 януари 2000 г. Бил е военен следовател, прокурор в Софийската военноокръжна и Софийската военноапелативна прокуратура. През 2013 г. Общото събрание на Асоциацията на прокурорите го избрира за председател на организацията, а през 2016 г. го преизбира. На 26 септември 2020 г. става и член на ВСС от професионалната квота.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети