Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Евгени Петров: Няма криза, но протестиращите целят да създадат впечатление за катастрофичност

Мнения

Евгени Петров: Няма криза, но протестиращите целят да създадат впечатление за катастрофичност

Снимка:

Всичко напомня на февруари 2013 година както по своята дирижираност, така и по своето безсмислие

Нали си спомняте тази фраза на синоптиците: „Температурите са 5 градуса, но /заради синия вятър/ се усещат като минус 5…

Е, такова е положението и в държавата. Не е лято с палми, но не е и сибирски студ.

А протестите в цялата страна /нито са масови, нито смислени/ имат една единствена задача – да създадат усещането за катастрофичност, нетърпимост на политическата обстановка и управленски провал.

Всичко напомня на февруари 2013 година както по своята дирижираност, така и по своето безсмислие.

Кой всъщност протестира?

Почти няма политолог и анализатор у нас, който да не казва, че в момента в държавата няма обективни условия за предсрочни парламентарни избори. Нито в парламента, нито в обществото. Няма нито политическа нито парламентарна криза.

Според всички социологически сондажи преобладаващата част /над 50%/ не очакват предсрочен вот.

Андрей Райчев казва за протестиращите: „Не са бедни хора, не са роми, не са хора със застрашено социално положение, не са политически организирани, не са столичани”…

А Фейсбук е пълен със снимки на лидерите на протестите, застанали с мощни джипове и скъпи лимузини начело. Водачите на недоволствата отлично знаят какво правят и какви са им задачите, а отзад лумпениадата крещи: „Не се издържа…“ . Предимно млади хора, в началото на трудовия си път, които още „не са забили пирон в чамова дъска“…

Те искат да работят като в България, но да получават като в Германия…

А са лумпениада, защото искат да свалят правителството с мотиви, които не зависят от него. Нито цената на тока, нито на парното, нито на горивата.

И забелязвате ли абсурда – обикновено политическите партии откликват на настроенията на обществото. Сега е точно обратното – настроенията и желанията на опозицията се прехвърлят към определени прослойки от обществото.

Малко обективни данни

Преди 5 години бензинът струваше средно 2.70, сега 2.40, но преди 5 години средната работна заплата беше около 750 лева, сега е над 1100.

През 3 от тези 5 години имаше или нулева инфлация, или дори дефлация.

И какви по-високи данъци за старите коли? Данъкът за кола на 15 години с примерна мощност 80 или 90 к.с. се повишава с около 12 лева. Или 1 лев на месец. Или ЕДНА цигара на седмица, това е повишението /г-н президент/ срещу което стои екологична компонента и справедливост. А прогнозата за 1000 лева Гражданска отговорност е тъпа изцепка на КФН, с която държавата няма нищо общо.

„Средната брутна месечна работна заплата за юли 2018 г. е 1120 лв., за август – 1095 лв., и за септември – 1135 лева, сочат данните на Националния статистически институт.

И според икономисти и според синдикати, бюджетът за 2019 година е най-„щедрият“ в цялата история на България. За 10 години БВП се е удвоил, а доходите от средно 25 на сто от средните за ЕС вече са 52 на сто…

Какво обедняване, какви 5 лева? И защо, когато политическата температура е примерно 5 градуса, някой трябва да пусне североизточния вятър и да се усеща като минус 5?

Преди 5 години на власт дойдоха БСП и ДПС и предизвикаха най-мощните протести цяла година, Орешарски дори не знаеше имената на някои от министрите си, дефицитът се увеличи, а външнополитическата изолация на правителството беше тотална. Каква е алтернативата сега?

Ето какво пише Владо Левчев във Фейсбук:

„Опитите да се свали правителството с блокиране на шосета и кръстовища няма да успее. Няма в момента революционна ситуация. И не виждам каква алтернатива на властта ( за която не съм гласувал) е революционно настроената другарка Нинова. По-малко корумпирани ли са БСП от ГЕРБ? По-добре ли живееха хората по тяхно време ( или по многото им времена от Живков до Орешарски?) Или са по-малко фалшиви национал-популисти (буквално национал-социалисти в техния случай) от малкия партньор във властта? Или са показали с нещо, когато са били на власт, че защитават трудовите хора, с които от край време спекулират, а не милионерите в собствената си партия?“

 

Политическите сили също не искат предсрочни избори, колкото и опозицията да ви говори обратното. Те отлично знаят, че падне ли правителството примерно в края на ноември, ще трябва да се правят избори през зимата /февруари/ и веднага след това евровизбори през май. Това е толкова налудничаво, че и най-злите противници на това правителство няма да посмеят да предизвикат.

Защо тогава е тази „революционна ситуация“

И БСП, и ДПС имат полза от тази нагнетена обстановка, внушаваща масово недоволство, безнадеждност и усещане за провал, която винаги в такива случаи се отнася към управлението.

Именно защото идват избори, но те са за европарламент. И в двете партии отлично си дават сметка, че тяхното значение във вътрешнополитически план е много по-голямо от това да пратиш няколко души в Брюксел.

Това значение нарасна още на миналите избори, когато Местан обвърза техния резултат с бъдещето на коалицията БСП-ДПС. Сега ако ГЕРБ спечели убедително евровота /с 6 или дори 7 евродепутати/ това още повече ще заздрави коалицията и ще даде не старт, а ускорение към местните избори, които преди 4 години ГЕРБ спечели категорично, а БСП загуби катастрофално.

А оттам насетне за никакви предсрочни избори няма да може да се говори до края на мандата, освен, ако не се случи нещо наистина катастрофично.

Ето защо задача над задачите в момента и до май 2019 година на опозицията е да се клати лодката на управлението колкото се може повече за да загребе максимално количество вода и да плава все по-трудно и по-трудно.

Ако ГЕРБ са си научили урока…

Мразя позицията „няма алтернатива“, но категорично по-лошата алтернатива е липса на алтернатива.

Защото поведението на опозицията не дава никакви надежди за обрат. От първоначалните декларации за „конструктивност“ тя се превърна в саботьор на демократично избраните и функциониращи институции като се започне от парламента. От саботажа на парламентарната дейност до безогледното оплюване на институциите  и стремежът към провал „на всяка цена“ е абсурд и се превръща не в работа  в името на хората, а в бойкот „на всяка цена“ в името на властта.

Всъщност средствата вече са познати. Сценарият от 2013 година обаче едва ли ще мине. И тогава „енергийните бунтове“ избухнаха 6-7 месеца преди редовния вот, и сега е същото.

Тук искам да напомня нещо изключително важно – тази подготовка беше  внимателно планирана. Тя започна с улични протести и завърши с Костинброд, който беше неразделна част от сценария. Без тази гигантска провокация планът нямаше да успее.

Има ли и сега готов предизборен сценарий ако правителството подаде оставка? Не знам, но управляващите трябва да внимават.

Ако ГЕРБ са си научили урока, този път оставки под уличен натиск няма да има. Или, ако се върнем към споменатата позиция на Местан отпреди 5 години – да изчакаме евроизборите, те ще покажат.

Така и стана и кабинетът падна.

Е, ако някой сравнява сегашната ситуация с политическата обстановка и настроенията в обществото при Орешарски – грях му на душата.

Но пък грешници и политически вентилатори в България дал Господ.

Автор: Евгени Петров

Източник: http://vevesti.bg  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още