Езиковите извращения на бюрократите

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Може би стреснат от речта и възхода на своя конкурент за изборите догодина Ерик Земур, френският президент Еманюел Макрон отново показа сигнали на здрав разум и остро разкритикува безумните затъвания на Европейския съюз в идеологическите ями на политиките на идентичността.

Тази седмица той определи някои нови и екстравагантни идеи на ЕС като „woke глупости“, очевидно правейки връзка с термина „woke“, който означава „буден“, в контекста на властващата в САЩ политически коректна догма на расови и джендър пароли.

Макрон призова институциите на блока да се върнат към усилията за „възстановяване, енергия и принадлежност“. Това се случва дни след като от Брюксел оттеглиха поредната порция напълно безумни „съвети“ за „инклузивен разговор“. От изтекъл документ за намеренията на ЕС да предложи „включваща“ реторика стана ясно, че бюрократите искат служителите да избягват фрази като „Коледа“ и „Весела Коледа“, за да не би случайно да обидят „не-християните“. Съюзът съветва използването на термини като „ваканция“.

Другата модерна лингвистична гавра на „еврократите“, разбира се, е свързана с джендър идеологията. Термин, който най-отявлените привърженици на джендър идеологията твърдят, че не съществува и е някаква крайнодясна конспиративна теория.

И така, според предписанията на това, което не съществува, от ЕС съветват да се намали използването на думи като „дами и господа“. Тази глупост е включена в нов правилник за „джендър неутрален език в европейския парламент“. Правилник, който беше оттеглен след напълно закономерните и остри реакции на останалите нормални хора по тези институции.

Първите реакции дойдоха от италиански политици, които обвиниха Европейския съюз във война срещу разума и базовата логика. Дори от прогресивните напоследък среди във Ватикана се възмутиха от опитите на бюрократите да „отменят“ християнските корени на Европа.

Последното нещо, което Брюксел трябва да прави е езиково инженерство в името на радикални и анти-научни политически програми за погроми над културата и историята на цялата Западна цивилизация.

„Една Европа, която се опитва да обясни на хората какви фрази могат и не могат да ползват не е тази Европа, към която се стремим. Всъщност това са глупости“, каза Макрон преди дни.

Още през 2018-а година Европейският парламент беше издал препоръки за свои служители да не използват думи като ‘manpower’ и ‘mankind’, защото коренът в тези думи е man, тоест мъж. Тоест сексизъм. Така оперира прогресисткия софтуер на днешните бюрократи, препълнили ключови институции. В новите, за щастие, оттеглени засега правила, е имало и съвети да не се включват думите „момче“ и „момиче“.

Тези ходове на Брюксел следват токсичната траектория на американския Конгрес. След като Демократическата партия си върна властта обяви радикален курс към лингвистична революция. Говорителката на камарата на представителите Нанси Пелоси представи нови езикови правила за документите на конгреса, които налагат забрана на думи като „майка“, „баща“, „брат“, сестра“ и тн.

Нищо органично няма в подобна демонстративна подмяна и редакция на западните инструменти за изразяване на идеи. Това е политически саботаж срещу столетия на наистина постепенна и нормална езикова еволюция.

Още по-нелепо е, че ЕС се опитва да въвежда някакви откровено идиотски правила докато континентът е изправен пред колекция от кризи. Времето, средствата и енергията, инвестирани в премахването на думи като „Коледа“, „момче“ и „момиче“ са си директна гавра с европейския данъкоплатец. В нито една държава няма демократично мнозинство, което дори да се доближава до приемане на идеите на бюрократите и активистите за „инклузивен“ език. Това е точно тази тирания на малцинствата, за която предупреди Ерик Земур в своята епична реч, ознаменувала официалното начало на кандидатпрезидентската му кампания.

Все повече европейски политици ще се опитват да се противопоставят срещу идеологическите набези на тираничните прогресистки малцинства, за които всички корени на нашата цивилизация са репрецентация на „бялото патриархално зло“.

Нека само си припомним и онази срамна „анти-расистка“ резолюция след смъртта на рецидивиста Джордж Флойд. Това упражнение по мазохизъм си остава една от черните страници в съществуването на съюза и една от причините все повече хора, иначе привързани към европейската идея, да се чувстват отблъснати от нейната сегашна политическа инкарнация.

Опитите за либерална редакция на езика ще продължат. Но с тях и осъзнаването на все повече нормални граждани, които нямат никакво намерение да стават опитни плъхове в гигантска политическа лаборатория.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.