Историкът, който спечели два президентски мандата

Георги Първанов е третият президент на Република България, който има два мандата между 22 януари 2002 г. и 22 януари 2012 г., преизбран през 2006 г.

По образование - историк, той е народен представител в три парламента – в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание, председател на БСП от 23 декември 1996 г. до избирането си за президент на 18 ноември 2001г., създател и лидер на партия АБВ през 2014 г.

Бъдещият председател на БСП е роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник. Георги Първанов израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се местят в Перник, където през 1975 г. завършва математическата гимназия "Христо Смирненски".

През 1981 г. той се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник, а през 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879 – 1917“. През периода 1992 – 1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.

Политическата му кариера започва от член на Изпълнителното бюро на партията

през декември 1991 г. През 1996 г., когато лидерът на БСП Жан Виденов подава оставка, а вторият човек в партията Николай Добрев отказва да оглави партията, именно Георги Първанов заема председателския пост в столетницата. Но това съвпада с банковата криза.

На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев и Георги Първанов връщат мандата за съставяне на второ правителство на БСП и се съгласяват на предсрочни избори. БСП ги губи, а евролевицата на Александър Томов е модерното ляво.  

Първанов, обаче, успява да преобърне политическата ситуация в полза на БСП като намира съюзници.

В началото на 2000 г. партията се сдобрява с ДПС, а Първанов, който гласува против самолети на НАТО да прелитат през България и да бомбардират Сърбия, вече подкрепя идеята страната ни да е част от Алианса.

През есента на 2001 г. у нас се провеждат президентски избори, а БСП е загубила парламентарните и се нарежда след НДСВ и СДС. Министър-председател е Симеон Сакскобурготски, който подкрепя кандидатурата на президента Петър Стоянов за втори мандат.

Но във време на реформи, които орязват социалните права, мотото на Първанов да бъде „социалният президент“ му помага убедително

да спечели първия си мандат като президент.

Членството на България в НАТО и ЕС е на финалната права. В тази обстановка Първанов издига идеята за това страната ни да е енергиен център на Балканите.

Неговият прословут „голям шлем“ цели чрез проектите за АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и петролопровода „Бургас-Александруполис“ България да стане незаобиколим енергиен център.

Президентът Георги Първанов има шанса да управлява с трима силни премиери – Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов.

При Симеон сакскобурготски той успешно тушира политическото противопоставяне у нас и утвърждава ролята на Софийския университет, Съюзът на писателите, Съюзът на българските художници, БАН.

В края на 2002 г. Първанов подписва приетия от Народното събрание „Закон за вероизповеданията“, въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации. В закона Българската православна църква /БПЦ/, при твърдяно противоречие с Конституцията на Република България, според която източноправославното вероизповедание е традиционна религия в България (чл. 13), е определена като представител на „традиционното вероизповедание“ в страната. По този повод,

разколниците на Инокентий заплашват, че „кръв ще се лее“.

Прилагането на закона довежда до отказ за регистрация на т. нар. алтернативен синод на Инокентий. Впоследствие, през нощта на 20 срещу 21 юли 2004 г., от храмовете са принудително изведени отлъчени като разколници православни свещеници. По-късно се установяват груби злоупотреби с имуществото на църквата от страна на разколниците, включително откриване на баничарница в криптата на черквата „Света Неделя“.

Като президент Първанов е избран за лауреат на премията на Международния фонд за единството на православните народи, между 2000 – 2001 и през 2002 г. На церемонията, на 21 януари 2003 г. патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II пояснява, че премията се дава за личните заслуги в укрепването на единството и авторитета на Българската православна църква. В отговора си Първанов обрисува премията като израз на високите отношения между църква и държава, каквито могат да бъдат проследени в съвременната динамика. Паричната част от премията е 20,000 щатски долара, според информация в някои печатни медии.

По-късно през 2009 г. Европейският съд по правата на човека, със седалище в Страсбург, установява накърняване на правото на вероизповедание от българската държава и я отсъжда да плати обезщетение. Заинтересовани страни коментират, че българските институции вероятно няма да разпоредят връщане на имотите от БПЦ.

„От решението на Съда в Страсбург не произтича автоматично едно или друго задължение на българското правителство. Разбира се, това е формално-правната страна на въпроса. Другата, морално-политическата страна е нещо, върху което ние, държавниците, политиците, трябва сериозно и стратегически да помислим“, изтъква по този повод Георги Първанов.

През лятото на 2005г. като държавен глава

Първанов инициира тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС,

за да може България да е "спокойна и предвидима държава с ясен външнополитически курс".

„…мисля, че с последните му действия при сформирането на тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, която той отгледа и произведе, съществено спада доброто отношение към него…. Прекалено вторачен в собственото си преизбиране, той предприе действия, които вредят и в негов личен план, и в посока на интересите на българските граждани. Той стана инициаторът на това да се излъжат избирателите, да не се изпълнят обещанията, които бяха поети от съответните политически сили“, коментира сформираната коалиция Екатерина Михайлова от СДС на въпрос за силните и слабите страни на Първанов.

По време на двата си мандата на няколко пъти Георги Първанов е заплашен от процедура по импийчмънт.

През лятото на 2007 г. по инициатива на Нено Димов, депутат от десницата, са представени мотиви за отстраняването на Първанов като президент, свързани с доказаната му

принадлежност към структури на Държавна сигурност като „агент Гоце“.

Тогава искането няма достатъчна парламентарна подкрепа. През юли 2008г. отново се появява подобно искане след доклад на ОЛАФ за източени 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД. Докладът бива оспорван от Първанов с твърдение, че е имало два доклада на ОЛАФ, като това по-късно е опровергано от ОЛАФ, въпреки това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заявява, че „оставката на Първанов няма да промени нищо“ и че президентът си върши работата „дори много добре“, посочвайки, че вина за краденето на средства има Станишевото правителство, което било „най-крадливото“ дотогава и искането за импийчмънт е изоставено.

По времето на първия кабинет на ГЕРБ отношенията между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 продължават да са крайно изострени. Този път на Първанов се противопоставя финансовият министър Симеон Дянков, който реже парите в БАН, „бие шамари“ на Русия и отрича „Белене“, като оставя проекта без стотинка.

Напрежението между президент и финансов министър стига кулминация след предаване на Шоуто на Иван и Андрей, където на въпрос „Млад милиардер ли е Първанов?“, министърът отговаря „не е млад, определено“. Първанов отговаря, че „това са накърняващи авторитета на държавния глава внушения“ и иска оставката на Дянков. На 5 март Дянков отива, за да изясни „недоразумението“ в президентството, където казва, че приписваните му думи от Иван и Андрей за „милиардер“ по отношение на Първанов не са негови, без обаче да се извини, като напускайки президентството казва пред журналисти, че разговорът е бил „конструктивен“. Първанов обаче посреща министъра в присъствието на двама свои съветници, секретарка и вместо да го изслушва държи монолог, който и записва, и по-късно дава на медиите за публикуване под формата на стенограма.

Това предизвиква скандал, както и искане за импийчмънт.

Искането за импийчмънт се базира на записването на разговора в Президентството без знанието на министъра и неспазване на Конституцията, поради което председателят на Парламента Цецка Цачева изисква аудиозапис от Първанов. Георги Първанов „се крие от журналистите“, тъй като разпространяването на стенограмата, а по-късно и записът имат изключително негативен ефект върху популярността на президента.

През ноември 2009 г. от ГЕРБ, „Синята коалиция“, РЗС и „Атака“ поставят въпроса за импийчмънт на президента, като това е направено във връзка с исканията за оттегляне на двама български посланици в Турция и САЩ. Искането първоначално е направено от Атака на 9 ноември 2009 г. и е провокирано от отказа на Първанов да оттегли двамата посланици в държави, в които според Атака са налице нарушения в гласуването на предходните парламентарни избори и което според тях представлява нарушение на член 98 от Конституцията на България, което е правната база за искането. След постъпилото отзоваване на двамата посланици, искането за импийчмънт е оттеглено от премиера Бойко Борисов.

Освен, че дава повод за импийчмънт, като държавен глава Първанов предизвиква и други скандали.

По време на втората му кандидатпрезидентската кампания през 2006 г. водещият Иво Инджев съобщава, че е получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Георги Първанов притежава мезонет на стойност 100 хил. евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец Петър Манджуков. От предизборния щаб на президента обявяват информацията за клевета. Впоследствие Инджев доброволно напуска Би Ти Ви, а по новините е прочетено изявление на управителя на телевизията, в което той изказва съжаление за това, че Инджев си е позволил „грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика.“ Според Инджев върху Би Ти Ви е оказван натиск, а той самият е уволнен от Първанов. Случаят предизвиква скандал, тъй като напускането на Инджев е определяно като политическо уволнение. В крайна сметка Манджуков в свое интервю признава, че във въпросната сграда апартамент има Марияна Николаева Добрева – работеща в протокола на президентството – сестра на Кирил Добрев и дъщеря на Николай Добрев. Така Манджуков практически потвърждава, че Иво Инджев е прав и наистина става дума за апартаменти на близки до президента „закупени“ в неговия бизнес център. По-точно той казва:

„В  тази сграда са закупили апартаменти дъщерята на покойния Николай Добрев, апартамент има и бившият вицепремиер Костадин Паскалев.“ 

На 5 март 2008 г., няколко дни след пожара във влака София – Кардам, в регионалния вестник „Струма“ излиза информация, че на 1 март

Георги Първанов е бил на специално организирана за него ловна дружина в околностите на Симитли.

В отговор на официално запитване, президентството първоначално отрича, но по-късно уточнява, че президентът е бил в Симитли, но не на лов. Депутатът от БСП Стоян Проданов потвърждава, че той самият е бил на хайка за лов в Симитли. На въпроса дали е бил в компанията на президента той отговаря: „Дори и да знам, не ми е работа да давам информация дали президентът е бил“. Според Правилника за приложение на Закона за лова организирането на хайки за вълци е забранено в периода от 1 февруари до 30 септември.

Страстен любител на лова, Първанов посещава на 7 ноември 2008 г. Нуратинския държавен резерват.

Той отстрелва архар, вид, класифициран в Червената книга като „почти застрашен“,

според информация съобщена от руски сайтове през 2008г. Администрацията на президента нито отрича, нито потвърждава случая: „По време на посещението си в Узбекистан президентът Георги Първанов е следвал предложената му от домакина програма и през цялото време на визитата е бил придружаван от министър-председателя на Узбекистан. “

Въпреки скандалите, които съпътстват двата мандата на Георги Първанов безспорно

една негова инициатива продължава и до днес.

Това е инициативата за благотворителна дейност „Българската Коледа“. Със средствата от кампанията се осигурява лечение на тежко болни деца, организира се модернизация на здравни заведения и др.

  „За мен беше чест! Да живее България!“, са думите, които изрича президентът Георги Първанов, когато напуска поста държавен глава на 22 януари 2012 г. Той се връща в БСП с желание да я оглави.

Стига се до изключването му от БСП на 7 март 2014 г.

Заедно с него са изключени Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова–Пенкова и други членове на НС на БСП.

Същата година Първанов учредява нова партия под името: Алтернатива за българско възраждане, широко известна със съкращението АБВ, чийто председател е до 2017 г.

Докато Михаил Миков е лидер на БСП, АБВ поддържа курс на сближаване на двете партии. Корнелия Нинова, обаче, не се поколебава да разсече отношенията с АБВ, за да унищожи подозренията, че играе по свирката на Първанов и че не тя, а той е посочил ген. Румен Радев за кандидат-президент.

Днес президентът с два мандата признава, че се е отдал на анализ и писане на книги. В политиката вече „диалогът“ е изместен от „туитването“ и за новите лидери се изискват ред други умения.