Георги Самандов: Изпълнителната власт най-накрая „да влезе в час“ и да започне да решава проблемите на хората

За меморандума с „Джемкорп“ и IP3, за възможността да се предоговори Планът  за възстановяване и устойчивост и да се спасят въглищните ни централи Tribune.bg разговаря с Георги Самандов, депутат от партията "Български възход" и бивш заместник-министър на енергетиката в първото служебно правителство с премиер Стефан Янев.

Г-н Самандов, ще има ли щети за страната от подписания меморандум с „Джемкорп” и IP3?

Има проблем с прозрачността при подписването на меморандума с  „Джемкорп” и IP3. Аз мисля, че има компетентни органи, които трябва да се произнесат по въпроса. Тогава ще имаме повече информация за условията по договора. Едната страна казва, че той е необвързващ документ, а другата - че предвижда арбитраж. В момента е "дума срещу дума", защото ги няма данните. Онзи ден бившият министър на енергетиката показа едни документи, а след това колегите от ГЕРБ на пресконференция изразиха други становища, така че аз мисля, че е нужно допълнително време за цялостен анализ на ситуацията, за да може да се установи  дали има потенциални щети. Ще разберем дали е прекратен или не. Разединеното ни общество трябва да бъде успокоено, защото това, което правим в момента в парламента не са политики, които да намалят издръжката на живота на българина, а се случва един евтин политически PR.

Оптимист ли сте, че ще успеем да предоговорим Плана за възстановяване?

ПВУ беше писан в съвсем различни условия от сегашните - нямаше война, визията за "Зелена Европа" беше на пиедестал. В момента има ренесанс на въглищните централи в цяла Европа, а нашата държава е обезпечена с въглища и дава сигурност на доставките на ток в целия Балкански полуостров, така че трябва да защитим своя интерес. В ПВУ се говори за емисии и аз задавам въпрос - какво прави индустрията със своето озеленяване?! Като енергетик съм виждал в много предприятия-мастодонти у нас да се разчита на стари трансформатори. Идеята е да се научим да внедряваме енерго-ефективни механизми. В момента Регламент 1854, който влиза в сила от 1 декември, е изцяло заобиколен от българското правителство. В Регламента ясно се казва, че във Фонд "Сигурност на енергийната система" участват всички производители на електроенергия, но се казва и това, че тези средства трябва да бъдат целево разпределени към най-засегнатите - домакинства, малък и среден бизнес. Аз като политик и партията, която представлявам, настояваме този Регламент да бъде изпълнен в цялост, защото анализите ни показват, че за следващите шест месеца, за всяко българско домакинство има възможност да се преразпределят от тези свръхприходи на енергийните компании по около 1000лв. Те могат да бъдат под формата на директна финансова помощ или ваучерова система за подмяна на енергийно нееефективи уреди. От 1 декември този Регламент влиза в сила, изпълнителната власт не прави нищо по въпроса, а хората си чакат парите.

Друг аргумент в наша подкрепа е обстоятелството, че ако нашите въглищни централи не работят, ще изнасяме въглища за Сърбия и пак ще има вредни емисии в атмосферата?

Съгласен съм, защото някой от съседите ни не попадат под тази емисионна политика. Както знаем във Вселената няма вакуум, така че следващата стъпка, която ние като политическа сила предлагаме е държавните предприятия да развиват своите ресурси - защо свръхприходите на енергийните ни компании да изтичат за компенсации, които ние не усетихме. Малката потребителска кошница се повиши с 45% нагоре. 10 млрд. лв. са дадени за компенсации без анализ. Идеята е с една част от свръхпечалбите да се помага, а друга да отидат за инвестиции. Защо АЕЦ-а да не инвестира в зелена енергия част от печалбите си. Ядрената ни централа може да участва и да изгради част от тези 3000 МВ вятър в морските ни територии!

А не германска компания да казва, че ще прави инвестиция за 1 млрд. евро във ВЕИ, можем и ние да го направим и да печелим след това…

Точно така, разбира се, имаме ресурс да го направим. Другото, за което настояваме, е всеки един от нас да може да провери енергията, която консумира, в реално време. Основният приоритет на този Регламент 1854 е намаляване на консумацията на ток, а как да го направим, когато нямаме отправна точка.  Казусите са сложни, ние имаме решения и настояваме изпълнителната власт най-накрая "да влезе в час" и да започне да решава проблемите на хората, а не да бламира добрите европейски практики.