Преди точно 20 години: Борисов влезе за първи път в държавното управление

През август 2001 година Бойко Борисов става главен секретар на МВР

Точно преди 20 години с указ на президента Петър Стоянов, Бойко Борисов е назначен на длъжност главен секретар на МВР. Година по-късно той вече е генерал-майор от силовото ведомство, а през 2004 година е удостоен със званието генерал-лейтенант. 

Борисов започва ударно в редиците на МВР, като още в началото е поканен в САЩ по покана на специалните служби, след това в Русия, Великобритания, Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия – централата на Европол, Румъния – Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция. Именно усилената му работа спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафик на хора и МПС, наркотици, незаконни печатници, разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.

След четири изключително успешни години в МВР, Борисов навлиза в политиката, като става кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в 40-ото Народно събрание, сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.

След напускане на силовото ведомство Борисов решава да участва в изборите за кмет на София като независим кандидат и е избран с убедително мнозинство от 68,5%. Полага клетва като кмет на Столичната община на 10 ноември 2005 година.

В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ,  която в началото е оглавявана от Цветан Цветанов, тъй като Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка, но на практика е неин „неформален лидер“.

На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.

В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур с 53,58% четиригодишен мандат за кмет на София вече от партия ГЕРБ. Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в Столичния общински съвет.

На 27 юли 2009 година 41-вото Народно събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено от Политическа партия ГЕРБ.

На 9 септември 2009 година премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в Брюксел, за да се срещне с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол. По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма САПАРД, тъй като на 23 юли 2008 Европейската Комисия е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за борба с корупцията.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. На 27 октомври 2009 това искане е удовлетворено. На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма ФАР за близо 82,6 млн. евро. Решението е „резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“.

През 2012 година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 година започват протести. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари в София полицията влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии. На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.

След кратко, но знаково управление от страна БСП и ДПС с премиер Пламен Орешарски, страната отново е обхваната от протести, които продължават месеци наред. След дълга агония, ДПС решава да оттегли подкрепата си и на практика взима главата на Орешарски и на правителството.

На 7 ноември 2014 година 43-тото Народно събрание със 149 гласа „за“ и 85 „против“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено с мандата на Политическа партия ГЕРБ. Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и Българския демократичен център (парламентарната група на коалиция България без цензура).  

След загубата на президентските избори през 2016 година, Борисов за пореден път доказва, че властта не е самоцел и не е на всяка цена. На 16 ноември той обявява, че се оттегля и е гласувана оставката на втория му кабинет, за да поиска „вот на доверие от гражданите“ на нови избори. 

След служебен кабинет назначен от Румен Радев, на 4 май 2017 година, Борисов и ГЕРБ отново печелят изборите. Този път правителството е в коалиция с Обединени патриоти, в които влизат ВМРО, НФСБ и Атака. 

2018 година, в третия мандат на Борисов, България организира европейското председателството на ЕС. Тогава се поставя официално темата за приемането на Западните Балкани в ЕС. През този период България подпомага активно присъединяването на Северна Македония към НАТО, като подкрепя разрешаването на спора ѝ с Гърция. По време на председателството в София идват всички лидери на държавите членки, както и на ЕС и ЕК. Външната политика на страната за първи път е на изключително високо ниво, като България става основен играч във вземането на важни решения.

Към края на третия мандат на Борисов страната ни е официално приета в чакалнята на еврозоната.

На 15 април 2020 година, след напълно изкаран мандат, правителството на Борисов остава да управлява още няколко месеца в оставка. Причината е, че няма излъчено правителство. На изборите ГЕРБ е първа политическа сила, но поради невъзможността да се проведат политически разговори, партията на Слави Трифонов, ДБ и Мая Манолова, както и БСП не успяват да съставят редовен кабинет. ИТН връща мандата на Румен Радев. Така страната навлезе в спирала от избори, а на последните проведени на 11 юни 2021 година, Борисов и ГЕРБ бяха втора политическа сила с минимална разлика от първия. С днешна дата партиите, които заявиха промяна в страната ни, не успяха да стигнат до разбирателство.