Григорова за работодателите: Има основни пазарни принципи – който не може по-добре, фалира
Интервю на Tribune.bg с икономиста и съветник в КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова
Г-жо Григорова, защо работодателите посрещат толкова остро твърденията от страна на министър Асен Василев, че отговорността за ниските заплати е тяхна?
Защото се правят, че не разбират основни пазарни принципи.
Това е толкова ясно, че дори няма нужда от обяснение. Работодателят е какво? Той е предприемач. Това е човекът, който смята, че може да направи един продукт или услуга по-добре от останалите фирми в същия бранш, и ако не може да го направи, той просто фалира. На работодателските организации не им харесва икономическата теория, но тя е такава, каквато е.
Как според Вас трябва да се насочи подпомагането от страна на държавата - към собствениците на различните бизнеси или по-скоро към самите работещи?
Компенсациите са няколко групи. Знаете, че от година и половина, че и повече, с компенсации от държавата се подпомага покриването на някои разходи на бизнеса. От една страна продължава и към момента мярката 60/40, за която бяха променени някои изисквания, критерии, но основната рамка се запази. От друга страна се появиха и компенсациите за електроенергията, но това не е устойчив начин за справяне с кризата, смятаме ние, тъй като в крайна сметка някой трябва да плаща за повишението на цените.
Ако бизнесът си покрива всичко, не малка част от него ще фалира, ако ги поема държавата, това означава нарастване на дефицит и дългове. От тази гледна точка това не е устойчив вариант. Единственото решение е правителството да успее да си извоюва правото да ограничи износа на електроенергия от страната, тъй като към момента ние произвеждаме достатъчно, така че да се задоволят нуждите и на бизнеса, и на домакинствата.
Колко трябва да бъдат минималната работна заплата и минималната пенсия, ако си говорим в реалистични числа на фона на все по-нарастващата инфлация?
По отношение на пенсията трябва да кажем, че единственият репер, от който може да се водим, е линията на бедност, но това е социалният аргумент. Ако се водим от професионалната, експертната пенсионна гледна точка, то тогава минималната пенсия трябва да е толкова, колкото показва формулата, през която се определят всички пенсии. Това обаче би означавало минималната пенсия да бъде сигурно наполовина на настоящата, което очевидно е неприемливо. В този смисъл всяко едно увеличение на минималната пенсия е добре дошло за българския пенсионер, но всъщност по-големият въпрос тук се състои в това как да се гарантират приходите, с които да се изплащат пенсиите, и това е ключът към развързване на пенсионния възел.
А по отношение на минималната заплата, какъв трябва да бъде размерът ѝ? Според проф. Дуранкев, който вчера направи анализ на икономическата ситуация в страната пред нашата медия, предстои остър дебат в парламента и тя трябва да отиде поне към 750 лева незабавно. Какво е Вашето мнение?
Ние много отдавна казваме, че минималната работна заплата трябва да е 750 лева, ако вземем предвид критериите, които ще бъдат заложени в директивата за минималното възнаграждение на Европейската комисия. Там като препоръка ще бъде заложено, че тя трябва да бъде не по-малко от 60% от медианната заплата и не по-малко от 50% от средната. Ние изпълняваме първия критерий, вторият критерий, а именно като дял от средната работна заплата, не изпълняваме. Към момента минималната работна заплата действително трябва да бъде 750 лева.
Същевременно обаче, няма как да забравим, че увеличението на 650 лева от миналата година беше предвидено да бъде последно според тригодишната средносрочна програма, което означава, че сега не трябваше да има увеличение въобще, а ние имаме такова с 60 лева. Разбира се, че е недостатъчно, но това, което ни обнадеждава е, че на вчерашното заседание на НСТС получихме уверение от г-н Асен Василев, че всъщност правителството смята да заложи такива изисквания и принципи, така че минималната работна заплата да не бъде повече обект на такива бурни и често безмислени дебати, а да се определя именно по този начин – не по-малко от 50% от средната работна заплата, за да се изпълни и препоръката, която се очаква да дойде от страна на Европейската комисия.
Що се отнася до инфлацията - обедняваме ли, какво трябва да направи властта, за да компенсира щетите, които нанася тя върху живота в България?
Безспорно обедняваме, няма как да е другояче при тази тежка енергийна криза, в която се намира страната. А България е в енергийна криза поради факта, че Европа е в енергийна криза. Какво може да направи правителството? Да увеличи минималната работна заплата, да направи обаче и много по-сериозни стъпки по отношение на компенсиране на енергийно бедните домакинства, да разшири възможността за получаване на целева помощ за отопление. До известна степен преди няколко месеца беше разширен обхватът на помощта за отопление, но в настоящия проект на „бюджет 2022“ не се предвижда по-нататъшно разширяване, а такова е нужно, особено с оглед либерализацията на енергетиката и на така наречения „зелен преход“, към който вече пристъпваме. Тоест, това са предизвикателства, които бяха предвидими и без настоящата тежка енергийна ситуация, в която се намира Европейският съюз.
Но отново казвам – тези въпроси стоят от години пред българските управляващи и българското общество и за съжаление нямаме особен напредък по тях. Макар че още през 2015-2016 година Световната банка беше наета, за да ни даде предписания как да се справим с енергийната бедност, която беше ясно, че ще дойде в момента, в който се освободи пазарът на електроенергия. Освобождаването на пазара се случи в средата на миналата година поради факта, че Европейската комисия го изисква от нас. Това беше направено от предходното правителство, но виждаме, че и настоящото управление подкрепя тази линия, тъй като в бюджета е записано „пълна либерализация и подкрепа за енергийно бедните домакинства“.
А особена подкрепа за енергийно бедните домакинства, по-различна от досегашната, няма, но вече видяхме до какво доведе пълната либерализация. Цялата тази тежест, която понася бизнесът в момента, ще бъде поета и от гражданите след около две години, когато се либерализира и енергийният пазар за битовите потребители, тоест те вече няма да са част от регулиран пазар, тъй като такъв няма да има.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/mneniq/grigorova-za-rabotodatelite-ima-osnovni-pazarni-printsipi--koyto-ne-mozhe-po-dobre-falira/
