Групата на Шаро – предатели или герои?

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Въпросът с депутатите-предатели трябваше да се реши много отдавна: ако напуснеш партията, от чиито листи си влязъл, или напуснеш парламентарната ѝ група – напускаш парламента и твоето място заема следващият в списъка. Толкова е просто! Защо не го правят? Над 90% (ама много над 90%) от всички депутати не биха били такива, ако не ги беше издигнала съответната партия и не ги беше сложила на избираеми места. Така е устроена демокрацията у нас, пък и на повечето други места. Те са в Народното събрание, за да може съответната партия да провежда политиката си в конкуренция с другите парламентарни партии. Ако депутат от една партия отиде в конкурентната, това граничи с престъпление, защото е излъгал, подвел и предал, защото е нанесъл вреда на отбора си. В такова действие няма нищо героично, а само позорно. Толкова ли си бил тъп, че като си влизал Парламента, не си знаел колко е гадна партията, която те вкарва, а си го научил чак по-късно, когато далаверата вече е друга?

Слави Трифонов може да е всякакъв, но без него тези световно неизвестни и без никаква лична политическа стойност хора – групичката на Радостин Василев – нямаше да попаднат в парламента. Да, възможно е някой да е платил за тях, възможно е Слави да е продал някому депутатските им места, което си е негов грях, за който ще си плаща (ако не си и плаща вече), но без името му и без електоралния подем, който предизвика, никой не би станал народен представител, независимо колко пари платят за него. Той всъщност е продал не друго, а името си като билет за влизане във властта. А пък кой ще се възползва от тоя билет – това вече е въпрос на пазарлъци и цена.

Вероятно ще прозвучи откачено, но през последната седмица единственият човек на политическата сцена (може би „манеж“ е по-подходящо), който ми е симпатичен, е Слави Трифонов. Може би защото предизвиква съчувствие с всичко, което му се случи. Има нещо трагично в неговата изоставеност и в твърдостта, с която се старае да понесе случващото се. А трагичното предизвиква съчувствие, съчувствието пък – симпатия. Това са го знаели още Есхил и Софокъл. Еврипид също. Слави Трифонов превърна цялата си 30-годишна кариера в развлекателния бранш в политически капитал, който за броени часове изчезна. Забърка се с хора, в сравнение с които старите му музиканти, балерини и автори на смешни скечове са наивни ангели небесни. Медът на властта се оказа катран.

Съчувствам на Слави Трифонов, въпреки че той даде голям принос в налагането този просташки и безпардонен тон. Превърна се в един от бащите на модерния популизъм с безсрамието на обещанията си (нали не сте забравили македонския космонавт?). Всичко, на което сме свидетели сега, започна с абсурда на изборния резултат, който направи партията на Слави първа политическа сила. И от този момент нататък въпросният абсурд само се задълбочава. За да се стигне дотам, министър-председателят да обяви за национални герои групичка безскрупулни ренегати начело с Радостин Василев, който през лятото на миналата година, все още в качеството си на кандидат за депутат (и евентуално за министър), написа:

„Никой никога не може да бъде по-истински от Слави Трифонов. Просто той приема това за мисия и осъзнава пред какво е изправен. Той не търси пари, власт или слава и в това се крие огромната му свобода. Всички ние от ИТН приемаме това за мисия. Мисия да променим родината към по-добро“.

Фейсбук

Браво, Радостине! Имаш всички качества за политик! Но защо такива хора като Радостин влизат в Народното събрание? Ако ги слушаш – разбира се, за да „променят родината към по-добро“. Тоест, ако да предадеш онзи, който те е вкарал в парламента, да дезертираш от парламентарната си група в името на някаква незнайно колко дълга политическа писта, ако това води до „промяна на родината към по-добро“, то значи няма никакъв морален проблем. Не е нужно другите да ти вярват, достатъчно е сам да си повярваш. А понякога даже и това не е необходимо, ако си истински гьон сурат – майната ѝ на родината! Ние ще кажем, че всичко е заради нея, пък те ако щат да ни вярват! Ахмаци... Ама моля ви се бе, драги избиратели, ние не бягаме, ние не предаваме, ние не се продаваме! Ние само „сваляме доверието“! „Нас в парламентарната група на ИТН ни унижаваха и обезличаваха, отнемаха свободната ни воля!“. Ама моля ви се, мили мои, някой насила ли ви натика там? Не бяхте ли приели всичко доброволно, със свободната си воля? Направиха ви министри, а когато казаха да си подадете оставките, вие веднага се сетихте за родината.

Продадоха се. Дали за обещания или пари в брой – това в случая няма кой знае какво значение. Обаче не щеш ли – беда! Групата на Шаро (позволете така да наричам кръжеца ренегати на Радостин Василев) се оказа на брой недостатъчна за това сюрреалистично правителство да продължи и затова в момента най-вероятно тече трескава кампания по закупуване на още депутати откъдето може. Дали при такова търсене цената им се вдига. Ако парламентарният живот се подчинява на пазарните закони, вероятно става точно така.

Вероятно водени от подобни съображения, ГЕРБ обявиха, че внасят вот на недоверие. Според мен бързат да го внесат, за да предизвикат смущение в истеричния процес по купуване на депутати. При поискан вот всеки продажник ще се замисли дали не си купува фабрика на 8 септември (за който не прави връзката, след 9 септември 1944 фабриките бидоха национализирани), тоест дали си заслужава да се качва на „Титаник“, па ако ще би и в първа класа, па ако ще би и целият оркестър да е съставен само от възпитаници на Харвард. Или пък, което е още по-хубаво, ГЕРБ са разузнали, че вотът на недоверие може да събере достатъчна подкрепа, за да мине, и затова го внасят. Дано да е това.

Така или иначе предложението за вот на недоверие е адекватно и навременно, защото отразява истинското състояние на нещата – абсурдно правителство с абсурдни министри (достатъчно е да погледнеш само културата, екологията и транспорта), с абсурдна политика или по-точно с някаква прокъсана камуфлажна мрежа, мъчеща се да скрие отсъствието на всякаква политика и визия, правителство, затънало до гуша в собствените си лъжи, правителство, станало за посмешище с махленските си скандали, правителство, което трябва час по-скоро да прекрати съществуването си в името на общото благо. И да не ми разправя Кирил Петков, че предсрочните избори са пагубни, защото нали бяха много хубави, когато трябваше да се сваля Борисов, па макар и с цената на зловещи простотии, дирижирани и финансирани от издирвани от властите и криещи се в чужбина лица.

* * *

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.