Христо Проданов: Сезонът си върви нормално, но фалшивите новини за водата отблъскват част от туристите

За летния туристически сезон и как губим от фалшивите новини за замърсяване на водата  Tribune.bg разговаря с бившия министър на туризма и народен представител от БСП Христо Проданов.

Г-н Проданов, хотелиери по Черноморието се оплакват, че имат по-малко туристи този сезон, коя е причината?

Ами не е така. Сезонът си върви абсолютно нормално. Може би имаше малко по-смели очаквания. Най-вероятно това, което сами си правим с фалшивите информации за замърсяване на водата, неминуемо отблъсква част от туристите. Ние сме царе на това да се прострелваме в крака. Ако си спомняте проблемите преди 3 години в Слънчев бряг?! Миналата година до септември месец гонихме мини по морето, а след края на сезона вече спряхме да говорим за мини. Сега говорим за замърсяване, а замърсяване няма. Това го казват всички официални държавни институции, така че хората трябва да са спокойни и да продължат да си ходят на нашето море, да си посрещаме чуждите туристи и да направим една сериозна информационна кампания чрез нашите посолства в чужбина. Тя е нужна особено на пазарите, на които сме силни, за да може хората да са спокойни и да не вярват на фалшиви новини и да заповядат.

Сега се обсъжда бюджетът да предостави още 1 млн.лв. на министерството на туризма, вероятно за реклама?

Абсолютно смешна работа. Ние имаме 18 млн. лв. за реклама. За сравнение, Турция харчи годишно над 100 млн. евро, а Хърватска – над 55 млн. евро. Туризмът е златната кокошка на българската икономика. Хората са взели заплатата си в Берлин, например, и идват да я изхарчат тук. Това е бизнесът с най-високата добавена стойност. Но за да търгуваш с най-хубавото време през годината, се изисква реклама. За да може да изложим възможностите си, ни трябват пари. Трябва това да е национална политика, която да има и реални измерители.

Какви са те?!

От НСИ знаем, че 2022 година сме имали 8 млн. туристи. На всеки един гост следва да заделим по 10лв. за реклама за следващата година. Това е реален измерител. Ние имаме голям потенциал да увеличаваме приходите от туризъм. Секторът даваше 14% от БВП, което е голямо перо. Всяка държава развива икономиката си на база на това, което има като дадености. Ние може да развиваме силен туризъм и силно земеделие. Ако ги приоретизираме, тези сектори могат да дадат много добри резултати. И в тази връзка всеки турист у нас трябва да носи 10лв. в бюджета на министерството за реклама за следващата година, т.е. туризмът си изкарва парите за реклама, които иска.

Защо ние не се насочим като Хърватска към по-високия сегмент туристи?

Имаме курорти, които могат да приемат висок клас туристи. Можем да развиваме СПА туризъм, където клиентите са изключително платежоспособни. Качествата на минералната ни вода са много добри и има хора, които за здравето си дават много пари. Имаме сертификати, както и договори със 9 от здравните каси в Германия. Започнахме много сериозно да работим с Полша, защото Полша и Германия са над 120 млн. като население. Голям потенциал имаме и в арабските държави. Либия отделя в бюджета си 2 млрд. долара всяка година за възстановяване на гражданите от войните. Ние имаме условията, започнахме и разговори.

А частният бизнес в туризма как се рекламира?

Той е раздробен. Трябва да се работи и в тази посока. Вече приехме промените в закона за туризма, така че да не е необходимо за реклама в платформите като Facebook и Instagram да минаваме през обществена поръчка. Сега вече министерството с пет компютъра може да рекламира, да таргетира реклами в тези мрежи, което е много важно, защото в тази реклама е бъдещето. Това се прави заедно с бизнеса. Например, рекламираме Фестивала на лавандулата в Чирпанско в Северна Турция и в Северна Гърция. Министерството влиза във връзка с хотелиерите и така човекът от Турция отваря сайта, вижда Фестивала, а му изкача и рекламата за хотели. Така се прави – бизнесът и министерството трябва да работят заедно, за да се постигат резултати.