Икономист от КНСБ: Когато говоря за МРЗ, виждам лицето на майка ми след 12-часов работен ден в завода

От Фейсбук профила на икономиста от КНСБ Любослав Костов

Казвам се Любослав Костов и произходът ми не е нищо особено. Роден съм в гр. Кюстендил. Не съм от жълтите павета, а от периферията, където въздухът мирише на труд и прах, а не на скъпо кафе. Казвам го, защото днес е модерно да се говори с етикети, а не със съдържание.

Ето част от моето съдържание: Майка ми работи цял живот в завод за прежди. Баща ми беше работник също, докато смъртта не го отне от мен докато още бях дете. Тези години не бяха приказка. Гледах как се руши светът около мен, как преходът изяждаше достойнството на хората, как средната класа бе ликвидирана с хладнокръвна пресметливост.

Много хора ме питат (или си шушукат) “Защо този човек е толкова обсебен от МРЗ, от бедността, от доходите на хората? Защо така ненавижда едрия капитал?". Някои си мислят, че е просто защото работя в синдикат и е някаква поза. Грешите! Аз работя в синдикат, защото съм продукт на тази болка. Аз съм сянката на един изгубен преход, който отказва да изчезне в мрака.

Аз избрах да уча. Станах преподавател по макроикономика. Избрах труда и постоянството. Избрах да вляза в системата, за да я променя отвътре, а не да стоя отстрани и да критикувам. Когато говоря за МРЗ, аз не цитирам сухи статистики. Аз виждам лицето на майка ми след 12-часов работен ден в завода. Когато говоря за работниците, които понасят тежестта на всяка криза, аз си спомням моите близки и познати. Аз не съм герой, а просто човек, който си спомня откъде е тръгнал и знае цената на мълчанието.

Тези, които днес са на върха, си мислят, че са недосегаеми. Мислят си, че мракът е техен съюзник. Но те само са възприели мрака. Аз съм роден в него, възпитан съм от него. Роден съм в мрака на прехода. Знам как изглежда бедността отвътре. И няма да позволя на онези, които виждат светлината само като огледало на собственото си богатство, да продължават да мачкат хората, които изграждат тази държава с двете си ръце.

Моята мисия е да дам глас на тези хора. Да гарантирам, че трудът им ще бъде оценен, а не експлоатиран. Дали ще е през синдикат или нещо друго, това няма никакво значение за мен. Важни са целта и принципите.