Илко Семерджиев: Ваксинационният процес у нас буквално замира

За ваксинационния процес у нас, изпълнява ли своите цели правителството в тази посока и има ли справедливо разпределение на парите за здраве в бюджета, Tribune.bg се обърна за анализ към д-р Илко Семерджиев, бивш заместник-министър на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г.

В много европейски страни Ковид ограниченията се облекчават поради голям процент ваксинирани граждани, какви са последните данни за ваксинационния процес у нас?

Официалната статистика от днес – 15.02.2022 г. дава информация за 4 249 259 поставени дози общо в България считано от началото на ваксинационния процес, който стартира в края на 2020 г. От тях със завършен ваксинационен цикъл са 2 028 663 души или 29,33% общо. Все пак нека не забравяме, че това са агрегирани данни за повече от 14 месеца, а през този период станахме свидетели на големи флуктуации, които варираха от  181 942 дози за седмицата 10-16 май 2021 г., когато свърши мандата на предишното постоянно правителство и управлението се пое от първото служебно правителство, през 55 987 дози за седмицата 13-19 септември, когато стартира второто служебно правителство, до 37 735 дози за последните 7 дни. Конкретно днес са поставени общо 3 813 дози, от които 2 070 са бустерни, а това означава, че новите хора решили да се имунизират са само 1 743-ма. В резюме ще констатирам, че ваксинационният процес у нас буквално замира.

Не е случайно, че страните с голям процент ваксинирани граждани облекчават мерките, те могат да си го позволят, защото имат изграден защитен ваксинационен „вал“ срещу разпространението на вируса, докато ние сме още под 30% общо ваксинирани при това трябва да се знае, че защитата на ваксинирани, но небустерирани хора е недостатъчно добра, а към днес общо поставените бустерни дози у нас са едва 656 760.

Тук ще направя едно отклонение и ще кажа, че вирусът предизвикващ Морбили изисква 96% ваксинирани, за да е ефикасна колективната защита срещу заболяването. Вариантът Омикрон на SARS-CoV-2 значително го доближи по вирулентност, така че България остава рискова зона, която останалите страни в ЕС вече си позволяват да наричат не просто опасна, но и нецивилизована.

Правителството си постави цел от 300 хиляди ваксинирани, как се изпълнява тя?

За съжаление настоящото правителство и неговите говорители по темата с пандемията – премиерът и министър Сербезова, все още не правят разлика между ваксинирани, основни дози и бустер-дози. Това прави публичните им послания подвеждащи и хората, които не следят процеса или нямат необходимото знание за разликата между трите остават с грешни впечатления. Така се получи на първото заседание на МС за 2022 г., когато премиерът Петков беше заблуден от министър Сербезова и се похвали с над 130 000 ваксинирани (вместо дози), а тогава имаше само 25 097 човека със завършен ваксинационен цикъл – това е подвеждане със 104 903 броя по-малко ваксинирани от обявените.

А иначе на вашия въпрос отговорът до този момент е категорично отрицателен. Към деня на гласуването на правителството – 13.12.2021 г. имахме 1 844 599 души със завършен ваксинационен цикъл или 26,67% общо. Днес със завършен ваксинационен цикъл са 2 028 663 души (29,33%) или броя на ваксинираните откакто имаме постоянно правителство е едва 184 064 души, а не 300 000 (едва 2,66% ръст). Със замрелите темпове, които коментирах нещата не са оптимистични, не виждам и адекватни усилия от страна на министър Сербезова за целта.

Министър Сербезова отсъства при обсъждането на бюджета на НЗОК на първо четене, а основните възражения в зала бяха, че много пари са предвидени за закупуването на ваксини, които не се поставят?

За мен беше абсолютно необяснимо това отсъствие на министъра, когато се обсъжда бюджета не само на НЗОК, но и на Министерство на здравеопезването/МЗ/ за 2022 г. – това означава пълна незаинтересованост с какъв финансов ресурс ще се изпълняват управленските задачи за годината. Не е случайно, че видяхме драстично намаляване на годишния противоепидемичен бюджет – просто нямаше кой да защити здравната система, здравните професионалисти и нуждите на хората от промоция, профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация. Най-потърпевши остават работещите в системата на общественото здравеопазване, които в момента биват използвани за всичко, вкл. за несвойствени за тях задачи, докато функциите им остават в невъзможност да бъдат извършвани от други, които нямат тяхната квалификация. Колкото до средствата за ваксини – не видяхме годишен план и разчети, което е обяснимо, защото МЗ в момента се ръководи от човек без никакъв опит в здравния сектор освен във фармацевтичния. Не виждаме също така програма за управление в здравеопазването, цели за постигане през 2022 г. и за мандата, както и инструментариум за постигането им. Самият бюджет е съставен на исторически принцип, което показва, че ще продължим да губим много време в здравеопазването. За съжаление това означава загуба на хора и е напълно закономерно, че оглавихме световната класация по смъртност.

Гарантира ли бюджетът на НЗОК справедливо разпределение на пари в доболничната и болничната помощ, защото сигналите за отказан прием в лечебните заведения продължават?  

Ще изчакам да видя окончателните разпределения на бюджета на НЗОК по време на второто четене в НС и тогава ще направя детайлен анализ на структурата и числата. Засега ще маркирам само, че разпределенията не са справедливи от гледна точка на факта, че най-голям ресурс е насочен към лекарствата, което показва, че министър Сербезова е лобирала в областта на специфичните си компетенции и интереси. Това е може би обяснението за нейното отсъствие от НС с оглед въпросите, които биха възникнали и нуждата от публични отговори.

За да не съм голословен ще  дам някои примери, както следва:

- Общият бюджет на НЗОК за 2022 г. е по-голям от миналогодишния, но прави впечатление, че е по-малък от този на второто служебно правителство представен през м. декември 2021 г. В него министър Стойчо Кацаров беше защитил приходи и трансфери общо в размер на 6,169 млрд. лв., докато в бюджета на министър Асена Сербезова те са 6,050 млрд. лв. или със 119 млн. лв. по-малко;

- Увеличението на болничния бюджет е с 91 млн. лв. докато бюджета за лекарства расте със 153 млн. лв.;

- В болничния бюджет се наблюдава допълнителен ръст на средствата за лекарства и от общо 2,750 млрд. лв. за болнична помощ над 750 млн. лв. ще отидат отново за лекарства;

- Общо бюджета за лекарства, медицински изделия и ваксини е в размер на 2,346 млрд. лв., които са разхвърляни в 4 параграфа, за да не са ясно видими на пръв поглед, но на фона на здравноосигурителните плащания в размер на 5,504 млрд. лв. (без резерва от 174 млн. лв., който по традиция отива пак преимуществено за лекарства), разходите за тях изглеждат внушителни – около 45%. За хората, които не са посветени в тази материя ще изтъкна само следния факт – страните, които контролират ефикасно разходите си за лекарства в публичните бюджети отделят средно между 12 до максимум 25% за тях, а ние както е тръгнало, ще стигнем до 45% пред 2022 г. Освен това в България вече е общоизвестно, вкл. и от анализите на ЕС, че освен публичните бюджети за здравеопазване имаме и около 48% частни доплащания, като над 2/3 от тях отново отиват за закупуване на лекарства – това показва огромния интерес на Биг-фарма играчите, които неслучайно си вкараха свой човек в МЗ.