Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Има ли проблем правителството на Кирил Петков с демокрацията и разделението на властите?

Мнения

Има ли проблем правителството на Кирил Петков с демокрацията и разделението на властите?

Има ли проблем правителството на Кирил Петков с демокрацията и разделението на властите? - Tribune.bg
Снимка:

Живеем ли в демокрация? Въпрос, който става все по-актуален, особено в контекста на пандемията, а вече и в условията на война. Хибридните атаки са по всички фронтове, тече подмяна на ценности и елити. В това чисто и в България, в която идеологиите отдавна се размиха, а определения, като европейски ценности и върховенство на правото, политическата класа превърна в кухи лозунги.

В продължение на години слушахме, че България е „завладяна държава“, институциите са бухалки, а управлението е авторитарно. Новата власт – в лицето на Харвардските възпитаници, трябваше да промени всичко това, а управлението да е прогресивно, розово и като „по учебник“. Вместо това, ставаме свидетели на опити за системен натиск на държавата над бизнеса. Премиерът разпорежда кой висш държавен служител да бъде арестуван, а вицепремиерът кои фирми да бъдат обект на проверки от държавния репресивен апарат. Всичко това правят Кирил Петков и Асен Василев, които дойдоха на власт с лозунгите за зачитане на върховенството на закона и строго разделение на властите.

Дори и да си затворим очите за начина, по който Петков прегази Конституцията, за да стане служебен министър на икономиката преди близо година, няма как да не забележим, че, откакто поеха властта преди три месеца, Петков и Василев без никакво приличие заявяват щения към овладяване на независими институции, а дори и на независимата съдебна власт. Всички помним думите на Кирил Петков за „слагането на наши хора“ в прокуратурата.

Новата власт не крие апетитите си да разшири правомощията на репресивния апарат, като например МВР получи повече права да образува наказателни дела, без да е длъжно незабавно да уведомява прокуратурата. Всичко това е в противоречие със системната политика на страната ни за защита на гражданските свободи като страна член на Европейския съюз. В този смисъл помислите на вътрешния министър Бойко Рашков за възстановяване на Главно следствено управление трябва да се гледа като опит за създаване на съвременен аналог на фашисткото Гестапо, иначе казано политическа полиция. Нещо немислимо за държава член на ЕС.

Проектът за промяна на съдебния закон, предвиждащ закриване на специализираното правосъдие, предложен от правосъдния министър Надежда Йорданова, също се разминава с опита на властимащите да представят себе си като прогресивни новатори, носещи духа на промяната. За спецсъдиите и спецпрокурорите е предвидено буквално „показно наказание“, като се прави опит за изселването им в определени съдебни райони. И всичко това, само защото са били част от специализираните органи на правосъдието, които повече от десет години са разследвали и съдили най-големите престъпни босове, а в последните четири години и влиятелни бизнесмени и политически фигури. За момента управляващите остават глухи за предупрежденията, че знакови дела срещу организирани престъпни групи ще бъдат провалени. Надеждата е, че Европейската комисия ще прояви активност и ще стопира своевременно опита за властническо самоуправство.

На фона на законодателните апетити на Рашков и лобисткото законодателство на Йорданова, в действията на управляващите отсъстват генерално значими за обществото законопроекти. Това обстоятелство е знаково, защото разкрива тотално разминаване между обществения интерес и желанието на властимащите да задоволят интереси на близки до тях кръгове.

Дълго време Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), която се превърна в най-големия трън в петата на незаконно забогатели властници и олигарси, напълно неоснователно бе определяна като бухалка. Председателят ѝ Сотир Цацаров подаде оставка и вече две седмици тя е без титуляр. Обещанията са, че скоро в парламента цяло да се обсъжда бъдещето на Антикорупционната комисия, като в промотирането на бъдещата структура доста нескопосано се въвлича и Европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, която пристига в България по покана на министър-председателя. Изглежда, че кръгът около Кирил Петков иска да компенсира липсата на капацитет и визия по въпроса – що е то корупция и как да ѝ се противодейства, без с това да се засегне интересът на настоящите управляващи, с изтъркани ПР-демонстрации.

Лаура Кьовеши/ Фейсбук Лаура Кьовеши/ Фейсбук

По подобен начин изглежда и дълго промотираното искане на правосъдния министър до Висшия съдебен съвет за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор. Всъщност Надежда Йорданова не прави нищо повече от това да продължи системната война срещу независимостта на прокуратурата, която позициониралите я във властта кръгове водят от десетилетия.

Така се оказва, че, опитвайки да сложат ръка на съдебната власт, искайки отстраняването на главния прокурор с юридически несериозни мотиви и преследвайки всички неудобни им магистрати, новите управляващи на практика взривяват основополагащите принципи на демокрацията в европейска България и проявяват отчетливи авторитарни амбиции.

На този фон държавното обвинение се оказва последният бастион на разума в политическия хаос, сътворен от новите управляващи, чиито депутати в Народното събрание в голямата си част могат единствено безмълвно да натискат предварително посочените копчета на пултовете за гласуване. Оказва се, че прокуратурата, без това непременно да е целено от нейния настоящ ръководител Иван Гешев, вече се явява ключов елемент в разделението на властите, при което водещ е принципът, че „власт – власт възпира“. Държавното обвинение е нужната спирачка пред самозабравянето на властта, която се опитва да оправдае заливащите я кризи с нарушения на предшествениците си и дори с желанието за разправа с тях. В няколко изказвания, иначе усмихващият се Кирил Петков, демонстрира опасно опиянение от властта като съвсем хладнокръвно отправя закани за „арести“. 

Демокрацията по Харвардски, в която не е много сигурно колко още ще преживеем, вещае неясни бъднини в залитането си към авторитаризма и единовластието, а опасенията на представителите на съдебната власт, изразени в редица становища и публични декларации, за това, че върховенството на закона е под огромна заплаха от набезите на изпълнителната и законодателната власта, изглеждат все по-оправдани и навременни.

Важно е държавното обвинение да продължи да устоява на натиска, като прилагайки законовите норми, не позволява властнически произвол. Важно е, защото само така демокрацията у нас ще остане жива. Защото демокрациите, както знаем от дебелите книги, предполагат властта да се управлява основно на базата на законите, които я ограничават и й придават специфични функции в полза на гражданското общество. Когато законите започват да бъдат нарушавани и употребявани без никакъв контрол за целите на едно самодоволно управление, тази „демокрация“ започва да се превръща в диктатура.

 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Дарявали ли сте лични средства за политическа партия?
Покажи резултати Скрий резултати