Ирена Анастасова: Обществото и до ден днешен не подпомага труда на учителите в масовия случай

За липсата на учители, връщането на деца в училище и труднастите пред професионалното образование у нас Tribune.bg разговаря с народния представител от БСП Ирена Анастасова.

Г-жо Анастасова, въпреки повишението на заплатите на учителите пак се оказа, че в началото на учебната година те не са достатъчни?

Само заплатите не са решението на проблема. Ние имаме училища в малки населени места, които са непривлекателни за младите хора, които завършват педагогически профил. Те няма да отидат за тези заплати там, защото си правят сметка, че трябва да създават семейства, да гледат деца и т.н. Това е единият проблем.

Другият проблем е, че колкото и да се вдигат заплатите, те не са особено високи на фона на заплатите в Европа, не са високи и на фона на заплатите в София. Да, те са високи спрямо заплатите в провинцията, но условията в училище стават все по-тежки. Настроенията в обществото и до ден днешен не подпомагат труда на учителите в масовия случай. Ние за последните години променихме парадигмата и казахме, че ученикът е всичко, а учителят е част от обслужващия персонал, казано грубо. Това в крайна сметка доведе и до промяна на отношението към учителя изобщо. За много колеги това е тежък труд и те предпочитат за същата заплата да се занимават с нещо друго. Имаме много училища, където и учебната среда не е много подходяща. Ние имаме 700 училища без физкултурни салони – какво ще прави колегата по физкултура там?! Имаме 350 училища с външни тоалетни в 21 век. Така че, когато се говори за инвестиции в образованието, наистина трябват сериозни инвестиции. Освен увеличаване на учителските заплати категорично трябва да се помисли за учебните програми и учебното съдържание. Това го говорим отдавна. Имаше преглед 2022г. Много представителни са мненията, защото става дума за допитване сред 15 000 учители и т.н. Както виждаме, нищо не се случва.

Какво се случва с онази програма за връщане на децата в училище, има ли успех?

Така се отчита като статистика. Доколко те ги задържат след това в училище, това е друг въпрос. И там проблемът е, че всичко е оставено на училището. А по Закона за училищно и предучилищно образование ангажиментът за обхвата на децата е само на общината. Така че колегите в час ли да влизат, да ходят да издирват деца, които не идват ли?! Изобщо нещата са много сериозни.

Отбелязахте още, че по отношение на професионалното обучение не се случват нещата заради бизнеса?!

Не се случват , защото бизнесът стои „на страни, със скръстени ръце” и чака готови кадри. Това няма как да стане. Някога, когато всичко беше държавно, за образованието и предприятията имаше плановост и се знаеше какви кадри се готвят. Професионалните училища бяха добре оборудвани – с цехове и с работилници. Сега бизнесът очаква тези кадри, но следва да се инвестира в една професионална работилница по механотехника, например. Бизнесът очаква държавата да финансира всичко това, а той да стои отстрани и да чака готови кадри. Няма как да стане. Така че бизнесът трябва да подаде ръка, да се включи. Сега има дуално обучение, като държавата плаща на тези, които приемат деца, завършили това обучение и пак имаме проблем. Имаме примери по места, където бизнесът създава съответните работилници, а обучените кадри отиват при тях на работа и предприятията са доволни, но това са единични случаи.