Ирена Тодорова: ГЕРБ/СДС срещу ПП/ДБ – положението е „старата десница“ срещу „новата левица“

„Не виждам как Борисов подкрепя тихомълком кабинет на Петков. Защо да го прави?“, прогнозира политологът

На 2 април предстои поредно раздаване на картите от страна на суверена. Кои ще бъдат най-важните играчи в новия парламент и какви са шансовете за съставяне на редовен кабинет? Tribune.bg отправи въпросите към Ирена Тодорова, доктор по политология и университетски преподавател.

Според социологическите прогнози за този етап, едно от малкото сигурни неща е че новият парламент ще бъде 5-партиен. В последните парламенти влизаха повече партии. Добра или лоша новина би било това за шансовете за кабинет, ако естествено прогнозата се сбъдне?

Партийната ни система е такава, че позволява на множество субекти да участват в надпреварата за власт. На пръв поглед това създава измамното усещане в гражданите за съществена представителност. Всъщност обаче, колкото повече партии имаме на терен, толкова повече традиционните мнозинства отслабват. С други думи няма значение колко парламентарно представени партии ще имаме, а как ще бъдат разпредели мандатите. На този етап имаме два ясно обособени полюса ГЕРБ/ СДС и ПП/ ДБ, както и един център в лицето на ДПС, но с известни уговорки, разбира се. Трябва да е ясно, че на 2 април не гласуваме само за политическите партии, които харесваме, а и за правителство, което прави ситуацията особено комплицирана. На този етап не смятам, че първите две политически сили ще имат повече от 80 депутата, което прави задачата по съставяне на кабинет практически невъзможна.

Вие не сте оптимист?

Не, не смятам, че ще бъде съставен кабинет. Политиците не дават ясен отговор с кого и при какви обстоятелства ще управляват, което допълнително демобилизира колебаещите се избиратели. Изглежда прогнозите за ниска избирателна активност на социологическите агенции ще се сбъднат. Очевидно е, че управление без ГЕРБ/ СДС и ПП/ДБ не може да се случи. Според мен минимален шанс за правителство би имало единствено и само ако първият мандат е в ръцете на Борисов. Сякаш около него има повече възможности за разговор, както с Карадайъ, така и с Нинова, нека не изключваме и „Български възход“ ако минат четирипроцентовата бариера. Но ако ГЕРБ се коалира с БСП и ДПС ще превърне ПП в абсолютния победител на местните избори, а дългосрочното оцеляване на „промяната“ минава именно през спечелване на местната власт. Вероятният изход от политическата криза ще започне наесен.

ПП/ДБ отправиха заявка, че се готвят да предложат правителство на малцинството. Как разчитате този знак?

Политическата обстановка в момента е особено сложна, има много ясно преконфигуриране на политическия терен. Основната опозиция на ГЕРБ/ СДС вече не е БСП, а ПП/ДБ. Имаме нов тип идеологически противопоставяния, които не минават по класическата дясно/ляво ос, а са от нов порядък консервативно (дясно) срещу либерално (ляво). Имайте предвид, че става дума не само за политически, а и за културен сблъсък. Тук важното е кое ще надделее. На пръв поглед изглежда, че основният залог на първите две партии минава единствено и само през консумацията на властта, но ако вникнем по-внимателно ще видим, че залогът е и ценностен. Всъщност това не е лоша новина, защото връща същинския смисъл на политиката, където партиите са граждански представители, а не единствено и само агенти на властта.

В този смисъл не виждам как Борисов подкрепя тихомълком кабинет на Петков. Защо да го прави? Какво печели от това? Стабилност, но на каква цена? А защо му е на Петков? Та той дори не би могъл да осъществи нито една реформа без подкрепата на ГЕРБ/СДС, един министър без одобрението на Борисов не би могъл да предложи. Кабинет на малцинството в тази ситуация е особено рисков, с кратък хоризонт и неясни политически намерения. Тази заявка от страна на ПП/ ДБ е насочена навътре към техния електорален актив, показва готовност за „поемане на политическа отговорност“ независимо от контекста, просто е част от предизборната реторика и нищо повече.

ГЕРБ/СДС често повтарят фразата, че кабинет без тях ще е невъзможен. Според това е така?

Така е, аз вече аргументирах своя отговор. Разликата между ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ е незначителна. Това са силните на деня. С разликата, че вече имаме ясни предпоставки да смятаме, че каквото и да се случи партията на Борисов няма да изчезне нито след тези, нито след местните избори. Не знаем обаче какво ще се случи с „Продължаваме промяната“, затова те са особено предпазливи в отношенията си с ГЕРБ. Етикетът „стара десница“ вече спокойно можем да лепнем на ГЕРБ/СДС, сякаш си го извоюваха. Това е положението „старата десница“ с/у „новата левица“ така изглеждат нещата в момента.

В тази предизборна кампания Борисов е изключително активен, видяхме го дори в пословичния кожен шлифер, който му беше запазена марка по времето му на главен секретар на МВР. Има ли ГЕРБ потенциала да си върне избиратели, които са били изгубени през годините?

Няма как да върне пълния си потенциал, струва ми се невъзможно, но има капацитет да увеличи електоралната си база. Това зависи изключително много от обновяването на партийния елит, което виждаме че се случва, както и от премереното си и последователно политическо поведение.

Хората помнят през „имиджи“ затова кожения шлифер събуди емоции от миналото. Управленските грешки избледняват с времето, за разлика от „образите“, които винаги оставят трайни следи в съзнанието ни.

Как може да бъде обяснен крахът в резултатите на БСП? С възхода на ПП, на „Възраждане“ или с нещо друго?

Нинова съсипа БСП. През последните години системно променяше характера на партията, като първо я превърна в лидерска, а после в консервативно-патриотична формация. Очевидно е, че не ПП и „Възраждане“, а „Левицата“ къса живо месо от социалистите. За първи път имаме подобен субект вляво, който не се бори за нови леви избиратели, а директно за избирателите на БСП.

Каква ще е ролята на ДПС и „Възраждане“ в бъдещия парламент?

„Движението за права и свободи“ ще е сред основните партии в новото Народно събрание и безспорно ще има своята ключова роля. Смятам, че е време да започнем да отчитаме съществения принос, който има ДПС в българския политически живот. През годините те рекрутираха и то съвсем успешно редица нови политици, които са доста по-подготвени от някои с незаслужено висок рейтинг. Освен това ако погледнем листите им ще видим, че партията излиза от традиционния си характер и прави опит да се отвори навън, да се трансформира.

„Възраждане“ ясно заявиха, че те в кабинет, който не е оглавен от тях няма да участват. Изглежда Костадинов внимателно прецизира ходовете си, стремежът му в политиката е дългосрочен. Ясно си дава сметка, че патриотичният вот е особено емоционален и волатилен и с него трябва особено да се внимава.

Ще повлияят ли високите цени на хранителните стоки на резултатите на партиите?

Всяка криза влияе, но не мисля, че този проблем съществено ще се отрази.

Каква роля ще изиграе завръщането на хартиената бюлетина?

Постоянната промяна на технологията на изборния процес допълнително руши доверието в изборите. Вероятно някои гласоподаватели биха били мотивирани от завръщането на хартиената бюлетина за сметка на други обаче, които ще предпочетат да не гласуват.

Каква роля в изборните резултати ще изиграят влошените отношения между „промяната“ и човекът, който ги откри за политиката – Румен Радев?

Не знам какво ще се случи в следващите дни. Безспорно имаше опит от страна на служебния кабинет да осуети изборните резултати на ПП/ДБ с изтеклия доклад за финансовото състояние на държавата. Но този ход не беше добре премислен и едва ли съществено ще повлияе на имиджа на Кирил Петков и Асен Василев. Все още избирателите на ПП/ДБ са анти-герб избиратели, с други думи имат слух само чуждите грешки. 

Коалиция ПП/ДБ говори за намаляване на президентските правомощия с премахване на инструмента служебни кабинети. В същото време ИТН набират подписи за референдум за преминаване към президентска република. Има ли според вас обществена енергия за някоя от тези промени?

Тези теми въобще не са в дневния ред на обществото. Бих искала да обърна внимание, че много преди лидерите на ПП, които са продукт на „служебния кабинет“, да заговорят за неговото премахване, представители на ГЕРБ/СДС вече го бяха направили. Така или иначе и двете теми се явяват от второстепенно значение за обществото, освен това са твърде експертни. Дългото управление на служебни кабинети автоматично ни превръща в президентска република и безспорно те трябва да бъдат премахнати от Конституцията, но затова е необходим консенсус между политическите партии и по-спокойна политическа среда.