Д-р Ирена Тодорова, политолог: Изглежда, че Борисов е все още твърде силен

Този свръхрадикализъм може да превърне Борисов и ГЕРБ в по-приемливи за избирателите

Гл. ас. д-р Ирена Тодорова, политолог и преподавател в НБУ, в интервю за Tribune.bg

Как обявяването на проектокабинета на ИТН повлия на политическия диалог в страната?

Начинът, по който бе направено предложението за кабинет от Слави Трифонов, засили притесненията, както в политиците, така и в самите хора. Изглежда, че имаше някаква надежда първият спечелил изборите на 11 юли да излъчи сигнали по посока на по-прозрачно управление, по-меко политическо лидерство, повече консенсус и баланс между различните участници в политическия процес. Така че, начинът, по който ни беше поднесено предложението за нов проектокабинет, задълбочи разделение между политическите партии и в обществото.

Това ли е в основата и на разцеплението в политическите партии на протеста, което е факт преди свикването на 46-то Народно събрание?

Един от основните принципи, който следва да се съблюдава в една демократична система е принципът на комуникация и диалог между различните субекти в политиката. Тук изглежда, че такъв категорично отсъстваше и смятам, че липсата на този диалог задълбочи проблемите в партиите на протеста. Имаше очакване, че именно тези три партии на протеста ще управляват страната в следващите години, че те ще предложат новата управленска формула, която ще е по-различна от всичко видяно до момента. Имаше категорична заявка не само за диалогичност помежду им, а и за излъчване на лица, които надскачат нашите собствени очаквания – фигури, които ще са по-приемливи, по-образовани и пр., нещо, което не се случи. С други думи, няма как да няма разделителни линии помежду им именно заради липсата на тази комуникация.

Със състава на проектокабинета си Трифонов не се ли опитва да се противопостави на другите две партии – на Мая Манолова и на Христо Иванов? Не се ли опитва да се разграничи от тях?

Да, изглежда, че той не желае да се превърне в системен играч. Изглежда, че с всички сили се опитва да изтласка от терена на антисистемност, какъвто той владее до момента, всички други конкуренти, всички други, които могат да му се пречкат по терена. Разбира се, той има донякъде и своите основания, защото нито „Да, България“ в лицето на Христо Иванов, нито ИСМВ в лицето на Мая Манолова могат да бъдат определени като съвсем нови фигури, които са контра на системата, защото те са част от тази система. Така че, можем да смятаме, че от една гледна точка това е форма на стратегически ход, но от гледна точка на устойчивост във времето, аз смятам, че това ще се отрази негативно на последващи тенденции за подкрепа на ИТН.

Те се борят да са антисистемни играчи, а ни предлагат за министри познати лица от НДСВ, от управлението на Костов и т.н.? Някои политолози вече прогнозираха, че това ще увеличи подкрепата за ГЕРБ на следващи парламентарни избори? Това ли е причината Борисов да бъде викан на разпит?

Изглежда идеята и на служебния кабинет, и на вътрешния министър Бойко Рашков, като че ли е максимално да отслабят влиянието на Бойко Борисов. Разбира се, че това ще отслаби и самия му политически проект. Но цялата тази атака и поведение, тази форма на реваншизъм, която виждаме и в отношението на служебния кабинет спрямо ГЕРБ, показва няколко неща. Първо, показва, че Борисов е все още твърде силен. Второ, че трябва да се впрегнат всички сили и средства, за да бъде той отстранен от челното политическо място. Само че, доколкото съм се занимавала и изследвала българската политическа култура и начина, по който реагират избирателите на тези процеси, мога да кажа, че ние не обичаме крайностите. Всяко едно поведение, което води от една в друга крайност, обикновено отблъсква избирателите. Именно поради тази причина аз смятам, че този свръхрадикализъм, който ние усещаме - всички срещу ГЕРБ, може да превърне Борисов в жертва и ГЕРБ в партия, която изглежда по-приемлива, отколкото е била до момента. Значи това е нож с две остриета, просто трябва да се намери баланса. Разбира се, че трябва да бъдат извадени някакви проблеми, които крие предишния кабинет, но не на всяка цена с толкова крути и крайни средства.

Служебният кабинет, посочен от президента Радев, прави разкрития в различни области и търси милиони, но ето ВВС – загина човек, а самолет за милиони се разби в морето, защо не се търси виновен във ВВС?

Основният проблем пред нашите институции не е това, че се приемат различни закони с пропуски в тях, а липсата на контрол и на отговорност. Ако видим начина, по който са структурирани дори базовите ни законови разпоредби, ние ще видим, че се търси колективна отговорност или никаква отговорност. Според мен една от основните реформи трябва да премине през това – не толкова законът сам по себе си, а неговото спазване и контролът въобще.

Сблъсквайки се с липсата на контрол, с това че не за всички аршинът е еднакъв и като капак с предложението на Трифонов за кабинет, хората се убеждават, че не им се предлага нищо ново?!

Да, освен това изглежда, че политическите партии са скъсали връзката със своите избиратели. Темите, които ни са предлагат от ефир, често не са тези, които обикновените хора очакват. Липсата на всякакъв политически дебат, на истинска предизборна кампания, на сблъсък на идеи, все повече ще отчуждава българския избирател от политическите избори. Това пък води до изключително големи дефицити в самата ни демокрация. Тук трябва да направя уговорката, че това не се случва само в България. Това отчуждаване се случва навсякъде в Европа. Скоро минаха местни избори във Франция, където също наблюдаваме една много ниска избирателна активност. Също има такъв тип заявки затова, че хората вече не виждат своето представителство в парламента и в тези физиономии, които излизат напред и се кандидатират за народни представители. Ние категорично сме в етап, в който трябва да преосмислим ролята на политическите партии и те да се върнат в политическата си роля да представляват гражданите.

Въз основа на какво правите извода, че ГЕРБ би спечелил следващите парламентарни избори?

Заради немощта на Слави Трифонов и партиите на протеста да съставят правителство, хората в един момента ще си кажат колко пъти им даваме възможност да съставят кабинет, а те не могат. Може би е по-добре да изберем познатото и онова, с което сме свикнали. Ние имаме такъв тип политическо поведение, наблюдавали сме го и преди. Има една тенденция за подкрепа на т.н. проправителствени партии и коалиции. Или с други думи подкрепяме онези, които имат най-голям шанс да управляват. И аз смятам, че заради този отказ на Слави Трифонов да си партнира с другите две партии, невъзможността точно тези три субекта да съставят кабинет, това може да накара избирателя, точно по тази писта по-скоро да върви към подкрепа за познати партии, които могат да упражняват властта.