Искането на НПО-та до ВСС за Гешев е нищожно

Абсурдно е да се иска оттегляне на главния прокурор след атентата срещу него с мотива, че пострадалият може да пречи на разследването

Странно, но не и неочаквано, резонансът от взрива срещу автомобила на главния прокурор Иван Гешев доведе до призиви за временното отстраняване на обвинител №1, за да не пречил на разследването, както и до искания до ресорната колегия на Висшия съдебен съвет за проверка – месил ли се е потърпевшият в събирането на доказателства. За последното повод дадоха и изявленията на заместника на Гешев и директор на Национална следствена служба Борислав Сарафов, който изрази недоволство, че чужд експерт, придружаван от заместник-директора на следствието Ясен Тодоров, огледал от разстояние мястото на взрива.

В сряда пет неправителствени организации, свързани с един политико-икономикоюридически и медиен център, поискаха прокурорската колегия на ВСС да се заеме със случая. Няма никакво съмнение, че искането на АКФ, БИПИ, ИПИ, БХК и БАПЧ преследва преди всичко политически цели и внушението, че настоящата правна уредба не позволява контрол и разследване на действия на обвинител №1. Искането на НПО има изцяло лобистки  характер и кореспондира с предстоящото разглеждане в парламента на проекта на Министерство на правосъдието за създаването на механизъм за проверка на главния прокурор.

Извън политическите цели, които се преследва с това искане, от юридическа гледна точка, то се явява нищожно. ВСС е административен, а не разследващ орган. Членовете на съвета нямат качествата на действащи магистрати – прокурори или следователи, за да разглеждат по същество дадено наказателно производство или разследване. Това, което най-много може да направят е да поискат за сведение от съответната прокуратура или наблюдаващ прокурор информация дали са установени някакви нарушения. Признак за нещо подобно в настоящия случай обаче няма.

ВСС би могъл да извърши проверка на казуса по същество, но това може да се случи едва след приключването на разследването, след внасянето евентуално на обвинителен акт, дори след изтичане давността на извършеното престъпление. Всичко друго действие би било незаконосъобразно и по същество би представлявало груба намеса във висящо досъдебно производство. И това е много добре известно на адвокатите от петте НПО, но за целите на пропагандата, те го премълчават, за да могат да кажат когато прокурорска колегия на ВСС приеме „за сведение“ искането им: „ето, виждате ли, главният прокурор е недосегаем, трябва промяна на закона“. А законът чака в правна комисия на парламента, ръководена вещо от адвокат с 2 г. юридически стаж. Ако бяха обективни и в действителност загрижени за хода на делото, въпросните пет НПО трябваше да адресират искането си не до ВСС, а до наблюдаващия прокурор, защото той е компетентен да се произнася по делото на този етап. Всичко друго е политика, лобизъм, манипулации и пропаганда.

Още по-абсурдни откъм юридическа страна тези дни са призивите за временното оттегляне на главния прокурор, за да можело да се извърши обективно разследване на покушението срещу него, по което се явява пострадал. По същество подобни призиви не почиват нито на законите, още по-малко на Конституцията, които ясно са регламентирали ситуациите, в които обвинител №1 не би могъл да заема поста. И сред тях подобна хипотеза не съществува, най-малкото защото не се основава на юридически аргументи, но и на чисто логически.

Всъщност част от тези, които отправят въпросния призив, изпадат в странно противоречие и показват, че преследват самоцелен опит за дискредитиране и отстраняване на обвинител №1. От една страна една група политици, юристи и медии настоятелно внушават, че атентат не е имало, още по-малко главният прокурор е пострадал, защото са „гърмели пиратки“. От друга страна, същата група твърди, че има извършено престъпление и понеже главният прокурор се явява пострадал, то той незабавно трябва да напусне прокуратурата, за да не попречи на обективността на разследването.

Точно тези две взаимно изключващи се хипотези идват да покажат, че резонансът от атентата срещу Иван Гешев вместо да се използва за разкриване на фактите, извършителите и поръчителите на престъплението, поставя страна член на Европейския съюз в срамна позиция, в която главният прокурор се оказва мишена на взрив и вместо институциите да действат адекватно, случаят се употребява изцяло конюнктурно. И последното не е изненадващо, защото много отдавна политиката и лобизма нагазиха в правосъдието и го превърнаха в заложник на интересите на определени групи. И докато това е така, то върховенството на правото у нас ще остане просто лозунг, но без съдържание.