Искра Михайлова: Официално предложение към ЕК за промяна в настоящия ПВУ няма

48-то Народно събрание/НС/ възложи на правителството на Република България да предоговори условията по Националния план за възстановяване и устойчивост/НПВУ/, предприети ли са конкретни стъпки по въпроса от изпълнителната власт Tribune.bg разговаря с депутата от партия "Възраждане" и бивш общински съветник в Стара Загора Искра Михайлова.

Какво свърши правителството за предоговаряне на НПВУ и работи ли то адекватно за запазване на въгледобивния отрасъл у нас?

Все още няма официално изготвено предложение за промени в НПВУ, което да бъде внесено в ЕК за оценка и одобрение. На този етап информацията, с която разполагаме е, че вървят преговори под формата на срещи между работни групи и от двете страни. Знаете, че успяхме да получим информацията за официалните стъпки и процеса по преговаряне на НПВУ едва през месец май. Това се случи след инициираните от "Възраждане" две последователни изслушвания на ресорните тогава заместник министър-председател по управление на европейските средства на Република България Атанас Пеканов и служебния министър на енергетиката Росен Христов. След това Народното събрание прие Решение, което задължава Министерския съвет да изготви доклад за всички планирани, предприети и извършени действия по изпълнението на Решението на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени НПВУ в част енергетика, прието на 12 януари 2023 г. (ДВ, бр. 6 от 2023 г. )

До края на месец юли страната ни трябваше да представи в Брюксел окончателните си предложения за промени в Плана, за да има шанс да продължи да усвоява парите по него. Към момента, обаче, официално предложение към ЕК за промяна в настоящия НПВУ няма. На официалния сайт на Министерството към днешна дата стои версия 1.5 от 06.04.2022 г., в която са записани пагубните за българската енергетика реформи за декарбонизация. На фокус са публикуваните предходния месец за обществено обсъждане дългоочаквани актуализации на Териториални планове за справедлив преход, които отново не отговарят на очакванията за енергийна стабилност на страната и социална стабилност в засегнатите райони. Според актуализациите не само, че не се предвижда максимално оползотворяване на въглищния потенциал, но самите те абсолютно противоречат на приетото на 12 януари Решение на НС за запазване на въглищните мощности. Ние от "Възраждане" категорично заставаме срещу приемането на стратегически за българската енергетика документи, които изключват оползотворяването на максималния потенциал на въглищните ни запаси. Ще припомня също, че в момента няма актуална Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България – факт, който управляващата коалиция се опитва да избегне по всякакъв начин. Именно поради тази причина управляващото мнозинство промени първоначалния текст на проекта на Решение за мораториум върху терените на комплекса „Марица-изток“, предложен в края на месец юни от "Възраждане".

След като експерти пресмятат, че сме намалили въглеродните емисии в обеми, съобразени с изискванията на ЕС по „Зелената сделка”, ще бъде ли отразено това при преговорите с Брюксел? Кой изработва и съгласува нашата позиция?

Не очаквам да бъде отразено, тъй като според Парижкото споразумение за 55% намаляване на въгледродните емисии, България вече е изпълнила ангажиментите си, тъй като заложената там базова година е 1990г. Относно втория Ви въпрос Миналата седмица бях на заседание на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка/КСЕЗС/, на което се представи доклад на Комитета за енергийна политика относно сценарии за декарбонизация на енергийния сектор. В него се включват стъпки за постепенно спиране изгарянето на въглища до 2030г. и не по-късно от 2038г. Това пряко противоречи на решението на НС, в което е записано, че "МС следва да предприеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в Реформа 10 на НПВУ в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работата на централата на въглища без ограничение поне до 2038 г.". Подчертавам – поне до 2038 г., което е различно от общите твърдения в публичното пространство за "най-късно 2038 г.", включително и от лидера на КНСБ Пламен Димитров.

Във въпросния доклад, сценарии за енергиен преход и декарбонизация са представени от организациите Американска търговска камара в България, Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) в партньорство с Асоциация за производство, съхранение и търговия с енергия (АПСТЕ), Център за изследване надемокрацията (ЦИД), Институт за енергия от възобновяеми източници (ИЕВЕ) и Българска фотоволтаична асоциация (БФА), НО НЕ и от Министерство на енергетиката. Заинтересовани са както работещитети в сектора българи, така и всички потребители на електроенергия, но техният представител – държавата, мълчи, оставяйки всичко в ръцете на частния интерес.

Възможно ли е отново някой като Асен Василев еднолично да преговаря по НПВУ, да поема ангажименти и да поставя нови условия?

Практиката показва, че от управляващата коалиция ГЕРБ -ПП- ДБ и ДПС може да се очаква всичко. От наша гледна точка обаче това е недопустимо. Решенията, касаещи бъдещето на въглищните мощности са стратегически и от изключителна значимост за българската енергетика и категорично не могат да се взимат еднолично. Именно такъв скорошен и пореден опит предотвратихме с предложеното от нас и прието на 20 юли Решение на Народното събрание, с което се ограничава извършването на определени действия на държавни органи на територията на "Мини Марица-изток" – ЕАД. Според това решение всяко условие, действие или ангажимент, които биха нарушили осигуряването на нормалната и безпрепятствена дейност на минното дело в Източномаришкия басейн, следва да бъде обсъдено и разрешено първо от Народното събрание.

Търси ли се баланс между искането за промяна на въгледобивната дейност и социалната защита на работещите?

Категорично не. Както споменах, отказът на поредица правителства да изготви и приеме актуална Енергийна стратегия на Република България, която да внесе ясна визия и последователност в развитието и стабилизирането на енергийния сектор, е явен знак, че управляващото мнозинство отново изпълнява безропотно поетите си ангажименти не към българското общество, а към брюкселските си началници. За съжаление в този хор пеят и част от синдикатите, които уж би следвало да са най-ангажирани с работните места. На практика единият синдикат е в абсолютна симбиоза с управляващата коалиция и е въпрос на време работещите да се усетят, че са заблуждавани.

Подлежащите и в момента на обществено обсъждане Териториални планове за справедлив преход/ТПСП/ и по-конкретно този за Старозагорския регион, предвиждат  намаляването на добива от „Мини Марица-Изток“ и респективно производството на електроенергия от ТЕЦ с над 40%  през 2025г., което ще остави без работа най-малко 14 000 души, а затварянето на въглищните централи ще остави без работа още над 37 000 души в област Стара Загора. Общо за периода от 2023 до 2038г., област Стара Загора ще загуби  51 000 работни места, което е над 53% от всички работни места в областта, а непряко засегнатите членове на семействата ще са повече от 146 000, което пък е над 45% от населението в област Стара Загора. Социалният ефект от приемането на така предложени ТПСП ще бъде катастрофален.

Има ли яснота какви предприятия трябва да се открият в региона, за да поемат безработицата?

Не, няма абсолютно никаква яснота по този въпрос. В момента са обявени процедури и се набират инвестиционни намерения. Това не пречи на управляващите "на сляпо" да говорят за затваряне на мощности и работни места без никаква алтернатива и оценка на въздействието и щетите от това.