Истинското лице на партиите към въпросите на българите в чужбина

БСП, ДПС, Слави Трифонов, Мая Манолова, Волен Сидеров и Валери Сименов изобщо не реагират на въпросите на българите в Австрия

Екипът на „Меланж Булгарен“* направи опит да се свърже с политическите партии, които ще участват на предстоящите парламентарни избори, и да им зададе три конкретни въпроса, свързани с тяхната политика по отношение на българите в чужбина. С някои от партиите връзката се случи бързо и лесно, на места проявихме креативност, трети се оказаха безнадежден случай.

Tribune.bg попадна на интересен и показателен материал на сайта Bulgaren.org. Eкипът на блога на българите в Австрия измисля един събирателен образ, наречен Българица Чужбинска, която иска да гласува информирано, макар и от разстояние. Публикуваме техните изводи от комуникацията им с партите без редакторска намеса:

С почуда установи, че не всички формации са откриваеми. Част от тях не предлагаха никаква форма за контакт чрез официалните си канали или изобщо нямаха такива канали: нито сайт, нито страница или профил в социалните мрежи, ни-що. Месец преди вота Българица намери подобна недостъпност твърде екстравагантна за избирателския си вкус и със замах зачеркна кандидатите без координати от списъка си. За останалите подготви мейл с кратко съдържание, щадящ силите на предизборните им щабове: три отворени въпроса по темата “българи в чужбина” с молба за писмени отговори, планирана дата за публикация, която оставя на партийните експерти предостатъчно време да ги подготвят, както и намерението на Меланж Булгарен да предостави тези отговори на други български медии в чужбина, за да достигнат до повече сънародници зад граница. Изпращаме мейла до всички, а Българица налива чаша мурсалски чай в следобеда на своето търпение и зачаква с вълнение отговорите.

Само минути и вече е възнаградена, идва първият отговор! Е, автоматичен е и съобщава, че един от адресите, посочени за контакт към АБВ, не функционира. Нищо,  мейлът е адресиран и до втори. Уви, отговор няма да дойде от нито един от тях в следващите две седмици, въпреки повторното адресиране на въпросите след дни. Телефон за контакт с партията на Румен Петков не е посочен. На това място Българица си припомня, че не е журналист с тефтерче с много контакти, а аватар на търсещ информация гражданин, който в общия случай не разполага с такова тефтерче. Решаваме, че ще си позволяваме да се допитваме само по веднъж до колеги за контакти, с които не разполагаме. АБВ напуска без участие нашето проучване.

Ден след изпращането на редакционните въпроси получаваме

отговор от Демократична България.

Молят да им предоставим краен срок, до който да отговорят. Предоставяме. Отговарят. Как – прочетете тук.

Каква роля отрежда на държавата визията ви за управление по отношение на българите в чужбина? Чрез какви конкретни механизми, инициативи, институции (извън дипломатическите и търговски представителства) може държавата да поддържа и активира българската диаспора?

От самото си създаване до ден днешен в „Демократична България“ работим усилено за разширяването на държавните политики, свързани с българската диаспора. Това е лесно проследимо както в позициите и дейностите на обединението, така и в лично качество на много наши членове, които от години работят по темата и са пряко ангажирани с въвличането на българите зад граница в процесите в страната. Тези политики не трябва да се ограничават до посланията за „връщането“ на сънародниците ни в Родината, а да заложат на непрекъснат и партньорски диалог с тях. Българските граждани, където и да се намират, са най-ценният ресурс на страната.

В срок ни отговарят и от „Възраждане“,

като предлагат и разширен вариант на написаното, ако направим интервю с техния лидер Костадин Костадинов. Засега се въздържаме, но Ви предоставяме сбития вариант на тяхната визия за българите зад граница.

Каква роля отрежда на държавата визията ви за управление по отношение на българите в чужбина?

Извън границите на България има над 4 млн. българи. От тях половината са икономически емигранти, а другата половина са българи от традиционните български общности. Ако приемем, че в България има 7 млн. българи, а извън България  4 млн. българи е съвсем логично те да имат свое министерство. Възраждане смята, че е  необходимо да има Министерство на българите зад граница.

Ден трети след изпращането на мейла. Българица проверява редовно служебната поща, но няма нови отговори по темата. Озадачена, отново поглежда списъка с партийни координати, открити онлайн и преминава на втора комуникационна скорост: телефонно прозвъняване. Само част от партиите са оставили номер. По-скоро рядкост е той да е мобилен, при все, че това създава добро впечатление за откритост и достъпност.

Такива, например, са случаите на ПП „Има такъв народ“, ПП „Атака“ и НФСБ. Отношенията ни с всички тях се развиват по съвършено еднакъв сценарий. На публикувания мобилен номер отговаря дама с приятен глас, която общува спокойно. Не, не е получила мейла ни. Изпращаме го отново, тя потвърждава получаването му. В крайна сметка нито хората на Слави Трифонов, нито партията на Волен Сидеров, нито Валери Сименов, прясно (ре)коалиран с ВОЛЯ на Марешки, отговарят на въпросите на Меланж Булгарен.

С ВМРО успяваме да се свържем на стационарен телефон.

Младата дама, с която разговаряме, е изненадващо мистериозна за пиар и отказва да се представи с двете си имена, но с това забележките ни по комуникацията свършват. Тя потвърждава получаването на въпросите ни, получаваме отговорите в заявения срок. Получавате ги и вие – ето тук.

Каква роля отрежда на държавата визията ви за управление по отношение на българите в чужбина? Чрез какви конкретни механизми, инициативи, институции (извън дипломатическите и търговски представителства) може държавата да поддържа и активира българската диаспора?

ВМРО е за създаване на министерство на българите в чужбина, обединяващо грижите за българските организации, образованието и работата на съботно-неделните училища, културно- информационните центрове, подпомагане на българските медии, осъществяването на проекти в полза на диаспората.

Ще работим българският език да стане матуритетен в ЕС, което ще даде възможност за по-лесен достъп до българските ВУЗ.

Далеч по-мистериозно поведение, предвид условията на предизборна кампания, демонстрират от КОД, ПП МИР, „Глас народен“ и коалиция „Изправи се. Мутри вън". Мейли, телефони, мобилни номера, търсене по различно време в различни дни – отговор от никъде. И тези герои отпаднаха безславно от борбата за нашето електорално внимание.

След неколкодневен опит да се сържем с най-голямата партия на стационарния номер за контакт, посочен на сайта на ГЕРБ, се предаваме. Използваме и тук жокера “личен контакт” и стигаме до мобилния номер на пиара им. От там нататък комуникацията протича гладко, получаваме отговорите с малко, извинимо забавяне.

Каква роля отрежда на държавата визията ви за управление по отношение на българите в чужбина? Чрез какви конкретни механизми, инициативи, институции (извън дипломатическите и търговски представителства) може държавата да поддържа и активира българската диаспора?

Отделяме голямо внимание на българите в чужбина и ще продължим действията си от сегашния мандат. Припомняме, че успяхме да запазим административно-териториалния статут на населения с многобройна българска общност Болградски район в Украйна. Българското малцинство бе официално признато в Албания. Помогнахме на десетки хиляди българи да се приберат в Родината в пандемия на Ковид. Отпаднаха визите за Канада. Гражданите могат да подават заявления за подмяна на документи за самоличност изцяло онлайн.

Също в срок, но като плод на щастлива случайност, при нас пристигат и отговорите от новата формация на бившия заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. „Републиканци за България“ също не отговаряха на мейлите, нито на позвъняванията ни, но видяхме една дама, която се представяше като техен кандидат в една фейсбук група на българската общност в Германия.

Свързахме се с нея и тя се погрижи позицията на републиканците да стигне до нас.

Шанс! Стига и до вас.

Каква роля отрежда на държавата визията ви за управление по на българите в чужбина?

Българската държава е длъжник на българските граждани, живеещи зад граница. Към момента има спорадични действия от страна на държавата към т.нар. исторически общности (бесарабски българи, таврийски българи и т.н.) и липсва всякаква политика към новите емигрантски общности, установили се в Западна Европа, САЩ и Канада след политическите промени от 1989 г. Ние в ПП „Републиканци за България“ считаме, че българите зад граница, които са почти 2 млн. души, са важен демографски и политически потенциал. 

Истински вълнуващите преживявания на Българица Чужбинска оставихме за накрая.

Подгласник на победителя в класацията “Най-неадекватно общуване по време на предизборна кампания” е ДПС.

След липсата на отговор на мейла ни, звъним на стационарния телефон. Няколко дни никакъв отговор. И внезапно женски глас вдига! И съвсем сериозно ни нахоква. Това бил кабинетът на председателя, защо не звъним на пиара? Защото не знаем къде е, подсмърчаме виновно. Ми същия номер, но с 8 накрая, тросва се гласът и повече не вдига на позвъняванията ни. И номерът с 8 накрая се оказва глух за надеждите да се запознаем с позициите на ДПС относно българската диаспора. След него жокер мобилният номер на пиара. Получаваме два. Първият многократно отхвърля обаждането. Вторият е номерът на дългогодишния пиар на Ахмед Доган, Велислава Кръстева, настоящ водач на листата на ДПС в Плевен. Дамата отговаря на обаждането ни, изслушва ни търпеливо и се ангажира да върне отговор по-късно. Това не се случва. Подсещаме я със смс, който обявяваме за последен опит за свързване с ДПС. Получаваме мълчание. Г-жа Кръстева, пиарът, кабинетът на пиара, кабинетът на председателя – всички потъват в мълчание.

Но това е нищо. Нищо в сравнение с ексцентричното преживяване да общуваш с БСП в предизборен период.

На страницата на партията – пет имена за контакт, пет! Шеф на екип + четирима сътрудници. Един мейл. Един стационарен номер, на който, вече си знаете, в продължение на дни никой не отговаря. Намираме мобилен номер. Човекът, който отговаря на него, ни съобщава, че работи в БСП, но вече не е пиар. Изслушва молбата ни и обещава да ни свърже с правилния човек. След известно време получаваме любезен СМС от същия номер. Господинът е предал молбата ни на една дама от пиар екипа на БСП. Ако тя не ни потърси до края на деня, да не се сърдим, претоварени са. Да я потърсим ние на следващия. Добавен е стационарен номер. Позвъняване от БСП не идва. На следващия ден звъним на новия номер. Вдига мъж. С АЛО! Представяме се, молим го за същото, той отговаря “Какво Ви трябва?”. Започваме обяснения, той прекъсва рязко: – Чакайте! Чакайте, че тука трябва за някаква журналистка да направя място. Ало? Мобилен дайте! Не! Чакайте! Ох, тих съм, добре, тих съм!(Говори на някого). Обадете се след 10 минути! – и затваря без повече церемонене.

След 10 минути вдига женски глас. Питаме тя ли е лицето ни за контакт, посочено ни от любезния господин, бившия пиар. Не е. Коя е? Ми колежка, също пиар. Представя се с малко име. Какво пък, в България всички сме си братовчеди. Получили ли са мейла ни? Ми сигурно са го получили, но в момента са в кампания и получават много мейли, може да не са го видели. Да го пратим пак? Ми да, може, но не знае дали ще го видят. Те имат много работа, трябва да сме наясно с това. Явно нещо в нашето поведение беше вкарало жената в заблуда, че ние я търсим за развлечение. Пращаме мейла отново. Адресираме го лично до нея, уви, никога не получихме отговор. БСП ще държат в представите ни първото място за най-неадекватна комуникация.

Заключение

И така, уважаеми избиратели в чужбина, мислете внимателно, четете внимателно, събирайте внимателно две и две. Нашата събирателна Българица Чужбинска направи това и намери сред идеите на партиите, които ни отговориха, много разумни и някои ексцентрични. Може би някои кандидати са намерили въпросите, свързани с българите в чужбина, за скучни или неудобни. Други са счели усилието да отговорят за твърде голямо спрямо малка и локална аудитория като нашата. Трети са в кампания и това вероятно кара слънцето да не залязва на запад в техния свят. Възможно е.

Не на последно място, правило в пиара е, че некомуникацията също е форма на комуникация. А може би и за агитация, по българския модел.

Преживяванията на Българица Чужбинска са само първо впечтление от актуалните тенденции в дистанционното общуване между българските партии и техните потенциални избиратели в чужбина.

*“Меланж Булгарен“ е независимо издание за българите в Австрия, чиято цел е да информира за живота в чуждата държава, да разкрие потенциала ни като българи и да засили чувството ни за принадлежност към българската общност тук.

*Пълните отговори можете да прочетете тук: http://www.bulgaren.org/2021/03/21/ало-чуваме-ли-се-партийна-комуникация/