Иван Гешев с поредно шоу в парламента: пак изнася лекция по право за депутати

Българският парламент написа вчера една от най-срамните страници в историята си. Две комисии - парламентарната и правната, приеха на първо четене проектозакона „Зарков“ с газещия Конституцията механизъм за разследване на главния прокурор.

 И в двете комисии проектът бе приет не заради одобрение на записаните в него текстове, а за да се даде знак пред Европа за наличие на политическа воля за консенсус за приемането на такъв важен закон. Без значение дали той ще се обсъжда от настоящия или от друг парламент и дали изобщо ще се обсъжда в този си вид. Както признаха не един и двама от подкрепящите проекта - заради Плана за възстановяване и устойчивост, бъдещето ни в Шенген и в Еврозоната.

Иначе казано, за да не се изложим съвсем пред чужденците с политическата си немощ и безсилие. Не че излагацията не бе излъчвана на живо.

Нервно връткане по столовете предизвика за идеолозите и защитниците на куция проектозакон в правната комисия изслушването на главния прокурор Иван Гешев. И какво стана - вместо да му извадят очи с неудобни въпроси, те буквално му изписаха вежди. Принудиха го да изнесе 2-часов открит урок по право – този път не на ученици (какъвто често изнася из страната), а на депутатите-юристи. При това без да им даде  повод да му опонират, колкото и унизително да бе това за тях.

Пръв се опари с въпросите си към главния прокурор „острието“ на „Промяната“ Бойко Рашков, придобил преди дни прозвището „градинарят с многото тоалетни“. С нескрита неприязън (явно разпознал се като проверявания от прокуратурата за „пране на пари“ бивш вътрешен министър) той опита да провокира Гешев с въпроси за влиянието на руските служби у нас, за „мудното“ разследване на серията взривове на складове с оръжие на търговеца Емилиян Гебрев. Е как на това да не получи напоителен отговор от прокурора с нескрита доза ирония? Дотолкова, че да разгневи депутата до степен да напусне заседанието. Нали не друг, а прокуратурата първа предупреди за ескалиращо влияние на руските служби в страната и погна  шпиони с дипломатически имунитет? Нали още преди 2 години на брифинг на спецпрокуратурата и ДАНС бе предоставена пълна информация за резултатите от разследването на взривовете, за повдигнатите обвинения на шестима руснаци и обявяването им за международно издирване? (Тук Рашков има оправдание – истинският интерес бе не към съобщенията на спецпрокуратурата, а към нейното закриване.)

На руска шпионска вълна бяха и повечето питания на пребивавалата за кратко на поста правосъден министър Надежда Йорданова от „Демократична България“, чийто първообраз на Зарковия проект за контрол над главния прокурор вчера бе отхвърлен от двете парламентарни комисии. Едно от питанията бе - дали действията на прокуратурата по аферата NEXO са започнали по сигнал на американските служби и на британската антикорупционна агенция. С това и тя кацна на мушката на Гешев. Той отговори, че сигналът за престъпна дейност на българската компания е дошъл от ДАНС, какъвто е нормалният ред. И че е истински притеснен дали и около разразилия се скандал „NEXO“ не витае зловредно руско влияние. И как да не се притеснява, след като стана известно, че адвокати от кантората на олигархическия кръг „Капитал“ са поели защитата на двама от шефовете в NEXO, обвинени не само за незаконна банкова дейност и пране на пари, но и и за заобикаляне на санкциите срещу Русия, както и транзакции към свързани с терористичната организация „Хамас“ лица.

Прокуратурата не се занимава с връзките на политици, за да не бъде използвана за политически цели, не разследва и финансирането на партии и политици, доколкото в България все още няма Закон за лобизма, каза Гешев в отговор на депутатско питане за връзките на Настимир Ананиев с един от обвиняемите по делото „NEXO“ -  бившия депутат Антоний Тренчев, както и за твърденията, че Асен Василев често посещавал офиса на криптопирамидата.

На практика не ироничният тон на нарочения за политически отстрел Гешев изнервяше реформаторите и депутатите на „Промяната“ в комисията, колкото категоричните му и недвусмислени отговори за това, че няма как да твърдиш, че си за справедливост и правосъдие, при положение, че газиш основния закон. Че не Европа, а родните реформатори вкараха България и българския парламент в капан, вписвайки като точка в Плана за възстановяване и устойчивост приемането на закон за контрол над главния прокурор, а после го представят като изискване на Европа. Че обосновават приемането на предложения проектозакон с препоръка на Венецианската комисия, но не изпълняват другата важна препоръка на комисията - за баланс между предложените текстовете с българската Конституция. Че със закон не се преследват лични, партийни и корпоративни цели и пр.

Не е странно, че питане към Гешев не отправи Крум Зарков - вносителят на приетия от кумова срама проект. На заседанието на правната комисия миналата сряда той пет часа и половина се гъна да защитава недоносения закон и да апелира да бъде гласуван още същия ден, осъзнавайки че е противоконституционен и няма бъдеще без промени в основния закон.

За всички - в парламента и в обществото, стана ясно, че приетият на първо четене „Зарков закон“ няма да види бял свят. И че зорът да бъде гласуван поне в правната комисия е просто политически театър за ограничаване на щетите от гарантирания му провал. И то не заради липсата на време на отиващия си с все по-бързи крачки парламент, а защото е сбъркан изначално и правно, и политически и поставя прокуратурата и съдебната власт под зависимостта и влиянието на една или друга политическа конюнктура, влязла в изпълнителната власт. С две думи – защото е недемократичен.

Практиката показа, че сбъркан и вреден за обществото е и реформаторският принцип за приемане на съдебни закони, изразен точно в перифразата на стара българска поговорка: „Бързата кучка планина повдига, а сговорна дружина слепи ги ражда“.

По-рано голямо бързане падна и при приемането на Закона за закриване на специализираното правосъдие. На три пъти проектът влизаше на скорост в правната комисия, докато най-накрая бе приет. И трите пъти бе внасян без реално обществено обсъждане и анализ на ползите и вредите от ликвидирането на работещите съдебни институции, без мисъл за бъдещото противодействие на организираната престъпност и корупцията. Високомерно не бе взето предвид мнението магистратската и академичната правна общност. Ей така, за изчегъртване.

Вече берем плодовете на това политическо решение – разклатено професионално взаимодействие на правоохранителните органи, растяща престъпност във всичките й форми и проявления, ширеща се корупция и циклични скандали заради лъснали тлъсти далавери.

Този път тон за скоростното приемане на закон за разследване на главния прокурор даде преди първото заседание на правната комисия явно нетърпеливият Кирил Петков. „Този закон е по-важен от живота на този парламент, дори от възможността за правителство“, обяви той. Вече е ясно защо е по-важен. Поне за парламентарния протокол, в който поредното изслушване на главния прокурор, май ще трябва да бъде наименована като „Шоуто на Гешев“ - трета, четвърта или пета част.