Иван Николов пред Tribune: България няма да промени позицията си за РСМ до 14 декември, няма да има кабинет

Ако все пак това нещо стане според него ще е проява на национален комплекс за малоценност

Заявената готовност на Кирил Петков и Асен Василев за сделка със РСМ, както и наближаващата среща на върха на ЕС през декември – ще се промени ли позицията на България по този ключов въпрос - потърсихме мнението на Иван Николов - журналист, публицист и издател. Главен редактор на списание „България-Македония”, автор на редица статии и книги. 

Възможно ли е до 14 декември да падне ветото на България за преговори на Република Северна Македония с ЕС?

До 14 декември няма да се стигне до промяна на българската позиция за РСМ. Има нещо, което е в наш плюс, и това е, че от Берлинския конгрес досега сме били обект, а от приемането ни в Европейския съюз сме вече субект, който като член на общността може да наложи вето. Кой, както иска да ни натиска, ние, ако имаме национално достойнство, ще си вдигнем ръката като гръцкия представител в Букурещ през 2008 г. Той не подкрепи приемането на РСМ в НАТО. Тогава държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс също обясняваше как РСМ трябва да получи дългочаканото членство. Аз не виждам сериозни основания, за да си сменим позицията. Освен това имаме приета рамкова позиция от парламента по въпроса. Не може който дойде, независимо с какви амбиции и потенциал е, да започне през пръсти да отнема неща, които са конституционни и недосегаеми.

Но лидерът на първата политическа сила „Продължаваме промяната“ е човекът, който вече си позволи да наруши конституцията?!

Ясно, по този въпрос има вече решение на Конституционния съд. Аз смятам, че тук нещата са много по-сложни, за да вземе той /Кирил Петков б. р./ еднолично решение. До 14 декември, когато е денят „Х“ за РСМ, аз смятам, че няма да има някаква яснота по отношение дори на правителство. Не очаквам и парламентът да приеме консенсусни неща по въпроса, както и да се наруши вече взето решение от 44-тия парламент по въпроса за РСМ. Ако все пак това нещо стане, смятам, че ще бъде проява на национален комплекс за малоценност.

На 26-27 октомври у нас бяха няколко представители на български организации в РСМ. Бяха приети от президента, от МВнР. Пред тях всички се кълняха, че българската позиция е ясна и че няма да ги изоставим. От тази гледна точка мисля, че все пак са поети някакви ангажименти. Ако стане обратното, това ще е една лоша характеристика за нашия управленски елит.

От партия „Продължаваме промяната“ обещават нов подход към Скопие?

Нов, стар подход. Според мен ние имаме един единствен проблем и това е, че няма държава в света освен РСМ, която да възпитава своите поколения в омраза към друг народ. Това не е европейска или морална ценност. Там антибългаризмът е основа на възпитанието им от детската градина. По този въпрос ние трябва да показваме пред Европа хора от македонския духовен и интелектуален елит, които в продължение на десетилетия се съпротивляват точно на този модел.

Сега от македонска страна се очаква българите да бъдат вписани в тяхната конституция. Това нещо също се тълкува двояко там. Зоран Заев обеща да впише и хърватите, и черногорците. Това показва, че българите са единствените оцелели там от един нечуван геноцид над българите. Другото, което можем да представим в Европа, е, че няма обективна историческа наука, която да фалшифицира исторически документи-първоизточници. Там се фалшифицира всичко. Например, за Климент Охридски има два основни документа – пространното му житие от 16 век и краткото житие от 13 век. В първото житие думата български се споменава 43 пъти, а в краткото житие – 9 пъти. През 1946г. екип е превел двата документа на македонски и където пише български е заменено с македонски или славянски. Тук въпросът не е исторически. Той не е научен. Това е криминално-правен проблем. Ние точно това трябва да изтъкваме пред Европа.

Аз смятам, че ще мине и тази суматоха с българското вето, защото трябва да си кажем, че ЕС няма намерение да се разширява на този етап. Има достатъчно държави, които не са съгласни да подкрепят една такава акция за Западните Балкани. Освен това в Западните Балкани има две огнища на несъгласие – Косово, както и съдбата на Република Босна и Херцеговина, където Република Сръбска може да се отцепи. Смятам, че няма да се стигне до промяна на българската позиция.