Изумителните последици от дебата

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Не, това, което видяхме като „сблъсък между остриетата на партиите в ефира на bTV“, както самата медия го обяви, не беше нищо особено – Кирил Петков нито е първият, нито ще е последният, който устройва скандали в ефир, за да му обърнат внимание – преди няма и две седмици Светльо Витков направи същото в „Панорама“. Нито пък Деница Сачева и Томислав Дончев са първите и няма да бъдат последните, които напускат телевизионно студио, за да нагнетят драматизма – преди няма и две седмици Светльо Витков направи същото в „Панорама“. Понеже снощи не го гледах, пуснах си го тази сутрин на телефона и останах омерзен от скуката и загубата на лично време. Публиката обаче не реагира така. Не че съм някакъв съвестен и съсредоточен наблюдател на социалните мрежи, но такава истерия не бях виждал. Не обсъждам повода – него мало и голямо го обсъжда вече цяло денонощие. Както казва Дядо Вазов: „всякоя възраст, класа, пол, занятье взимаше участие в това предприятье“ – да обсъжда дебата по bTV. Но не мога да не обсъждам резултата, н мога да не обсъждам бесовете, които обхванаха наглед кротки, нормални и в изолирани случаи – интелигентни и културни хора.

Какво се случи всъщност? Изглежда фрустриран от презрителния отказ на Борисов да дебатира с него, Кирил Петков отстранил г-н Сабрутев (дано правилно изписвам името му!) и се явил вместо него на дебата в bTV. Злите езици лансират две версии за причините: 1) решението е взето спонтанно след достигането на определена концентрация на активни вещества в кръвта; 2) решението е лукав ход на някой иновативен, но истеричен PR (да речем Найо Тицин Атанасов Нейков), целящ мълниеносно вдигане на рейтинга в навечерието на изборите, но вместо това предизвикващ паническата реакция на бившата вече отговорничка за имиджа на „Промяната“ – Диана Дамянова, която с огромни букви написа във фейсбук: „НЕ, НЕ СЪМ АЗ! ПОВТАРЯМ. НЕ СЪМ АЗ И НЯМАМ НИЩО ОБЩО“, на което Лена Бориславова нейде от дълбините на забравата отвърна: „Тъпо, Диана“.

Какво отражение ще има тази неразбория върху изборния резултат, ще видим в неделя, стига да не се размие в преброяването на машинния вот. Това обаче, което вече видяхме, е болшевишката реакция на хора, които имат ако не претенцията, то поне самочувствието на такива, които „напипват пулса на времето“ и го изразяват в пламенни и поучителни слова. Тоест имат самочувствието, ако не на „лидери на обществено мнение“, то поне на духовити умници, чието мнение се приема от другите с благодарност и възхищение.

Кирил Петков допусна очеизваждащ гаф. Яви се на живо в ефир в полуадекватно състояние. Компрометира финален предизборен дебат, без да го е еня, че такъв вид телевизионно предаване е вид процедура, развива се по договорен регламент, за да има някаква очаквана тежест. Това е все едно да се явиш на заседание на Общинския съвет, да се тръшнеш в президиума, да провалиш целия дневен ред и накрая детински да питаш: „Ама какво толкова?“. Поведението на Петков беше посегателство не само към телевизията, не само към другите хора, които се бяха подготвили за участие в регламентиран дебат, но и към телевизионните зрители. Нещо повече, то беше посегателство и към собствените симпатизанти, защото едва ли мнозина от тях искрено са одобрили случилото се. Така че, повтарям, гафът беше очеизваждащ. Но как реагираха онлайн хунвейбините?

Неговите защитници направо казаха, че няма какво да се защитава, защото Петков е перфектен в действията и словата си. На вас може да ви се струва смешно, но те имат пълното право да го твърдят (вие сте тези, които нямате право да твърдите това, което мислите). Имат право да твърдят каквото си искат, дори и най-големите глупости, защото никой не е виновен, че е тъп, както никой не е виновен, че е грозен, че няма чувство за хумор или музикален слух.

Имат право да твърдят, че Петков е носител на промяна, на прогрес, на харвардски дух, ако щете. Имат право да твърдят, че всички, които не го одобряват, са или тъпаци, или престъпници. Имат право да твърдят, че ГЕРБ са се уплашили от нечовешките по своята изобличителна мощ въпроси на „Промяната“ и позорно са избягали. Имат право да твърдят, че bTV е гербаджийска телевизия, въпреки раболепното обслужване, което доставяше на „Промяната“ през цялото време. Имат право да наричат Цънцарова „питбул“, въпреки че тя прилича повече на афганска хрътка, особено ако си пусне косата. Имат право на всичко това, но ние не говорим за него.

Ние, както се уговорихме още в началото, не обсъждаме съдържанието, а само формата. Понеже днес се зачетох в коментарите, реших да ви подаря няколко от тях в табличен вид – това е и цялата мисия на днешното ми обръщение към вас. По колко коментара да избера? Нека се спрем на числото 4, защото четири са посоките на света, четири са годишните времена, четири са боите в картите (които отговарят на четирите средновековни обществени прослойки), четири са евангелията, четири са краката на животните, колелетата на автомобилите и какво ли още не. Ето:

Последното вдясно, където „путинистът“ отговаря на „променливия“, беше за оправяне на вкуса. Знам, че не съм избрал най-ярките изказвания, знам, че едва ли съм ви изненадал с нещо – първо не ми се занимава, и второ, по някаква причина в социалните мрежи се движа сред що-годе прилични хора. Представям си какво е другаде. Или по-точно – не искам да си представя. Но изводът е очевиден: заради някакво нищо и никакво, хора, които нито са застрашени от нещо, нито мизерстват, нито трябва да се бият за оцеляването си, намират толкова омраза да излеят от себе си, че на човек може да му се изправи косата. Конкретният повод няма никакво значение, те ще я излеят дори и в спор дали утре ще вали или няма. Това, дами и господа, е съблазън, не се поддавайте. Това е увличаща страст, която неусетно ще отведе човека кой знае в коя преизподня. Утре изборите ще минат, всичко ще се забрави. Как ще се гледаме в очите тогава, щом сега си говорим такива неща? Не че държа особено да гледам някого в очите, но в Евангелието е казано, че си готов за геената огнена, дори само ако наречеш ближния си „безумнико“. Къде отиваме? Каква гъста кал разбъркваме, за да се търкаляме в нея? Какво ще се излее и под този лековат, но общо взето възпитан текст, който пиша сега? Не знам, а и вероятно няма да го прочета. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.