Кабинетът „Желязков“ си тръгва с чест. А страната – към неясно бъдеще

Оставката на кабинета „Желязков“ не е просто поредният епизод от политическия театър. Това е удар за държавата в момент, когато най-малко можехме да си позволим връщане към хаоса — точно преди ключовите стъпки към въвеждането на еврото и финализирането на ангажиментите, по които този екип работеше последователно, спокойно и професионално.

Да, протестът победи.
Но дали това е победа за България — или просто празен шум, който ще ни струва скъпо?

След оставката изплуваха отново добре познатите лица:
Асен Василев, Кирил Петков, Румен Радев.

Същите политически фигури, които вече доведоха страната до кризи, институционални войни, публични скандали, съмнения за корупционни схеми и управленски хаос.
Точно те ли ще „спасяват“ държавата сега?
Абсурд.

И най-шокиращото — част от Gen Z приема този реванш като промяна.
Младите искат ново бъдеще, но се обръщат към същите компрометирани лица, просто с по-добър TikTok филтър. Разрушението винаги изглежда героично, докато истинските последствия не почукат на вратата.

В този хаос кабинетът „Желязков“ си тръгва с чест.
Показа стабилност, резултати и ясно поставен курс към еврото.
И точно затова оставката му е тревожен знак, който разкрива нещо много по-страшно:

че в политическото ни пространство има хора, готови да разрушат държавата, но не и да я управляват.