Как да се облича съпругата на Мустафа Емин

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

Довчера не знаех кой е Мустафа Емин. После бях принуден да науча, че е някаква номенклатура на „Промяната“, намерила място в Сглобката като съветник на военния министър, евроатлантическото острие Тодор Тагарев.

Той щеше и такъв да си остане – безименна номенклатура, – ако не беше онзи скандал в „Пирогов“, при който Номенклатурата завела пострадалото си дете (от какво и при какви обстоятелства е пострадало, аз не знам, но вие може да проверите по вестниците) и след като установила, че шоковата зала е заета от друго дете, и след като се уверила, че това друго дете не е дете на по-голяма номенклатура, нашата се развилняла и настоявала да се опразни залата, заплашвайки с министъра на здравеопазването. Банална история от цикъла „Знаете ли кой съм аз?!“. Как нахлуват спомените! Мой приятел, по настоящем елитен български политик, на младини се подвизавал в Италия, където учел политология и дори бил доброволец в една от кампаниите на Берлускони, Бог да го прости! Подпомагал издръжката си, чекирайки багажа на пътниците на летище „Леонардо да Винчи“ в с. Фиумичино. Веднъж някакъв тип, гневен от нещо си, навел мораво лице към него и изсъскал: „Вие знаете ли кой съм аз?“. Приятелят ми обаче запазил самообладание, излязъл от гишето си, застанал по средата на големия салон и се провикнал на твърде добър италиански: „Моля за внимание, дами и господа! Този господин сега ще ни каже кой е той!“. Такава съдба заслужава всеки, тръгнал напред със „Знаете ли кой съм аз?“.

Пироговската сестра обаче избрала друг подход – разказала (със свои думи) случката в социалните мрежи. А на социалните мрежи само това им дай!

И оттам се започна. Противниците на „Промяната“ се хвърлиха да изобличават Мустафа Емин с всички средства. И двете страни са много смешни, когато се мъчат от девет кладенеца вода да докарат, за да изкарат бялото черно и черното бяло. Ако човекът не беше от „Промяната“ щяха да говорят съвсем друго, а можеше и да не му обърнат внимание. Но какво да се прави – нещата са такива, каквито са.

Звездният миг на противниците на „Промяната“ беше онзи, в който извадиха отнякъде снимката на мистър „Знаете ли кой съм аз?“ със съпругата му. Съпругата – съвсем симпатична млада жена – беше с покрита глава. Не с покрито лице, а само глава с нещо като забрадка, не знам коя е точната дума. И защо да не е? Хората са мюсюлмани. Не са безбожници. Обаче веднага казаха, че сме свидетели на домашно насилие (то все още е модерно в момента) и на лишаването на жената от нейните права. Само не разбрах откъде острите изобличители са се уверили, че жената се облича така против волята си. Както и да е. Дискурсът се развихри:

– Не бе, тоя си е носител на ЛГБТ евроценностите и радетел на правата на жените, ма жена му настоява така да си ходи! (Тук не се разбира кой от двамата настоява, но нека го оставим така – б.м.)

– Това ли са представителите на градската десница?

– Е, друго си е в костюм отколкото потури.

– Умнокрасивитетът преди да дойде на жълтите павета.

– Аз зная кой е Мустафа Емин. Тих, уверен, всеотдаен и неуморен за разбирателството на различните общности, винаги готов да помогне.

– Советник министра оболоны Болгарии Эмин устроил скандал в детской травматологии (РИА „Новости“).

И тъй нататък…

Не, случката в „Пирогов“ с номенклатурата на „Промяната“ не ме интересува, дано не съм заблудил някого! Интересен е изборът на етикети и тяхната употреба според нуждата и конюнктурата.

И друг път сме казвали, че доброто и злото в този свят са добре размесени и затова няма абсолютно добър човек без нищо зло, нито пък има абсолютно зъл човек без нищо добро. Всеки човек е съвкупност от много етикети – показващи както добри, така и лоши негови качества, – и когато говорим за такъв човек, ние свободно избираме етикетите, с които да го обрисуваме. Свободно и почти винаги тенденциозно.

Да си представим един измислен лекар. Той се кандидатира за шеф на градската болница, а вие трябва да го представите на обществеността. Лекарят е гениален хирург с богата практика. Заедно с това е учен с много публикации, член на ГЕРБ, футболен запалянко, популярен общественик, д-р хонорис кауза на чуждестранни университети, педофил, пияница, насилник (обикновено след животоспасяваща операция, която връща отписано дете на семейството му, той се прибира вкъщи и пребива жена си, която може и да е забрадена по мюсюлмански обичай, ако решим да дадем воля на въображението си), бил е успешен кмет на града, оправил е градинките, от което младите влюбени са много доволни, и парковото осветление, от което младите влюбени не са много доволни. Как? Как ще представите на обществеността новия кандидат за шеф на градската болница? И за да стане още по-интересно, нека приемем, че може да изберем само две от неговите качества, само два от етикетите му. Кои ще бъдат?

Разбира се, привържениците на ГЕРБ (защото лекарят е от ГЕРБ) ще изтъкнат, че е гениален хирург, спасил много животи, и че е бил успешен кмет на града.

Привържениците на „Промяната“ (нека приемем, че те са другата страна в конфликта) задължително ще подчертаят, че е алкохолик, който пребива жена си.

И двете страни ще бъдат прави. Това е очарованието и същевременно гнусотата на демокрацията. Ах, Господи (или „Ай, Господи!“, както би казал Стоян Глаушев от „Железния светилник“)! Защо е толкова мъчно? По-лесно ще извадиш поотделно жълтото и червеното от оранжевата боя, отколкото доброто и злото от човека!

Вместо етикетите, които в нашия малък експеримент избраха привържениците на ГЕРБ и на „Промяната“, много по-трудно е да погледнеш човека така, че да кажеш:

Той е гениален хирург, НО пияница!

А още по-трудно:

Той е гениален хирург И пияница!

В първия случай си осъзнал, че един човек може да бъде (и Е) определен от изключващи се качества. Във втория си узрял за мъдростта да знаеш, че качествата не се изключват.

Всеки избира как да се обърне към другия. Но винаги го прави на основата на някой от многобройните му етикети. Пешо от махалата е зарзаватчия и левскар. Замислете се, че е огромна разликата дали ще подходиш към него, мислейки го по единия или по другия начин! А зарзаватчия и левскар не се бият така, както хирург и педофил.

ПОУКА: Твърде вероятно е човекът отсреща да ни отговори по начина, по който сме се обърнали към него. Ако сме мислили и търсили добър човек, ще ни отвърне добър човек; ако ли пък сме мислили зъл, такъв и ще ни отговори. В навечерието на поредните избори, когато ще трябва да си съставяме мнение за десетки кандидати, е важно дали ще подходим с доброто или злото у тях. Мисля, че е важно да се помисли върху това, колкото и да изглежда изсмукано от пръстите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.