Как думите стават мръсни

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Преди ден-два се заприказвахме за една статия в сайта „Култура“ на фондация „Комунитас“, озаглавена „Как живеете с Тръмп, драги „консерватори“?“. Спорът се разгоря, разбира се, не около нещо съществено, а върху това има ли значение дали думата „консерватори“ е в кавички или не. Слава Богу, публиката се оказа на достатъчно високо ниво и от 250 души само двама не успяха да разберат за какво става дума. А всъщност става дума за нещо много интересно – за това как се мени смисълът и оценъчната стойност на думите според нуждите на пропагандата.

Нека още сега да кажем, че под „мръсна“ дума ще разбираме отрицателно натоварени конотативни или експресивни думи. Как една дума може да стане „мръсна“? Сещам се за три начина. Най-естественият е когато обектът, който се нарича с тази дума, обективно носи някакви отрицателни качества. Например думата „смрад“ означава нещо наистина гадно самò по себе си. Или пък думата „предателство“.

По подобен начин се превръщат в „мръсни“ думите, с които искаш да обидиш или дискриминираш някого. Например „циганин“ или „негър“. Когато „циганин“ започне да се приема като „мръсна“ дума, търсим да я заменим с някакъв евфемизъм като „ром“. Обаче ако продължим да мислим, че да си циганин или поне да те нарекат така, е нещо обидно, то скоро и думата „ром“ ще стане „мръсна“. Тук обаче има и една подробност. Тук вече започва да се намесва пропагандата на изкуствения и направо уродлив култ към т.нар. „толерантност“. Като резултат шедьовърът на Агата Кристи „Десет малки негърчета“ се превръща в „Те бяха десет“ и никой не го е срам – ни преводачи, ни издатели, ни книжари. Иначе принципът е като в онзи много стар виц, дето в Южна Африка решили да няма вече апартейд, да няма вече бели и черни, а всички да бъдат зелени. И скоро се разделили на светлозелени и тъмнозелени. Трудно се върви против естествения ред на нещата.

Най-интересни обаче са случаите, когато думите се превръщат в „мръсни“ целенасочено и за пропагандни нужди. Едно време в „мръсни“ бяха превърнати от комунистическата пропаганда думи като капиталист, частник, битълс (да, да, през 50-те години на ХХ век „битълс“ е било използвано не като собствено, а като нарицателно име за битник, клошар, мърляч, хипи. Даже и аз като малък съм чувал от по-стари хора: „да вземеш да се подстрижеш, че си замязал на някой битълс“); в по-ново време, освен „циганин“ и „негър“, мръсни станаха националист, патриот, консерватор, православие, монархия и други подобни, които оставят неприятен вкус в устата на глобалните мислители.

Механизмът, ако трябва да се върнем към онази статия, е следният. Казват: не, в това да си консерватор няма нищо лошо, в това да си патриот няма нищо лошо, затова слагаме тези думи в кавички, за да е ясно, че не говорим за истинските консерватори и патриоти, а за едно много лоши хора, които се преструват на тях, а всъщност са изроди. Но именно това е процесът на превръщането на думата в „мръсна“. Вече ми се случва, когато някой иска да ме обиди, да ме нарече „консерватор“, макар че аз не се смятам за такъв, нито с кавички, нито без кавички. Думата, поставена в кавички пред някакви гадове, започва да става обидна и без кавички. И скоро „мръсотията“ се прехвърля от думата на субекта. Ако някой каже: „аз съм консерватор“ или „аз съм монархист“ или друго нещо такова, веднага отвръщат с отвращение: „ясно, ясно за какво става въпрос“. И ако стане някакво голямо световно консервативно събитие, да може масовото гражданство да махне с ръка: „абе, мàни ги тия“.

Не че и „либерал“ не е станала „мръсна“ дума, тя вече няма нищо общо с първоначалното си значение, няма нищо общо със свободата като изконно човешко състояние, а понякога даже напротив – знак е за регулация, цензура и пренебрегване на личността в името на един или друг, голям или малък колектив. При „либерал“ е станало нещо като с „циганин“ и „ром“. След като по една или друга причина „комунист“ стана „мръсна“ дума, трябва да дойде друга и да поеме нейните задължения, докато не се оцапа и самата тя.

Особено показателен е случаят с „фашизъм“. Веднъж станала една от най-„мръсните“ благодарение на десетилетия чутовни пропагандни усилия след Втората световна война, днес думата се използва за клеймо. Путин е фашист, но и Зеленски е фашист (нацист) и следва да бъде „денацифициран“. Тръмп е фашист, но фашисти са и политическата върхушка на Европейския съюз, само че розови. Изобщо всички, които трябва да бъдат безапелативно приети за чудовища, са фашисти. И само да е посмял някой да каже нещо! „Какво?!?! Ти защитаваш фашисти?!?!?...“ – ще му креснат в лицето. А всъщност малцина могат дори за себе си да дадат определение за фашизъм или нацизъм, но и не е нужно, защото самото заклеймяване вече е достатъчно и не изисква никакви последващи разсъждения.

Така стават тези неща. Добре е да се знае, за да може като видим някой да полага усилия в превръщането на една или друга дума в „мръсна“, да знаем, че го прави целенасочена и да знаем защо го прави. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.