Как формалният закон обезсмисля работата по знакови дела и вещае провал

Разследването за катастрофата в Своге боксува вече четвърта година заради излишни изисквания към обвинителния акт срещу шестима души

Може ли една дребна формалност в обвинителен акт да провали стартирането в съда на наказателно дело, а пътят от престъплението до наказанието да става все по-дълъг и непредвидим?  Може и за съжаление се случва не веднъж заради остарелия и формализиран закон у нас, който се кърпи от години на коляно оттук и оттам и то не винаги от добри шивачи.

Поредният пример за това как законът връзва ръцете на разследващите е  делото за автобусната катастрофа край Своге от лятото на 2018 година, при която загинаха 20 души. И до днес виновните не са наказани, въпреки че разследващите и прокуратурата са свършили огромна работа по изясняването на фактите и делото е внесено от тях в съда.

Тежки катастрофи като тази край Своге са повече от трудни за разследване. Ако не поговорите с някой криминалист или магистрат, работил по такива случаи, е много малко вероятно дори да си представите колко пречки може да има при събирането на доказателства. Изискват се перфектни огледи на местопроизшествието, при които всеки детайл е важен, разпити на десетки, дори на стотици свидетели, множество сложни и разнородни експертизи. Изискванията за доказване на престъпление според действащия в България НПК при такъв тип инциденти са високи и дори един формален пропуск, може да стане основание на съда да върне обвинителния акт на прокуратурата.

Обвиняеми по делото за трагедията на пътя край Своге са шестима - шофьорът Григор Григоров и още петима души, които са имали отношение към ремонта на фаталния участък от пътя. Обвинителният акт е изготвен и внесен, след като е събран необходимият по закон обем от доказателства.  На 25 януари 2022 г. обаче Софийският окръжен съд прекратява съдебното производство и връща делото на прокуратурата за отстраняване на „допуснати процесуални нарушения“. Определението на съда е протестирано от Окръжна прокуратура-София. Обжалвано е и от защитниците на обвиняемите. С определение от 20 юли 2022 г. Софийският апелативен съд (САС) потвърждава връщането на делото, но с  с доста интересни мотиви.

От определението на въззивния съд става ясно, че на практика обвинителният акт е изготвен максимално детайлно, прецизно и ясно. „Проверката, извършена от настоящия състав на внесения за разглеждане в Окръжен съд-София обвинителен акт показва, че същият като цяло съдържа детайлно изложение на предложената от прокурора фактическа обстановка, както и правна оценка на деянията на шестимата подсъдими, за които са привлечени към наказателна отговорност. Обвинителният акт има подробно, ясно и достъпно съдържание, което в по-голямата си част е в съответствие с минималните стандарти, регламентирани в разпоредбите на НПК… Всички елементи от състава на повдигнатото престъпление, в чието извършване е обвинен всеки един от шестимата подсъдими, са описани в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, подробно и разбираемо, както словесно, така и цифрово“, констатира съдът.

Магистратите признават, че прокуратурата е положила значителни усилия да изложи всички обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване. Нещо повече - Апелативният съд отхвърля голяма част от аргументите в жалбите на защитниците на обвиняемите и потвърждава изцяло доводите на прокуратурата в протеста й срещу определението на Окръжен съд-София.

На финала обаче Софийският апелативен съд посочва един единствен дефицит по фактите, който засяга пълнотата на обвиненията и то само по отношение на двама от подсъдимите. Те касаят нарушения на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и са свързани с отговорността за съхраняването, изработването и предоставянето на определена документация и книжа.   По отношение на останалите подсъдими съдът не намира никакви процесуални нарушения. Според съда по отношение на двама от подсъдимите в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва „словесно изложение на факти, които да се свързват с вменените им със заключителната част нарушение по тези конкретни разпоредби на ЗУТ“.

Този детайл реално е препъни камъкът, който законът поставя пред възможността държавата да потърси отговорност за катастрофата, довела до смъртта на толкова хора.

Възниква въпросът  - може ли липсата на словесно изложение на нещо в обвинителния акт да е пречка едно дело да започне и да се гледа в съдебна зала.  Съдът може ли (според повелята на закона) да изясни фактите по време на процеса, да поиска уточнения и дори събирането на нови доказателства от всякакъв характер? Според едни - не може, защото законът е формален в изискванията към формата и съдържанието на обвинителния акт и му връзва ръцете, според други – може, защото трябва да се търси баланс и в крайна сметка да се постигне справедливост не само за дадените на съд, но и за жертвите на престъпления или техните близки. Съдът може да приеме или да не приеме тезата на прокуратурата и да се произнесе по същество – да осъди или да оправдае някого, но в случая това не е направено.

Така делото за катастрофата в Своге отново е върнато на прокуратурата, която трябва да направи всички възможно да изпълни волята на съда и да внесе отново папките с доказателства в съда.

Съдът и прокуратурата са длъжни в работата си да се съобразят с нормативната уредба и с вътрешното си убеждение, но в много случаи, необходимостта от доказване на ненужно голям обем от обстоятелства, за да може делото да тръгне по същество, спъва разследванията или ги  забавя до толкова, че до голяма степен обезсмисля правосъдието. Чувството за справедливост у близките на пострадалите и в обществото  изтънява съвсем, а понякога се стига и до изтичане на давност за търсене на отговорност. Традиционно тогава вината се хвърля върху прокуратурата и разследващите, понеже те са видимата за обществото страна в процеса по доказване на престъпления. Невидимата -  формалният закон и усложнените процедури  обаче са истинската пречка, за която от години политиците - тези, които имат законодателна инициатива и монопол върху промяната на законите, на практика нехаят.

Сравнителен анализ, представен още през 2020 г. от прокуратурата, много ясно показа, че според българския стандарт за да се внесе обвинение в съда, е необходимо много повече от това, което се изисква в други държави членки на Европейския съюз. Например, за да се повдигне обвинение във Франция се изисква наличие само на „сериозни или съгласувани доказателства срещу лицето“, а в Германия - само подозрение, но не и пълната доказателствена съвкупност. В Италия дори няма конкретна разпоредба в този смисъл в процесуалния им кодекс, а прокурорът действа веднага. При това има задължение да повдигне обвинение при наличието на каквито и да било доказателства. У нас всичко е на обратно. Политиците ни се надпреварват да предлагат ограничаване на правомощията на държавните обвинители, а успоредно с това засилване на привилегията на защитниците на обвиняемите. А после един през друг питат от трибуната -  защо няма осъдени. Факт е - има висок процент осъдителни присъди, но те не са по всички знакови дела за престъпления, по които хората очакват и бързи, и сурови присъди. Част от сложните дела пък се провалят именно заради тежкия формализъм на българския наказателен процес, за което практикуващите юристи предупреждават отдавна.

Само по отношение на съдържанието на обвинителните актове в държавите членки на Европейския съюз България има още много да наваксва. Във Франция не във всички случаи се изисква изготвяне на обвинителен акт, за да се постави началото на съдебно производство, а само при тежките престъпления. В него се включва само фактите и правната им квалификация и данни за самоличността на обвиняемия. Практиката в Германия е подобна – кратки и ясни обвинителните актове, в които няма изискване да се посочва подробно начина на извършване на престъплението, а само уточняване на времето и мястото, за разлика от българския НПК. В италианския НПК липсват изрични изисквания за съдържанието на обвинителния акт, а само за изясняване в ясна и точна форма на факта на извършване на деянието.

Тогава в задачата се пита – кое налага този формализъм и тези усложнени процедури, да продължават да стоят в българския НПК? Някой ще си зададе ли този въпрос, когато отново чуе, че четири години след катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души, още няма виновни.