Как и опонентите на Гешев вече атакуват проекта „Зарков“

Многократно в общественото пространство са представяни мненията на авторитетни юристи и магистрати относно т.нар. закон „Зарков“, посветен персонално на главния прокурор Иван Гешев. От тях е добре известно, че обвинител №1 е вечната мишена на имащите проблеми с правосъдието олигарси и политици, които правят неистови опити да превземат съдебната система. 

Именно с тази цел, въпросните кръгове впрягат министър след министър на правосъдието. Така на фронта срещу Гешев бе днешният конституционен съдия Янаки Стоилов, после щафетата пое сегашният служебен вътрешен министър Иван Демерджиев, помним добре безславния провал на Надежда Йорданова, а сега наред е Крум Зарков – поредният (вероятно не и последният), който ще направи (бутафорен) опит да отстреля административния ръководител на прокуратурата в услуга на подземния свят. 

Много се изписа и на база позициите на Висшия съдебен съвет, на съдиите от Върховния касационен съд, на университетски преподаватели и правни експерти, които с известни нюанси достигат до логичен и правилен извод – законът „Зарков“ е писан „на коляно“ (вероятно в близки до подсъдими бизнесмени адвокатски кантори). Предлаганите поправки на НПК и ЗСВ са в разрез с върховенството на закона, разделението на властите, правовата държава и конституционно установените принципи, по които тя функционира.  

Какво става обаче когато публични опоненти на Гешев атакуват проекта на Зарков?! Става въпрос за близкия до Христо Иванов юрист от „Антикорупционния фонд“ Андрей Янкулов. Припомняме, че Янкулов бе действащ прокурор, който напусна системата в знак на несъгласие с избора на Иван Гешев. Е, днес дори врагът на Гешев признава, че той е прав в критиките си към проекта на Радевия министър, на неговия заместник от средите на Съюза на съдиите в България Емил Дечев и на Надежда Йорданова от „Демократична България“.

Вижте какво казва експрокурорът в изготвената от „Антикорупционния фонд“„Концепция за наказателна политика“: „Предложенията са временни, палиативни, съдържат юридически еквилибристики...“

Според юриста идеите на служебния кабинет не са съдебна реформа, такава би могла да се постигне само с конституционна промяна, а не чрез екзотики като въвеждане на фигурата на ad hoc съдия, преназначен временно като прокурор със задача да се разправя с обвинител №1.

Всъщност такава е позицията и на много от системните партии в българската политика. И не само,  така мислят и всички уважавани магистрати у нас – само промяната в основния закон може качествено да промени и реформира съдебната система. Законът „Зарков“ е недоносче, имащо за цел обслужването на определени конюнктурни интереси.

Може би Янкулов подкрепя Гешев, защото иска да се връща като върховен прокурор, биха казали феновете на конспиративните теории. Или просто вносителите на проекта са наясно, че не стигат гласове за конституционна промяна и го правят безпринципно, просто за да се атакува Иван Гешев (враговете му доказаха, че не се спират пред нищо, видехме го от снимки, разпространени в навечерието на Великден).

Забележителното е, че не близък до Гешев магистрат, а негов опонент остро критикува прословутата „реформа“ на Зарков. Онази от която уж зависиха милиардите по Плана за възстановяване.

Впрочем Зарков е наясно, че защитава недоносен закон. Какъв е пътят  – или пипате Конституцията, или не се занимавате с такова ерзац законодателство. И тук въпросът е дали ГЕРБ ще проявят характер, дали ще разпишат празен чек. Защото знаем добре, че ако законът засягаше преди няколко години Лозан Панов, вече щеше да има доклади, протести и вой до небесата. Ама срещу „лошия“ Гешев всичко е позволено.

Време е вече авторите на закони от анонимните адвокатски кантори, използващи сламените Йорданова, Зарков и сие да се освестят. Българинът не е неграмотен. За всички е ясно, че едни хора в сенките използват като матрьошки безволеви политици, съгласили се да играят комична роля в пиесата на олигархията.

Парадоксът е и в друго – когато ГЕРБ имаше мнозинство и приемаше закони в сферата на съдебната система, наказателната политика и борбата с корупцията, всичко това бе посрещано с кански рев от днешните апологети на закона „Зарков“. Тогава при далеч по-невинни предложения, се обясняваше от сутрин до вечер колко нарушено било върховенството на закона. Днес при закон, насочен срещу една личност, това се подминава с гузно и оглушително мълчание, ако изключим изобличителната критика на Янкулов срещу Зарков. Юристът е наясно, че почне ли се с писането на закони, според личността за които са насочени, днес ще е Гешев, но утре ще е друг. Само че тогава няма да има кой да защити жертвите на произвол, на репресия, на брутална разправа от страна на самозабравили се фалирали политици и техните спонсори, пълни с криминални пари.