Как Надежда Йорданова продължи политиката на Христо Иванов на нихилизъм към съдебните охранители и надзирателите

Надзиратели и съдебни охранители ще изпратят с протест Надежда Йорданова, която ги излъга, че ще им гарантира достойно увеличения на възнагражденията

Надзирателите и съдебните охранители за пореден път излизат на протест. Събота в центъра на София, пред Министерство на правосъдието, ще се съберат стотици. Причината – нестихващата подигравка с труда им и празните обещания на министъра на правосъдието в оставка Надежда Йорданова за увеличение на възнагражденията. Вместо обещаното от Йорданова увеличение с 300 лв., се оказа, че служителите на двете дирекции - Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) – ще получат по 125 лв. отгоре. Реакцията им да се противопоставят на подобна несправедливост е напълно закономерна най-малкото, защото над половин година правосъдната министърка им обещаваше „цветя и рози“ и почти „златни“ условия на труд, само и само да тушира недоволството. 

Надзирателите и съдебните охранители може и да са неприятно изненадани, но в действията на Надежда Йорданова няма нищо необичайно. Тя просто следва политиката на нихилизъм към ГДО и ГДИН на своя партиен началник и някогашен министър - Христо Иванов. Още през 2015 година, когато Иванов все още не беше партиен лидер, а само министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов, бе тръгнал да прави скандална реформа в сектора, която предвиждаше съкращаването на стотици надзиратели и съдебни охранители и сливането на двете дирекции в една агенция, наречена „Изпълнение на наказанията и охрана на съдебната власт”. Всъщност, същинското неглижиране на труда на служителите от ГДИН и ГДО започна още тогава. Иванов планираше да похарчи милиони за обезщетения на принудително съкратените, вместо парите да отидат за подобряване на условията на труд и увеличение на заплатите. Действията на Христо Иванов като министър показа пълно непознаване на спецификата на работа на служителите от двете главни дирекции. Наред с това, отношението му бе продиктувано и от идеологическата обремененост на Иванов, който - първо като типичен представител на неолибералните политически течения и второ - като лобист на адвокатски кръгове, обичайно разглежда извършителите на престъпления за „невинни жертви“ на системата, докато потърпевшите от престъпните им дейния и техните близки остават на втори план.

Заради „революционните“ амбиции на Иванов за реформа в сектора на затворите и съдебната охрана през 2015 г. съществуваше непосредствен риск съдебните сгради и магистратите да останат без охрана, че конвойната дейност да не може да се осъществява в пълен обем. Налице бе риск и местата за лишаване от свобода да останат без достатъчно надзирателен състав, което бе предпоставка за бягства на затворници и дори безредици. Всичко това доведе до стопиране на „реформата“ на тогавашния правосъден министър, който няколко месеца по-късно бе принуден да подаде и оставка. Трябва да се отбележи, че през 2015 г. Надежда Йорданова бе началник на кабинета на Христо Иванов, та това в голяма степен обяснява и демонстрираното отношение към надзиратели и съдебна охрана.

Седем години по-късно някогашната „секретарка“ на правосъдния министър имаше шанс да поправи лошия спомен от пребиваването на „градската десница“ в правосъдното ведомство. Вместо това и за да отърве себе си от протести на надзиратели и съдебни охранители, Надежда Йорданова предпочете да ги държи в заблуждение, че ще получат признание за труда им от държавата. Така че на служителите от ГДИН и ГДО не им остава нищо друго, освен да изпратят подобаващо Надежда Йорданова и нейния ментор Христо Иванов, като си пожелаят никога повече в Министерство на правосъдието да не стъпва кракът на министър от кликата на „Да, България“. Иначе, съдебните охранители и надзирателите със сигурност ще проявят гостоприемност, ако в съдебните зали или арестите скоро се появят представители на смятащите себе си недосегаеми политици – еднодневки от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.