Как се стигна до българското волейболно чудо

До грандиозния успех се стигна след правилна стратегия и многогодишен труд

България е волейбол, а еуфорията нараства с всяка изминала минута. Феноменалните ни момчета върнаха спомена от американското лято през 1994-а, в цялата страна утре ще има огромни екрани за ФИНАЛА. Без съмнение след 13,30 часа никой в България няма да се вълнува от нищо друго, освен от това дали Алекс и Мони ще поведат отбора към титлата. Нещо, за което мечтаят поколения волейболисти, още от далечната 1970-а. Когато пред пълните трибуни в София България повежда с 2:0 гейма и 13:4 на ГДР, но така и не стига до златото...

Е 55 години по-късно съдбата ни дава втори шанс! В далечните Филипини група талантливи и можещи млади българи, водени от италианския треньор Джанлоренцо Бленджини ще опитат да качат волейболния Еверест и да запишат имената си със златни букви завинаги в спортната история на Родината...

Дали ще успеят? Никой не знае отговора на въпроса, но според букмейкъра efbet, който още преди 10 години повярва на мъжкия ни национален отбор и стана негов партньор, шансовете не са големи. "Скуадра адзура" е големият фаворит в този вълнуващ двубой. Вероятността за победа на Италия е 74,6 процента. Шансовете за успех на България са 27,8%. Съперникът наистина е много, много силен. Въпреки това ние ще стискаме палци, ще вярваме, ще мечтаем...

Сериозният въпрос в момента е как се стигна до това българско волейболно чудо през лятото и есента на 2025 година? Защото освен утрешния финал, нашите девойки вече станаха световни шампионки, а няколко от другите ни гарнитури влязоха в елита на Европа и света.

Отговорът е, че всичко се дължи на правилната стратегия и къртовския труд на всички хора във волейболната федерация и извън нея, обичащи този спорт. Началото бе дадено преди десетина години с изграждането на спортни зали на много места в страната. Това бе продължено с приемането на световни и европейски първенства. През 2018 година България, съвместно с Италия организира Мондиала за мъже. Тогава всички, начело с Международната федерация по волейбол бяха категорични, че ние сме били на много високо ниво като организация и по нищо не сме отстъпвали на италианците. Преди това, България и Италия бяха партньори за първенството на Стария континент при мъжете и пак получиха високи оценки. А през 2021-а България беше една от четирите държави, приели мачове от европейското за жени. Всички тези големи първенства доведоха до повишаване на интереса и до истински наплив на деца във волейболните зали. 

Самият Владо Николов е споделял публично, че след всяко европейско първенство, само в Левски се записват по някоколкостотин деца да тренират волейбол. Така по естествен път постепенно се стигна до огромна основа на пирамидата, а подборът вече бе от далеч повече таланти. И логично най-добрите от тях сега играят за България и печелят симпатиите на целия народ...И тези, които се правеха на интересни през годините и питаха защо се харчат толкова много пари за спортни зали и домакинства на големи първенства получиха достоен отговор...Защото е доказано, че в индивидуалните спортове са нужни между 4 и 6 години, за да се създаде състезател от световна класа. Докато в колективните е нужно повече време и това обяснява защо през 2025-а берем богатите плодове на започнатото преди десетилетие.

Разбира се, огромна заслуга за успехите има и огромния мъж (във всяко едно отношение) Любо Ганев. Той правилно усети, че в основата на успеха е треньорът. И заложи на един от най-добрите специалисти в света Джанлоренцо Бленджини. Ако Любо не беше предприел този ход, имаше опасност талантливото ни поколение изобщо да не се реализира. Но русенецът го направи и вече едва ли ще се намери човек, който да го критикува в качеството му на президент на Българската федерация по волейбол!

Не е за пренебрегване и фактът, че България се ползва с огромен престиж по света, включително и в Италия. Затова идването тук на Джанлоренцо Бленджини далеч не е случайно. Преди него през годините с националните отбори на България работиха и други негови сънародници като Силвано Пранди, Камило Плачи, Лоренцо Мичели...А това говори, че на Апенините имат необходимото уважение и респект и това работа в полза на българския волейбол. 

А най-хубавото е, тези млади момчета тепърва ще разгръщат потенциала си. И със сигурност ще ни носят още много радост, щастие, гордост...БЪЛГАРИ, ЮНАЦИ!!!