Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Как „златната акция“ на държавата в „Лукойл Бургас“ се оказа празен чек?

Мнения

Как „златната акция“ на държавата в „Лукойл Бургас“ се оказа празен чек?

Как златната акция на държавата в Лукойл Бургас се оказа празен чек? - Tribune.bg
Снимка:

Две глоби на обща стойност около 270 млн. лв. наложи Комисията за защита на конкуренцията на руската рафинерия „Лукойл“, управляваща бургаския „Нефтохим“ само в рамките на два месеца. И двете санкции са заради монопола на рафинерията, който тя има у нас в продължение на вече близо две десетилетия.  

Освен това, има данни, че осем години – от 2008 до 2015 г. печалбата на „Лукойл Нефтохим България“ е отклоняване към две свързани дружества на руския монополист посредством т.нар. трансферно ценообразуване – допустима практика в областта на преработката и търговията с нефтени продукти. Собственикът на рафинерията е доставял суровината за производството и е продавал готовата продукция (в т.ч. на територията на България) на определени цени, дори е възможно това да е станало и под себестойността им. Правените по негова воля отстъпки при продажбите не са били компенсирани на производителя, отчитани са годишни загуби, заради които компанията не е внасяла в бюджета корпоративен данък. От това държавата е пропуснала ползи в размер на десетки, вероятно дори стотици милиони.

Добре известен факт е, че при приватизацията на бургаския „Нефтохим“ при управлението на Иван Костов през 2001 г., България получи т.нар. „златна акция“. Според клаузите по договора обаче държавата не е имала право да се меси в същинската работа на петролната рафинерия – внос на нефтопродукти, преработка, продажба у нас и в чужбина и формиране на цените. Това прави „златната акция“ по скоро „празен чек“, защото единственото, което е можело да прави държавата е да блокира решения на Управителния съвет на дружеството, които са се отнасяли до възможно „прекратяване или съществено намаляване на преработката на нефт, или производството на горива“. Нещо, което не е било в интерес на руския монополист.  

Всичко това не е новина, а е добре известно, още повече, че преди година от НПО-то „Боец“ сезираха куп държавни органи, които са потвърдили, че 17 години рафинерията умишлено е работила на загуба, като не е разпределяла и дивиденти, за да не плаща и данък към държавния бюджет. Престъпление по смисъла на закона обаче няма, защото такива са били договорните клаузи при приватизацията на „Нефтохим“ преди повече от 20 години.  

Днес обаче прокуратурата е с „вързани ръце“, защото търсенето на отговорност за евентуални престъпления, извършени от длъжностни лица, свързани с приватизацията на дружеството, няма как да бъде търсена. Поради изтеклия давностен срок. И това е известно, както на подателите на сигнала, а така също и на онези, които и до днес обясняват колко успешно са продали „Нефтохим“ на руската компания. Заради това действията на „Боец“ да бие камбаната и да твърди за извършени престъпления не могат да имат правни последици, а по скоро да се ползват за пропаганда.  

Парадоксално е, че на последните предсрочни избори, „Боец“ подкрепиха наследниците на някогашните приватизатори на „Лукойл“ срещу които иначе внасят сигнал в прокуратурата, макар и с 20+ години закъснение. Или просто това е част от схемата за прикриване на истинските виновници за „разбойническата приватизация“ на българския преход.

За каква приватизация става дума и как така държавата се оказва ощетявана, без да е нарушаван законът?

Известно е, че бургаската рафинерия е открита и започва работа на 30 декември 1963 г. След 10 ноември 1989 г. част от производствените мощности са изведени от експлоатация, а задълженията на дружеството постепенно достигат 122 млн. долара - повече от наличните активи.

На 16 април 1997 г. кабинетът одобрява предложение на Агенцията за приватизация за раздържавяване на „до 75 на сто“ от акциите от капитала на „Нефтохим“ АД. Няколко месеца по-късно е открита процедура по приватизация, като за подготвяне на сделката е избран и упълномощен консорциумът Arthur Andersen/CA-IB. Година по-късно, на 17 март 1999 г., АП обявява продажбата на 58 на сто от капитала на „Нефтохим“ АД чрез преговори с потенциални купувачи. Подадени са оферти на 4-има кандидати, трима от които са допуснати до преговори – Logomat Servicies Ltd. – Никозия, „Лукойл петрол“ АД и „Български нефтен консорциум“.

На 6 август 1999 г. АП определя „Лукойл Петрол“ АД (част от групата „Лукойл“) за ексклузивен купувач на 58% от капитала на рафинерията. Според приватизационния договор, „Нефтохим“ АД се задължава да прехвърли на купувача 7 856 035 безналични поименни акции и да инвестира в новото дружество 589 885 035 долара. Сделката е одобрена от Надзорния съвет на АП и от Министерския съвет с премиер Иван Костов, а договорът е подписан е на 12 октомври 1999 г. Месец и половина по-късно е вписана и промяна в наименованието на рафинерията - „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.

На първото Общо събрание на дружеството акционерите гласуват промяна в Устава, с която се създава „Държавна акция с особени права № 1“ в полза на българската държава. По решение на кабинета „Костов“ упражняването на правата на собственост на държавата в „Лукойл Нефтохим Бургас“ се възлага на министъра на енергетиката, който е и член на Управителни съвет. Всичко това обаче има по-скоро публичен ефект, защото решенията не засягат по никакъв установения тоталния контрол над дружеството от монополиста „Лукойл“.

„Златната акция“ се оказва „празен чек“ – предоставена по-скоро за успокоение и обвита конфиденциалност. Тя дава право на притежателя си да свиква Общо събрание на акционерите за приемане на решения, за които има особени права, да предлага един от членовете на Надзорния съвет, да блокира приемането на определени решения на Общото събрание. Тези решения, както вече стана въпрос са свързани с изключителни ситуации, свързани с евентуалното спиране на рафинерията. Друга част от решенията, които притежателя на „празния чек“ може да опита да прокара са свързани с промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, както и за осигуряването на достъп до пристанища и съоръжения. Толкова, нищо повече. Т.е. интересът на българската държава от правителството на Костов е защитен само на думи.

За сметка на това руснаците почват бързо да трансформират компанията по начин, че държавата да не печели нищо от рафинерията.  Още преди близо 20 години „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД предприема промени в собствеността, които са от полза на корпорацията-майка в лицето на „Лукойл“. През 2006 г. дружество със седалище в Нидерландия придобива рафинерията. Интересно е, че на 9 декември 2020 г.. въпросното нидерландско дружество „Lukoil Europe Holdings“ V.B. прехвърля 89,7% от акциите си в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД на „Litasko“ SA, Швейцария – дружество, изпълняващо ролята на външнотърговски представител на марката „Лукойл“.

През цялото това време рафинерията в Бургас функционира като прави сделки с търговски дружества, свързани с „Лукойл“, като това става на базата на договорни отношения между самите компании, включително без да се спазва пазарния принцип. Факт е, че в крайна сметка „Лукойл Нефтохим Бургас“ е работил на загуба, но за сметка на по-високите печалби на другите дружества на корпорацията „Лукойл“, с които е имал договорни отношения.   

Всичко това няма как да не е било известно на всички български правителства. Те обаче не са имали възможност и да реагират, защото „златната акция“ не им предоставя такива правомощия. Противното би означавало, че българската държава се намесва в търговски отношения между търговски дружества и незабавно е щяло да доведе до арбитражни дела за стотици милиони. Към днешна дата вече с категоричност е установено, че проблемът идва от договорените от правителството на Иван Костов клаузи, свързани с т.нар. „златна акция“, която през цялото време е била „златна“, но по-скоро за руския монополист.  

След много години безуспешни опити за промяна на горния модел, едва в края на 2019 г. по настояване на НАП, базираната в Швейцария компания „Litasko“ се съгласява да промени действащия бизнес модел. Така за 2021 г. за първи път „Лукойл Нефтохим Бургас“ всъщност излиза на печалба и внася в бюджета цели 73 млн. лв. данък.  

Въпреки това, КЗК наложи солидни глоби, които разбира се подлежат на обжалване. За търсене на наказателна отговорност, обаче, времето отдавна е изтекло. И вероятно точно защото е наясно с наличието на изтекла, близкото до „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ НПО – „Боец“, е „подсетено“ да сезира държавното обвинение. С ясното съзнание, че от това нищо няма да излезе. Всъщност, има и друг ефект. Така се размива и отговорността за цената на горивата преди година, когато все още управляваше коалиция, начело с ПП и премиер Кирил Петков. Факт е, че по това време цените на горивата по бензиностанциите бяха твърдо над 3 лв. Малко след падането от власт на кабинета „Петков“ ситуацията се промени и към днешна дата масовите бензини са далеч под 3 лв. за литър. И до днес, Петков и Асен Василев, избягват да коментират този въпрос.   

Факт е, че днес „дяволът не изглежда толкова черен“. Дали обаче ще е така и на 31 декември 2024 г., когато изтича дерогацията за внос на руски петрол за България?  

Въпреки, че картината е по-ясна, въпросите остават повече от отговорите. Ще успее ли България да се освободи от монопола на „Лукойл“, както направи с „Газпром“, или да защити по-твърдо националния интерес? Ще започне ли бургаската рафинерия преработката на неруски петрол и кога? И каква ще е цената на литър гориво тогава, предвид досегашната преработка у нас на по-евтиния петрол, внос от Русия? Ще имаме ли готовност за план „Б“ след края на дерогацията и още много въпроси. И най-важното, добре е да се следи, дали някои н се опитва да отклони вниманието с шумни акции, които по-скоро имат за цел да заглушат истината, отколкото търсенето й.


Последвайте ни в Google News

 

Етикети Лукойл
Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети

Как трябва да се разиграе политическата ситуация след поредните предсрочни избори?
Покажи резултати Скрий резултати