Карабашлиев в подкрепа на средновековния анархизъм

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Не, стига! Моля ви, ще умра! Духовният елит на нацията я поведе и като нищо ще я издави като онова стадо свине в Генисаретското езеро. След Теодора Димова се възпламени и Захари Карабашлиев на тема „вероучение“ и даде ценния си принос (Господинов защо още мълчи?).

08 май 2025, 19:15

Карабашлиев: Богомилството напълно отсъства от програмата по религия

Наред с другите си забележки на тема кога у човек се развива абстрактно мислене, неспособността на децата да разберат понятия като „грешка“ и „прошка“, поставяне на съмнение способността на човека да описва света както с утвърдителни, така и с отрицателни съждения (например „гладен съм“ и „не ми се спи“) и да разбере, че се състои от материална и нематериална (духовна) част – все прости умствени упражнения, които не представляват трудност за повечето хора, – Карабашлиев е потресен от отсъствието на богомилите от вероучението.

„Богомилството напълно отсъства от програмата! – не може да повярва той. – Точно така. В тази програма не е спомената и дума за единственото оригинално българско религиозно-социално движение от X век, което възниква в българските земи, създава уникална теологическа система, оказва влияние върху духовната история на цяла Европа и световното християнство и е незаобиколима част от българското културно наследство“.

Първо. В богомилството няма абсолютно нищо оригинално българско. То е вид привнесено манихейство – учението на персийския пророк Мани (III в.), което компилира зороастризъм (Х в.пр.Хр.) и гностицизъм (I-III в.), и повлияно от павликянството (VII в.) в Армения и Византия. А това, че възниква в българските земи, е чиста глупост.

Второ. Теологичната му система никак не „уникална“. Това е обикновен дуализъм с две равностойни начала, при който светът има демиург, който е производен от един от двамата основни богове, и често е зъл. Примитивна работа. При богомилите демиург на света е сатаната, който е по-голям брат на Христос и съответно човекът е негов продукт, а не образ Божи. Това ли да учат децата по вероучение? След 1160 години църква?

Трето. Духовната история на Европа е най-силно повлияна от Античността чрез Ренесанса, а не от източния персийски мистицизъм, нахлул през Византия и България. Европейската култура е висока Античност плюс уникалната християнска антропология, направила хуманизма възможен. И моля под „Античност“ да разбираме единствено гръко-римската цивилизация от VIII в.пр.Хр. до VI в., а не просто нещо много старо, каквото и да е то.

Четвърто. Богомилството е съвсем спокойно „заобиколима“ част от българското културно наследство. То е оставило единствено маргинални отпечатъци като сатанизъм, антиклерикалност и антидържавност. Не може свв. Кирил и Методий от една страна и богомилите от друга да са част от една и съща култура.

Но не това е най-важното. То е общоизвестно и че Карабашлиев не го знае, си е единствено за него – ценен принос в образа му на „духовен водач“. Потресаващото е, че от позицията на същото това свое невежество той иска в училище да се изучава една антидържавна идеология, от който пропищя цяла средновековна християнска Европа, а Доминго Гусман (св. Доминик) поведе даже кръстоносен поход срещу нея. Богомилството е анархизмът на средновековието. Ако Достоевски беше живял тогава, неговите бесове щяха да са манихеи, павликяни, богомили, катари и албигойци – все едно и също нещо, страшно оригинално според Карабашлиев.

За това невежество става дума. То е станало толкова дълбоко, особено сред някои либерални „интелектуалци“, че човек с елементарна обща култура на техния фон започва да се чувства енциклопедист като Леонардо да Винчи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.