Кирил Петков може да остане в историята като най-антибизнес премиерът

Едно от нещата, с които правителството на Кирил Петков дойде на власт, както и самата заявка на неговата партия „Продължаваме промяната“, беше тезата за новите и необвързани лица, които идват от частния сектор и ще представляват критично мислещи, частно ориентирани и иновативни управленци. Самите думи „бизнес“, „частен сектор“ и „иновации“ твърдо залегнаха в реториката на новото управление и станаха негов лайтмотив. Но, както се оказва, само на думи. В историята ни винаги е имало един традиционен сблъсък между представителите на властта и представителите на частния сектор, например големите работодателски организации.

Но в крайна сметка всеки един министър-председател през последните няколко десетилетия е оставял значима и трансформираща следа в икономиката. По времето на Иван Костов беше проведена мащабна, но вече закъсняла приватизация, която трябваше да положи основите на пазарното стопанство в България. Мандатът на Симеон Сакскобургготски беше ознаменуван с полагане на основите на модерната икономика и редица регулаторни изменения. Управлението на Сергей Станишев въведе плоския данък. По време на управлението на Бойко Борисов се изградиха инфраструктурните връзки с големите градове и започна безпрецедентен подем в редица сектори като аутомотив индустрията, производството като цяло, IT бизнеса в София и големите градове, и т.н. Дори катастрофиралото управление на Жан Виденов, приключило с безпрецедентна хиперинфлация и финансова криза, започна приватизационна дейност в отрасли като хранително-вкусовата и строителната промишленост.

На този фон, управлението на Кирил Петков, дошъл на власт на крилете на инвестиционните намерения, модерната икономика, реформите, и на фона на все по-краткия му властови хоризонт, може би ще постигне своеобразен рекорд дори за този кратък период, в който в държал държавната власт. Кирил Петков току-виж ще остане най-антибизнес министър-председателят в най-новата ни история.

И причината за това дори не е единствено Корнелия Нинова и бълнуванията на социалистическата партия за въвеждане на извънредно положение в икономиката и ценови контрол върху редица стоки и услуги. То е в поведението на самия мандатоносител „Продължаваме промяната“, в поведението на премиера Петков и в неговото отношение спрямо редица водещи икономически отрасли и политиката спрямо тях. Особено във време, когато са необходими обхватни, смислени и последователни действия, за да не се стигне до затварянето на цели предприятия. В такъв момент за съжаление правителството на Петков, дали от незнание, некомпетентност или просто немарливост, не само, че не действа адекватно, а не действа дори по начин, който в една поне частична степен да се покрива в даваните от тях заявки на думи преди влизането във властта.

Няма да престана да повтарям, че войната на Русия срещу Украйна изцяло промени основите на съвременната международна система и свързаността на държавите чрез техните икономики. Собственият добив на ресурси, търсенето на алтернативни доставки, енергийната политика заеха място сред приоритетите на всяко едно държавно управление, което е не по-малко значимо от политиката по национална сигурност, поддържането на силна национална отбрана, армия, разузнавателни служби и т.н. На фона на тази всеобща тенденция правителството на Кирил Петков и лично министър-председателят буквално се оплетоха в скандала с руските офшорни връзки на фонда „Gemcorp”. Стъпка по стъпка той достигна до Вашингтон и до портите на Държавния департамент на САЩ. Но докато меморандумът с близките на Владимир Путин кръгове остава сред малкото опити (за щастие) на правителството на Петков да положат основите на серия от съмнителни сделки, то войната на правителството с индустрията в България напомня тактиката на „изгорената земя“ – нищожна и много слаба подкрепа през целия период на управление на правителството на „промяната“ от идването му на власт до настоящия момент.

Примерите в тази посока могат да бъдат дадени много и всички те по един или друг начин са свързани с провалената енергийна политика на правителството на Петков. Енергийно-интензивната индустрия, в чието производство енергията е с висока себестойност, буквално остана и продължава да бъде без каквато и да е таргетирана подкрепа в България. Тук попадат заводите за производство на изкуствени торове, химическите производства, медицинските производства и други подобни заводи, които купуват промишлен ток на цена по между 200 и 400 евро. В същото време цената във Франция е 40 евро и със сигурни двустранни или преки доставки на електричество от ядрените централи. Редица европейски държави компенсират индиректните разходи за въглеродни емисии на индустрията като реимбурсират назад по веригата плащанията за въглероден диоксид върху използваната енергия. България отказва дори да започне процедурата по нотификация на ЕК за този вид държавна помощ.

Всеки един разговор и среща на работодателските организации с правителството на Кирил Петков завършва с шумни обещания за удължаване на компенсациите за електроенергия след месец юни 2022 година. И всеки следващ техен разговор започва с това, че правителството де факто е излъгало и няма да изпълни обещанията си. Това създава възможността за много голямо социално напрежение и протести от страна на работодатели и синдикати в края на текущия месец.

Причината? Некомпетентността на управлението на Петков и Василев при вземането на решения. Геополитически правилното решение за отказа от доставките на руски газ, което в по-дългосрочен план да направи България енергийни независима от възможен рекет от страна на Кремъл, беше еднолично стоварено от Кирил Петков върху плещите на бизнеса. Българската индустрия не получи никакви компенсации и беше принудена да продава  продукция „на сляпо“ и без разчети, защото КЕВР определя газовите цени с един месец закъснение. Новият състав на КЕВР продължава да отказва всякакви решения за осигуряване на средносрочна стабилност в доставките на електроенергия - държавната енергетика с необяснима упоритост излива хаотични пакети ток на борсата по спот цени от днес за утре, докато в Западна Европа индустрията разполага с предвидими инструменти започващи от срокове 6-12 месеца и стигащи до стратегически договори до 5-10 години. И отново – липса на решения, предвидимост, невъзможност за някаква обща стратегия, които достигат в своеобразна война на управлението на Кирил Петков и Асен Василев с частния сектор.

Всичко това, както и отношенията на правителството с мандатоносител „Продължаваме промяната“, създава възможността Кирил Петков, дори в перспективата за малко по-дълъг управленски мандат, да остане в историята като най-антибизнес министър-председателят. Серията от погрешни решения, липсата на решения изобщо, слабостта на управлението, когато изобщо трябва да се направи някаква стъпка, ще създават такова исторически наследство, от което просто няма как да се избяга.

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.