Комунизмът и нацизмът като грехопадение

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Както знаем през 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, 23 август е обявен за Ден на жертвите на тоталитарните режими през ХХ век (комунизъм, фашизъм, националсоциализъм).

На тази дата през 1939 г. в Москва външните министри Молотов и Рибентроп сключват договор за ненападение, според който Германия и Русия си поделят Полша и поставят началото на Втората световна война, която 5 години по-късно ще ни изстреля в модерния мултикултурен свят, който обитаваме и днес.

Изглежда умните хора от Пражката конференция са приели, че Втората световна война е първоизточникът на всяко зло, което ние все още успяваме да държим заключено и се кълнем, че никога отново няма да пуснем на свобода. Не знам дали някой е виждал рая на земята, но за мнозина Втората световна война е адът на земята. Затова и рождената ѝ дата е ден на жертвите – за да не се повтори нивга веч.

Забележете, че между комунизма, фашизма и националсоциализма – три безбожни леви идеологии – съвсем правилно е поставен знак за равенство, но май потомците на победилите комунисти не ги съдят тъй строго както потомците на победените нацисти. И у нас има „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“ (ДВ. бр. 37 от 5 май 2000 г.), но никой не го спазва. Все едно. Не това е днешната ни тема. Достатъчно е да се съгласим, че от определена (и то съвсем не екстравагантна) гледна точка комунизмът, фашизмът и националсоциализмът са едно и също нещо, което за удобство ще наричаме тоталитаризъм.

Тоталитаризмът, довел до Втората световна война, не е нещо ново под слънцето. Втората световна война не е негова рожба, а пряк резултат от Първата световна война, а пък Първата световна война е пряк резултат от Френско-пруската война, завършила по крайно неудовлетворителен за страните начин през 1871, но пък дала началото на онова, което по-късно ще наречем Belle Époque. Френско-пруската война от своя страна пък е пряк резултат от други събития и тъй-нататък, и тъй нататък... Докога? До библейски времена, до грехопадението.

Комунизмът и нацизмът не са сензационни и неповторими явления. Не са небивала катастрофа, която сме длъжни да пазим под бронирания похлупак на историческата памет, за да не се повтори никога повече. Ще се повтори, не си правете илюзии. Ще се повтори, както се е повтаряла стотици пъти, само дето преди не е имало достатъчно развита индустрия да произведе танкове и бомбардировачи.

Тоталитаризмът е поредната форма на злото, проникнало в света с грехопадението. В какво се състои грехопадението? В нищо повече от това, че хората са повярвали, че „ще им се отворят очите и ще бъдат като богове“ (Бит. 3:5). Грехопадението е бунт на творението (първоначално сатаната и демоните, а после и човека) срещу неговия Творец. Творението се бунтува заслепено от гордост, повярвало че може не само да е като Бог, но и да Го превъзхожда.

С грехопадението в природата „човечество“ се оформят две начала, които се противопоставят едно на друго по различни признаци – дръзновение/смирение; материя/дух; разум/чувство; аналитичност/синтетичност; сложност/простота; доказателство/вяра и т.н. Приемаме, че наследник на материалното начало е потомството на Каин, а на духовното – потомството на Сит – сина, който Адам и Ева раждат след убийството на Авел.

От дълбока древност умни хора се изкушават да гледат на себе си като на по-специална порода, която неимоверно много превъзхожда в духовно и интелектуално отношение човешката биомаса. Тази порода, тази свръхраса е призвана да управлява масите за тяхно добро. Не да ги унищожи, не да ги експлоатира, не да ги пороби, а да ги управлява за тяхно добро, промисляйки неща, които средният (прост) човек не е способен да промисли сам – запомнете това, защото то е фундаментално за нацизма, комунизма и всичко останало. Масите трябва да бъдат водени от своя авангард към светли бъднини. Също като оня Данко с пламтящото си сърце. Знаете ли тази „приказка“ на Максим Горки? По-добре да не я знаете...

Именно въпросният „авангард“ на масите през вековете е приемал формите на гностици (които проповядват, че Бог е напълно познаваем и че за богоуподобяването на човека - разумът е напълно достатъчен), окултисти, масони, просвещенци, санкюлоти, комунисти (да, да – комунистите са елитаристи, въпреки лицемерните изявления за произход от работническо-селските среди), нацисти, теософи, антропософи, сциентолози и прочие „избраници“. Общото между всички е грехът на гордостта, богоборството и тщеславието – с една дума: грехопадението. Нацистите, фашистите и комунистите, които заклеймяваме на 23 август всяка година, са само поредни статисти в дългата кавалкада на хюбриса. Ако не ги познаете по изпъчената гордост, ще ги познаете по техния антиклерикализъм – мразят Църквата, отричат я и воюват с нея. Дори безбожието при тях е лъжа и лицемерие, защото те вярват в Бог, мразят Го и Го предизвикват.

Щеше да е много лесно, ако можехме да кажем: „ето тези за духовни, а тези – материални; тези са земни, а онези – небесни; тези са лоши, а онези – добри. Не можем да кажем такова нещо, защото у всеки човек ги има и двете начала след грехопадението. Човеците ще бъдат разделени на агънца и козлета чак в деня на Страшния съд. Дотогава всеки ще носи в куфара си и двете одежди и сам ще решава коя да облече за пред света.

Да не прекаляваме със заклеймяването на нацизма и комунизма. Ако ги затворим за всеобщо порицание под бронирания похлупак на историческата памет, то неволно ще признаем, че с тях е свършено, те вече не са сред нас, а срещу нас – под похлупака. А то не е така. Бесовската гордост и богоборството са били много преди и ще бъдат много след комунизма и нацизма. Но те искат да заклеймим тоталитаризма на ХХ век, за да си речем, че с него е свършено и да се успокоим. Да си кажем, че оттук нататък – само цветя и рози. С нищо не е свършено. Каин просто сменя одеждите си. Да не прекаляваме със заклеймяването на нацизма и комунизма, а да се опитаме да видим първичното зло под всяка поредна маска.

Днес лесно можем да познаем новите маски на злото. Един уважаван от мен, при това десен, човек, увлечен от общия хор, преди време написа нещо в духа на това, че колективният интерес е по-важен от личния, че колективът е по-важен от индивида. Познахте ли комунизма, където класата е по-важна от всичко? Познахте ли нацизма, където расата е по-важна от всичко? Злото е лукаво, умее да се маскира добре. Но винаги ще го познаете по безбожието, по гордата амбиция да построи рая на земята и да бъде в него бог.

Честит ден на жертвите на тоталитаризма през ХХ век! Нека познаваме комунизма и нацизма, но нека познаваме и техните деца, които отново се опитват да се просмучат в костите ни. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.