Консервативният път: Уроците на Тръмп към Европа

Превод на коментар за в.„Washington Times” на Георги Харизанов - изпълнителен директор на Института за дясна политика

Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и победата на Републиканската партия за връщането на контрола върху Конгреса, освен че дадоха нова вълна от надежда и енергия за консервативните движения и политици по целия свят, трябва да послужат като основен пример за политическа стратегия.

Сходството на основните въпроси в американската и европейската политика, както и различията в подходите, представляват случай за анализ, който може да укрепи консервативните лидери в Европа и да продължи вълната на националния прагматизъм, капиталистическия подход и възраждането на здравия разум.

Докато демократите говореха по медиите за „радост“ и „странност“, Тръмп беше лице в лице с американските избиратели по време на своята серия от митинги, използвайки съвременни медийни канали и записвайки подкасти с най-популярните водещи.

Той беше неуморен, подготвен и енергичен. Изглеждаше по-квалифициран за поста от кикотещия се вицепрезидент Камала Харис. В същото време той не беше скучен мейнстрийм политик, а най-забавният провокатор, който някога е виждала президентска кампания.

Тръмп беше честен, но все опак и оптимист. Той беше ясен относно формулиране на проблемите и караше хората да мечтаят за светло бъдеще. Тръмп удари силно слабите места на политиките в администрацията на Байдън и предложи решения на всяко едно от тях.

Той ясно посочи основните въпроси в съвременното общество и икономика, които са подобни на тези в Европа. Отворените граници водят до хаос, висока престъпност, източване на социалните системи и програми за жилища, религиозно и културно напрежение и сблъсъци, както и наложени синтетични промени в избирателната база и демографията.

Либералното управление доведе до висока инфлация, увеличаване на дълга; повече регулации и бюрокрация, които изплашиха инвеститорите, фабриките и работници, като намалиха брутния вътрешен продукт. Скъпата енергия заради зелената сделка доведе до деиндустриализация, загуба на работни места, загуба на конкурентоспособност на глобалните пазари, по-високи търговски дефицити и нарастващ държавен дълг.

Загубата на здравия разум в културен план отвори вратите за биологични момчета и мъже в женските и момичешки спортове;  мъжките тоалетни за тампони и болниците за смяна на пола на малолетни.

Тръмп ясно посочи и решенията: затваряне на границите, проверки на миналото, депортиране на нелегални имигранти и престъпници, прилагане на законите за дребни престъпления и религиозен екстремизъм, както и насърчаване на законодателство за идентификация на избирателите. Либертариански подход към икономиката: премахване на регулациите, оптимизиране на правителството, намаляване на данъците, защита на производителите чрез мита и търговски споразумения, намаляване на инфлацията и лихвените проценти, предлагане на „евтин капитал“ за предприемачи, както и намаляване на дълга.

Ниска цена на енергия за американската индустрия: продължаване на стратегическите проекти като тръбопровода „Кийстоун“, сондиране за нефт и природен газ, честна търговия с най-големите износители на нефт и газ и преразглеждане на субсидиите за проекти за зелена енергия, които унищожават огромни участъци от природата с неефективни и незадължителни вятърни паркове.

Връщането на здравия разум: забрана за участие на мъже в женски спортове, забрана на хирургия за смяна на пола за деца, задължаване на училища и университети да се върнат към образованието и да се дистанцират от теорията на критичната раса, движенията в подкрепа на ХАМАС, генетичните изследвания, LGBTQ пропагандата и фалшивата наука и политическия активизъм като част от вътрешната и международна програма на правителството.

Това са точно проблемите на Европа, както и решенията, от които Европа се нуждае.

Тръмп спечели политическия дебат по всички тези въпроси с категорична преднина. И го направи сам — въпреки натиск от правителството и съдебната система, срещу политическото статукво и водещи медии.

Всеки политически лидер в Европа, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, трябва да вземе урок от най-добрия в занаята. Победата срещу левицата в най-голямата демокрация и икономика в света изпраща ясен сигнал за надежда, промяна и светло бъдеще. Но тази победа няма да свърши работата на европейските политици. Тя може да служи като пример, но няма да спечели европейските избори.

Ние, европейците, се нуждаем от наши силни консервативни лидери, които да излязат напред и да поведат народа. Тези лидери трябва да са изпълнени с енергия и знания, да не се страхуват от дебати и трудни въпроси и да са готови да се изправят срещу своите опоненти, съграждани, журналисти и новото поколение създатели на съдържание в Интернет.  Нуждаем се от лидери, които са компетентни, но и с чувство за хумор.  Консервативното движение в Европа се нуждае от лидери с доминираща визия, които да има заедно човешки подход и уважение към вярата, историята, ценностите и традициите.

Европа се нуждае от силно политическо послание относно границите, престъпността, имиграцията, енергетиката, отбраната, конкурентоспособността, икономическия растеж и демографията.

И накрая ще кажа, че европейците са разглезени. Либералните лидери настояват вие, американските данъкоплатци, да продължите да плащате за нашата сигурност, което е грубо и нагло.

Силни лидери като Виктор Орбан в Унгария, Херт Вилдерс в Нидерландия и Джорджа Мелони в Италия имат твърд гръбнак, смело и ясно послание и мощни кампании. Те също така са отлични оратори.

Виктор Орбан е перфектен пример за национален лидер, който отстоява позицията си срещу федералната бюрокрация. Но в континент и съюз, където повечето държави се управляват от слаби и нерешителни леви политици, нещата са далеч от желаното.

За щастие, сега сме в нова ситуация.

Европейските консерватори и избиратели ще имат приятел и съюзник в Белия дом, както и приятели и съюзници, които ще ръководят Сената и Камарата на представителите. САЩ отново ще изграждат приятелства и партньорства, вместо да се намесват, както през последните четири години.

Но най-важното е, че всички ние имаме перфектен пример: Доналд Тръмп. Урокът за европейските консерватори е кратък и ясен: Учете от най-добрите, дайте най-доброто от себе си, спечелете изборите си и направете Европа и Америка отново велики.

 

* Заглавието е подбрано от редакцията