Контрера пред Tribune: От лятото на 2020 година живеем в анархия по улиците и това се усеща

Проекто-кандидатът за кмет на София Борис Бонев има различни идеи, някои от които доста екзотични, а други много опасни, смята председателят на „Патриоти за София“

Интервю на Tribune с Карлос Контрера, председател на групата „Патриоти за София“ в Столичния общински съвет и председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност в СОС, за пукнатините в държавния апарат, довели до поредния трагичен инцидент на пътя – ужасяващата катастрофа в София на бул. Сливница, отнела живота на двама души, действията и бездействията на институциите по отношение на пътната безопасност у нас, липсата на пътна поддръжка през последните две години и спешните мерки, които трябва да се предприемат час по-скоро.

Контрера изрази мнението си и по отношение на заявките на Борис Бонев и „Спаси София“ за реорганизация на градското пространство с цел намаляване на произшествията.

Председателят на ВМРО- София коментира и друга гореща тема пред нашата медия, която вълнува обществото. Той разкри своята идея за изграждане на мемориал на създателите на българската държава на мястото на Паметника на съветската армия в Княжеската градина.

-  Г-н Контрера, пореден трагичен инцидент на пътя, на 8 май на бул. Сливница, при който загинаха млади невинни хора. Отново ставаме свидетели на това как институциите прехвърлят вината една на друга и никой не поема отговорност за случилото се. Днес министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев заяви, че МВР предприема отдавна мерки, „това, което обаче, не е удовлетворително, е, че няма резултати“. По думите му има теми, сред които безопасността по пътищата и домашното насилие, по които Министерство на вътрешните работи само не може да се справи. Как бихте коментирали тази реакция и какви действия в спешен порядък са необходими за предотвратяване на подобни случаи?

Действително институциите се сещат за проблемите, когато се случи някоя трагедия. Когато Семерджиев уби двете момичета на бул. „Черни връх“ , аз коментирах пред медиите, че разговорът за пътната безопасност безвъзвратно е закъснял. Това преди година и нещо. Оттогава досега нещата не са се променили ни на йота. За съжаление, от лятото на 2020 година реално ние като хора живеем в една анархия по улиците и това се усеща от гражданите. Дефицитите са на няколко нива, на първо място законодателни, защото очевидно правната рамка в момента е твърде либерална. Хората, които нарушават закона, които извършват престъпление, управлявайки превозни средства, в много от случаите се разминават изключително леко, което създава усещането за безнаказаност. В организационно отношение МВР за мен е не в будна, а в една истинска кома, което се дължи на неумелото и неадекватно управление в последните три години. Министър Демерджиев в своя мандат инкасира една камара провали и аз не знам защо още този човек, от кумова срама поне, не си е подал оставката. Така или иначе това, което би могъл да направи в момента, е в спешен порядък да реорганизира работата на структурите в цялото ведомство и да изкара цялата жива сила на улицата. А не сградите на МВР да преливат от чантаджии и чиновници, които само пишат писма, докато, както се оказва, на улицата няма кой да работи, няма кой да контролира, да проверява и т.н. Разговорът в момента се концентрира по отношение на София, но нека да се направят коментари с хора от малки населени места, да видим там какъв контрол има въобще, и отговорът ще бъде, че „няма никакъв“. За мен в този си вид МВР повече пречи, отколкото помага на гражданите и е време в сектор „Сигурност“ да започне един много сериозен разговор. Всичките тези служби за сигурност да бъдат тотално преформатирани. Не просто да сменим някакви хора, а по нов начин да структурираме цялата система, защото тази очевидно не работи, и то се вижда и се усеща от хората.

-  Министър Демерджиев заяви обаче, че МВР не може да покрие всички дефицити в държавата и не е съгласен всички упреци да бъдат насочени към вътрешното министерство. В тази връзка той отправи критики и към Столична община, и към АПИ.

- Част от критиките, които отправя министърът на вътрешните работи, и към Столична община, и към АПИ, имат донякъде основание, но в крайна сметка виждаме, че политическото, управленското безвремие в държавата дава своите резултати. Нека да си припомним, че благодарение на „Промяната“ реално ние нямаме пътна поддръжка от няколко години. Нека да си припомним, че почти ще изкараме и 2023 година без бюджет, което означава, че общините дори да имат голямо желание да променят някои неща, няма как да го направят. Това, което виждаме е, че никой не иска да носи отговорност за своите действия или бездействия и все виновен е някой друг. Но не може да се въртим в този порочен кръг до безкрайност!

-    Борис Бонев и „Спаси София“ предлагат реорганизация на градското пространство с цел да се намалят опасностите по улиците и да се осигури безопасна среда за хората, като вече са подели такава кампания. На страницата си във Фейсбук от гражданската организация дори са качили видео, което илюстрира идеята им. Как гледате на тази инициатива. Това би ли решило проблемите, свързани с безопасността по пътищата в градска среда?

- Проекто-кандидатът за кмет на София има различни идеи, някои от които доста екзотични и ексцентрични, някои от които много опасни – например, идеята им на Ларгото да се поставят пешеходни пътеки. Според мен, въпреки че се представят за експерти в сферата на транспорта и градското устройство, това са хора, които основно работят на фотошоп. Ето защо, към техните идеи трябва да се подхожда много внимателно. Да не говорим, че последният случай на „Сливница“ всъщност е на пешеходна пътека. В този ред на мисли, ние имаме проблем с дисциплината и поведението на водачите на моторни превозни средства по принцип. Дори на последната сесия на Столичния общински съвет, когато самият Бонев беше против това да се правят тестове за наркотици на водачите, забележете, много интересно, аз му казах …, че колкото и мантинели, и ограждения да поставим навсякъде, ако не се спазват правилата за движение, резултатите ще бъдат такива. Не може да се държиш като башибозук и да разчиташ, че мантинелата или тръбно решетъчният парапет ще те опазят.

- Тук вече наистина стигаме до голямата тема за цялостното поведение на пътя и отговорността на водачите към собствения живот и този на всички участници в движението, което трябва да се възпитава от най-ранна детска възраст.

Това, което най-много липсва по отношение на пътната безопасност е превенцията. Там не се прави почти нищо. Преди повече от две години внесох един доклад с мерки, насочени точно към превенция, и то на децата, на учениците. Докладът беше приет от общинския съвет. Има решение за тази програма, но от нея не се изпълни нищо, защото тя стана жертва на административното боричкане между направлението по образование и направлението по транспорт заради бюджета. Защото някой, някъде е решил, че тази дейност ще бъде в образованието. Написа се там, а всъщност засяга транспортни теми, и накрая не се случи нищо. Това е пример как всяко едно добро начинание може да бъде торпилирано от чиновници.  

-   И към една друга тема, която Вие сте взели присърце. В ход е гражданска инициатива за изграждане на български паметник на мястото на Паметника на съветската армия в Княжеската градина в София.  Вече е имало обсъждания и е започнала работа по изготвянето на доклада за съдбата на ПСА, който да се внесе в СОС. Разкажете малко повече за какво става въпрос?

 -  Ситуацията е много интересна. Има едно да го наречем полупожелателно решение на СОС за преместването на Паметника на съветската армия от 9 март тази година. И още тогава аз в залата на общинския съвет от името на ВМРО лансирах идеята това пространство да бъде осмислено по нов начин. Не просто да остане някаква празна площ, а там да бъде изграден Мемориал на основателите на българската държава. Направих го и поддържам тази идея с желанието да се опитаме по някакъв начин да обединим обществото около една национална и безспорна за мен кауза като издигането на монумент на Кубрат, Аспарух, Крум и Цар Борис Покръстител, какъвто нямаме в София. Подобна идея развива и гражданската инициатива „Искам български паметник“. Зад нея стоят млади хора от различни организации и сдружения. Аз се радвам, че този разговор започва, дошло му е времето и смятам, че в хода на дискусиите ще успеем да се обединим около идея за български паметник, какво послание да носи той, какво да бъде неговото оформление. Затова с колегата общински съветник адвокат Михаил Петров подготвяме доклад, който общо взето да даде легалната опора за едни такива обсъждания. На първо място предлагаме да бъде взето решение в това пространство да се изгради такъв национален мемориал, впоследствие да се изработи задание от главния архитект за този ансамбъл и, разбира се, да се проведе конкурс, пък резултатите от него да бъдат утвърдени от общинския съвет и да бъде избран най-добрият проект. Общо взето това е като концепция.

-  Кога очаквате, че ще се случи демонтирането и преместването на Паметника на съветската армия, за да може оттам нататък да бъде реализирана Вашата идея?

- Този въпрос трябва да бъде зададен към областния управител на София. А по отношение на идеята за Национален мемориал „Създателите на българската държава“ ние имаме амбицията през следващите дни докладът да бъде готов, да бъде внесен и всъщност покрай неговото обсъждане да започне тази голяма дискусия – какво да има в Княжеската градина на мястото на Паметника на съветската армия.