Костюми и носии

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

Да не издребняваме, изглежда човекът толкова може. Няма да му споменавам името, защото много ще го заболи – той живее със самочувствието на острие на ляволибералната проевропейска мисъл, проводник на цивилизацията, строг съдник на безвкусиците на „булгар“ и знаме на жълтопаветния умнокрасивитет.

Да не издребняваме също и какво са носели националреволюционерите и големите патриоти на 19 век – костюми или носии, – защото очевидно са носили и двете и са се снимали и с двете. Нас ни интересува повече омразата на съвременния либерал, на съвременния „просвещений европейц“ към българската носия. Етнографска ли е тази омраза, естетическа ли е, цивилизационна, политическа или някаква друга.

Носиите са част от битието на простака – така разсъждава умнокрасивият жълтопаветник. Някой преди време стенеше да се забранят хорàта пред Театъра, едва ли не да се изгорят с напалм и накрая да се посипят с хлорна вар, защото пречели на изтънчената му душа да трепти с вибрациите на световната култура вътре в храма на Мелпомена. Ах, недей! Интересно дали демосът (народът) в Атина не е нахорепсал (танцувал) твърде хороподобните си танци пред театъра на Есхил, Софокъл и Еврипид? Нахорепсал е и още как! И на никого не е минавало през античния ум да заклейми това като простотия.

Ако един простак потребява нещо, все още не означава, че това нещо е просташко. Много простаци носят ролекси, например. Или карат ролс-ройси. Много простаци се тълпят и на новогодишния концерт на Виенската филхармония, вярвайки че това е нещо изключително възвишено. И изтънчено. Но това не означава, че трябва да изпадаме в интелектуална истерия, колчем чуем валс или полка.

Казвал съм го и преди: носията е празничното облекло на заможните хора от миналото. Пролетариатът не е копал на къра  с носии със златни пендари, кожи от норка и кехлибарени броеници. Родопските ратайкини не са доили козите с масивни сребърни пафти.

И днес е допустимо посланиците в най-официални случаи да се явяват в носиите на народите си. Така е по протокол. Помня един купон на английското посолство преди време. Май беше за св. Патрик. Всички бяха със смокинги, а посланикът, който тогава беше ирландец, беше с носия, с килт. Помня и един купон в мароканското посолство по случай годишнина от интронизацията на краля Мохамед VI. Посланичката Закия Ел Мидауи посрещна гостите в носия. Егати простачката! Как е „булгар“ на марокански?

Проблем с носиите и фолклорните танци могат да имат само някакви отчаяни парвенюта, които ги е страх да погледнат в миналото си отвъд своите дядовци, защото кой знае какви вмирисани чобани ще видят там. Всички тези, които пламенно и с високомерна насмешка се опълчват против носиите, фолклорните песни и националния трикольор във всичките му разнообразни употреби, страдат от дефицит на автентично самочувствие. Не са докрай уверени в собствената си стойност, но ревностно държат на нея, особено когато е източник на чувство за превъзходство над другите. За тях е обидно, за тях е дребнаво и провинциално да се отъждествяват с някаква си нацийка. Те са граждани на света, но това нищо не значи. Те могат да се обявят и за граждани на Млечния път, но от това по-големи няма да станат.

На мен и през ума не ми е минавало да се обличам в носии. Не мога да играя хора и ръченица –вижда ми се смешно. Но никога няма да тръгна да разправям, че това е простотия и да се изживявам като по-възвишен от онези, за които не е. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.