Кой казва „плод за храна“ и защо от МОН подведоха децата?

Този път вече не мога да се сдържа и да не изкажа мнение относно поредната безумица и недомислие от страна на Министерството на образованието и науката (МОН). Кой е този човек, който, използвайки книжовен български език, би казал вместо „Реших да го нахраня с плод“ – „Реших да му сложа плод за храна“? Визирам задача номер 13 от изпитния вариант по БЕЛ от НВО, в който родните четвъртокласници вчера трябваше да покажат своите знания и умения.

Задачата съдържа 12 умишлено допуснати правописни грешки, които децата трябва да открият. В текста се разказва за момче, намерило изплашен таралеж... Дотук добре, но истинският абсурд се крие в изречението: „Реших да му сложа плот за хръна“.

Според замисъла на авторите децата трябваше масово да се сетят за илюстрациите от детските книжки и да поправят думата на „плод“. Мисля, че няма да открия грамотен човек, който да се изрази по този начин! Конструкцията „сложа плод за храна“ е изкуствена, тромава и стилистично нелепа.

Mислещото дете, което има богата обща култура, веднага би могло в думата „плот“ да види напълно съществуващо и логично понятие – поднос, дъска или плоскост, върху която да се постави въпросната храна, за да не е директно на земята. Още повече в текста изобщо не се конкретизира какво точно е менюто на таралежа (който, между другото, в реалния свят е всеядно животно, предпочитащо насекоми).

Кому е нужен този капан? Какво се цели с тази задача – да подхлъзнем четящите, мислещите и интелигентни деца ли? Тези, които не мислят под шаблон и по калъп, а анализират контекста? Защо в изпитен формат за проверка на чисто правописни умения се допускат двусмислени изречения, при които „грешната“ дума всъщност е реално съществуваща и смислово вярна в контекста?

И тук не става въпрос за някаква си точка или конкретен личен казус – става дума за експертност и адекватност, когато се създава съдържание, насочено към 10-годишни деца.

Думата „плот“ (дървена плоскост, поднос, повърхност) е правописно напълно коректна. В контекста на ситуацията – хранене на диво животно в двор – поставянето на плоскост/плот, върху която да се остави храната, е абсолютно логично житейско действие. Тъй като в текста липсва конкретизация (например „ябълка“ или „круша“), изречението „Реших да му сложа плот за храна“ е напълно издържано както граматически, така и смислово.

Направих си труда и проверих значението на словосъчетанието „плот за храна“ в Google. Ето резултатът: