Красен Кралев за любовта към изкуството, спорта, „Черно море“ и шансовете ни в Париж в „Ники Кънчев Шоу” по „Дарик Радио“

„Годините, в които работехме целенасочено по програми за спорта, дадоха резултат. И сега пак разчитаме на тези спортисти“, подчертава Кралев

 

„Много хора отгоре-отгоре правят анализи на състоянието на българския спорт, без да си дават сметка колко променен е световният спорт, колко много държави разчитат на натурализирането на спортисти“, казва бившият спортен министър

  

Продължаваме с един голям приятел – извън политиката Красен Кралев има сериозни постижения в живота си, може да се гордее с приятели и сериозен принос към олимпийското движение като министър преди няколко години. Голям фен е на „Черно море“, на второ място са, честито! Но големият повод, Красене, да си тук, е твоята шеста поредна изложба в галерия „Нюанс“ на Денкоглу 42, хората могат да отидат и да разгледат. Много цветна, много изящна, „Неустоимо“. Добре дошъл в „Дарик“!

Добре заварил!

Какво мислиш за Игрите в Париж, колко медала ще имаме?

Много трудно е да се прогнозира, а и има различни определения какво ще е успех за отделните спортисти – да стигнеш на финал, да се качиш на подиума… Оттам насетне е въпрос и на шанс, и на спортен късмет какъв ще е цветът на медала. Аз мисля, че имаме прилична основа, въпреки че доста неща се промениха в сравнение с предишната Олимпиада. Тогава имахме един период на стабилност преди нея от порядъка на 6 години, в които държавата имаше възможността спокойно и планирано да проведе подготовка целенасочено – с насочване на усилията в спортовете и дисциплините, където имаме шансове за медал. Сега този политически хаос и безвремие в последните три години няма как да не са се отразили. Но отново имаме шанс да се представим добре в няколко спорта, като квоти…

… 45 мисля, че са…

Точно така, 45 състезатели в 16 спорта. В Токио например бяха 42-ма в 14 спорта. България страда от синдрома да мерим успехите си в спорта само чрез броя на олимпийските медали. Това е една голяма грешка, която още през 1975 г. е допусната от БКП. Тогава, в желанието си да печелим медали на Олимпиади, са загърбени колективните спортове. Ти знаеш, че преди това сме имали медали в баскетбол, във волейбол, силно сме се представяли във футбола. През 1975 г. има един проф. Маранзов, който пише стратегия за спорта и в нея най-общо се казва, че със същите пари, които се инвестират в един волейболен отбор за един потенциален медал, в индивидуални спортове като щанги, борба, можеш да вземеш десет. И тогава ние се насочваме към развиването на спортове, които не са популярни в Западна Европа, за да се съревноваваме с тях по бройка – социализма срещу капитализма, кой е по-успешен модел. Знаеш, спортът и изкуството са най-голямата пропаганда в света. Дори си мисля, че в последните десетилетия спортът взима връх.

Затова си мисля, че Путин ще позволи на спортистите да идат в Париж дори и без флага…

Вероятно, защото те са си руснаци и няма значение под какъв флаг се състезават… Но това настрана, за предишната Олимпиада успяхме да направим анализ – какви на нашите възможности и таланти и къде каква е конкуренцията, за да можем да се концентрираме там, където сме силни. Това бяха женски бокс, женска борба, карате, разбира се – традиционно силната за България художествена гимнастика, спортна стрелба да не забравяме. И така се получи.

Ти се гордееш с този период.

Аз се гордея, защото се даваха много пари и ние успяхме да направим специални програми. Тези спортисти, аз поддържам личен контакт с всеки един от тях. Тези години, в които се работеше целенасочено по тези програми, дадоха резултат. И сега, три години по-късно, виждаме, че отново разчитаме на тези дисциплини. Отново разчитаме на медали в бокса, защото там и Станимира, и Светлана, са подготвяни по нашето време по онази програма. Затова и там имаме най-големи шансове. Имаме напредък и в мъжкия бокс. Имаме три момчета. За Хавиер Ибанес, който беше натурализиран по мое време, с Краси Инински бяхме направили чудеса от храброст да му изкараме български паспорт. Той е изключително класен боксьор. Радослав Росенов и Рами Киуан също се изградиха по това време, те бяха в юношеска възраст. Години наред сме ги подкрепяли с домакинства в международни състезания и специална програма за бокса. В женската борба имаме отстъпление в момента, преди изпращахме повече девойки. Сега в момента само Биляна Дудова и Юлияна Янева успяха да спечелят квоти, но се надявам, че ще имат шанс за медал. В мъжката борба имаме драма от години, не можем да се преборим за медали – сега имаме 3 кеоти на натурализирани състезатели – Айк Мнацаканян, Семьон Новиков и Магомед Рамазанов. Не е тайна, че в световната борба всичко се промени и има много дагестанци, които взимат гражданство. Ако ще правим сравнение със социализма в това отношение, да не забравяме, че преди един българин се е борил срещу един от СССР. Сега се бори срещу представители от всичките републики, но не само. Помня едно световно по борба, на което стояхме с президента на световната федерация Ненад Лалович и се шегувахме, че на първо място е Магомедов, на второ – Магомедов, а на трето – пак Магомедов. Аз питам – е те от едно село ли са. И той отговаря – не просто от едно село, те са братовчеди и живеят на една улица, не гледай, че се състезават за три различни държави. Много хора отгоре-отгоре правят анализи на състоянието на българския спорт, без да си дават сметка колко променен е световният спорт, колко много държави разчитат на натурализирането на спортисти. В това няма нищо лошо, разбира се, защото най-големите световни сили са били колониални държави и разчитат на „подкрепления“ от бившите си колонии. С години се борихме вдигането на тежести да бъде спасено от допинг скандали, а по мое време реконструираме десет зали. В момента имаме уникалния шанс две момчета, Божидар Андреев и Карлос Насар, да се поздравят с успех. Карлос Насар е феноменален спортист, той е извън представите ни за това, което един човек може да направи на тази възраст.

Той тренира във Варна.

Да, знаете, че имаше и напрежение между него и федерацията, знаете, че има неразбории, готви се дълго време сам, но, ако някакви административни спънки не му повлияят, аз мисля, че той…

Ще вземе медал…

Дори злато! В джудото Ивайло Иванов също е традиционно смятан за един от фаворитите в неговата категория. В спортната стрелба е една от любимите ми спортистки Антоанета Костадинова, която взе сребро на предните игри. Изключително дисциплиниран спортист!

И скромен!

А винаги може да избухне. Това е много тежък спорт, на финала на спортната стрелба милиметърче може да реши всичко. Всички попадения трябва да са в десетката, милиметърче трепване и губиш. Но аз се надявам, че тя също ще бъде на ниво, защото е изключително подготвена. За художествената гимнастика няма какво да говорим колко са успешни. Там при ансамблите Русия и Беларус мисля, че няма да участват, в индивидуалното е по-трудно за медал, но момичетата винаги са много добре подготвени, а ансамбълът са фаворити за златен медал. Аз помня, Олимпиадата в Рио беше много драматична, защото също в годините преди това беше един политически хаос, спортът не беше в добро състояние. Тогава плачехме от радост за тези медали. Нашите момичета бяха изпуснали предния ден на полуфиналите бухалката два пъти. Но успяха да се вдигнат и да спечелят на следващия ден бронзов медал, а влязоха със седми резултат. Беше чудо, да влезеш в такъв синхрон и под такова напрежение, а на съдиите не им бяхме любимци. Голямата изненада за мен, която ме прави изключително радостен, са успехите в плуването, въпреки че е държавата им е голям длъжник. Винаги сме подценявали плуването, не сме инвестирали в инфраструктура, трябва да направим поне 20 нови басейна. Дори без инфраструктурата, ние имаме едно поколение уникални плувци, които се бият със сили като САЩ, Австралия, Русия, Китай, това, което тези момчета успяха да сътворят, е чудо, чупят рекорд след рекорд и, дай Боже… Там е много силно да мечтаем за медал, но всеки финал в спортове като лека атлетика и плуване, дори и само това е равносилно на медал в много други спортове.

Абсолютно, така е. Дай малко да поговорим за футбола, преди да призовем хората да видят неустоимите ти картини. Кажи за „Черно море“, видях, че си много горд с това второ място.

Аз съм много горд, защото големите промени в клуба дойдоха след като аз дойдох като собственик през 1998 г. Преди това, през 90-те години, е може би най-тъжният период в историята на този велик клуб. Положихме много усилия в продължение на 7-8 години и през 2005г. си намерих едно интервю , дадено за книгата “За честта на Варна”, разказваща историята на клуба, в което съм казал, че сме положили началото на европроекта Черно море. Аз през 2007 г. напуснах, оставих клуба на мажоритарния акционер „Химимпорт“, те надградиха с цената на много усилия през годините, с правилна стратегия, бавно и полека. И вече сме на това ниво – доброто представяне не е изненада, евротурнирите не са мираж. В предишните години пострадахме от малшанс и груби съдийски грешки.

Но там имаш треньор, който има цялата власт и работи. Това е може би единственият отбор, който е оставил цялата власт в ръцете на треньора си Илиан Илиев. Той е мениджър и треньор.

Това хубаво ли е?

Естествено, никой не му се бърка, няма интриги. Няма… спомняш си лафа за „змиите в Борисовата градина“, т.е, че има напрежение. Във Варна Илиан е оставен самостоятелно да работи, въпреки че през първите години не дойдоха такива успехи. Собствениците му имаха пълно доверие и знаеха, че резултатът ще дойде.

Ще могат ли да станат шампиони?

Трудна работа, знаеш, че в спорта има и икономическа логика, а разликата в бюджетите на „Лудогорец“ и останалите е огромна. Бюджетът на „Черно море“ е около 5 млн. лв., а клубове и с повече пари се представяха по-зле. Но там „сместа“ е страхотна, от 25 души отбор, 11 са продукт на школата. Дава се шанс на младите, разчита се на местни кадри, има само 4-5 качествени чужденци, няколко опитни българи, привлечени от други клубове и юношите на клуба. Очевидно това е вярната формула.

Като Дани Димов, който може да води отбора…

Той е боец, и Васко Панайотов също.

А как са „братовчедите“ от Спартак?

Те също минаха през много тежък период след като Николай Ишков напусна клуба. Той беше мой приятел, Бог да го прости.

Бог да го прости.

По негово време им беше най-успешният период. Дълго време страдаха. Сега имат един акционер, Павлин Николов, който е изключително отдаден. Той обича футбола и преди беше спонсор на баскетболния „Черно море“ и след това пое „Спартак“. И там вече могат да разчитат, че нямат финансови проблеми, но трябва да извървят много дълъг път, за да изградят качествен спортно-технически екип. Сашо Томаш е добър треньор, и тримата от екипа са били футболисти при мен в „Черно море“, когато аз бях президент – Сашо Томаш, Косьо Мирчев и Тошко Кючуков.

Две думи за Европейското?

Вижда се, че големите отбори са изморени. Не бих казал, че има някакви изненади, Испания доминира, може би изненадата е в слабата форма на Англия и Франция, които бяха сочени за едни от фаворитите. Положителната изненада са Австрия, отбор, който радва с агресивна игра.

Летят просто…

Става много интересно с тези грешки, които допуснаха отборите в първата фаза. Стана ясно, че в единия поток се струпаха Испания, Германия, Франция, Португалия и Белгия. Значи вижте само какви четвъртфинали и полуфинали ни очакват. От другата страна стоят Англия, Италия, Австрия и Холандия. Да не подценявам никого, но асовете са в първия поток. Аз мисля, че Англия има късмет с тази група, Италия не са в най-добрата си форма. Технически някакви новинки не успях да видя, играят или 3-5-2 или 4-2-3-1, което е схемата, която Илиан Илиев практикува и в националния отбор. Ще е интересно, сега започва „внезапната смърт“ на елиминациите.

Кажи как мина откриването на изложбата.

Аз съм много щастлив човек. Защо – ще ти кажа. Много години се занимавам с реклама, завършил съм медицина, като студент рисувах.

Имаш ли специалност?

Не, не съм специализирал.

А можеш ли да ме излекуваш?

Мога, да. Чета и досега много медицински книги, въпреки че не съм практикувал, това е тежко следване. Но там имах приятели, с които много обичахме да рисуваме. И като ученици също. Преди 90-та година съм рисувал с масло, върху керамика, правил съм modern art. След това, от всички бизнеси, с които в началото на 90-те започнах да се занимавам, си избрах рекламния, който е най-близко до изкуството. И може би точно в годините като рекламист, когато не съм пипал четка, изградих усещането си към цветовете. Всички критици, които гледат творбите ми, твърдят, че усещането ми за цветови комбинации е уникално. Смело експериментирам с ярки цветове, не обичам мрачните тонове. Както моят любим политик Чърчил казва – кафявото ме натъжава. Знаеш, че и той е бил добър художник и е рисувал основно пейзажи.

Имаш ли послание?

Имам една много интересна серия, „Гравити“, в която всяка картина има свое послание.

А кодове?

Не. Мистичните неща не са моето. Аз държа посланията ми да са ясни и хората да знаят, че това е част от мен. Аз вярвам, че всеки един човек трябва да опитва да изразява себе си чрез изкуство – било музика, било литература, поезия, проза, изобразително изкуство…

Какво ти дава това?

Свобода, аз вечно казвам, че нямам един работен ден през живота си, защото 30-годишната ми кариера е в рекламния бизнес, което е част от хобито ми и е близо до изкуството. И съм бил изключително щастлив. След това направих кариера в политиката, но чрез спорта. Спортът е другият ми живот, другото ми аз. Аз съм бил професионален атлет, 9 години бях във футбола като президент на Черно море. Реализирах се, защото там съм работил с огромна любов. Беше удоволствие да работя с тези хора в спорта. Сега е същото с изобразителното изкуство, не търся фигурите в картините си. Междудругото съм и колекционер и събирам различни творби.

Най-голямата оценка е ако тези неща се купуват. Похвалата на приятел е похвала. Но това търси ли се, има ли пазар?

Имам си мои фенове и изграден стил. Аз обичам абстракцията и по-точно абстрактния експресионизъм.

Колекционират ли те, има ли някой, който има 2, 3…

Има хора, които имат вече по няколко творби. Това е шестата ми изложба и имам приятели, които са изявени художници и се съобразявам с тяхното мнение. Примерно Вежди Рашидов е един от моите ментори, приятел ми е, много го обичам. Колекционирам го, той също освен известните си скулптури има и уникални акварели. Емил Стойчев също е един гениален български автор, на когото имам творби. Ники Янакиев има нова юбилейна изложба в галерия „Анел“. Той също е един от хората, които колекционирам. Сверявам си часовника с тях без да имам претенция да бъда на тяхното ниво. Но правя нещо различно, аз знам, че в България абстрактния експресионизъм не е толкова популярен, той е изключително развит в САЩ, в Западна Европа. Това са модерните стилове от последните 50 години. Там хората, които работят в този стил са топ.

Там „сивото“ им общество, което повече се съобразява с правила, има повече нужда от такива „цветни петна“.

Там артистите избягаха от формата и търсят изразяването си чрез друг тип експресивност. Търсят цветовете, различни комбинации, различна експлозия от цветове, които изливат върху платното.