Кристалина Георгиева: Икономиката на страните от Залива бележи осезаемо свиване през 2026 г.

Икономиките на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) се очаква да се свият през 2026 г. заради рязкия спад в производството на въглеводороди и забавянето на останалите сектори. При постепенно нормализиране на корабоплаването през 2027 г. се очаква силно възстановяване, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

В изказването си на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на ССПЗ в Бахрейн Георгиева подчерта, че войната в Близкия изток е оказала значително въздействие върху икономиката на региона.

По думите ѝ шокът за енергийните доставки е бил овладян благодарение на бързото пренасочване на критични доставки извън Ормузкия проток и предприетите от страните от Залива мерки. Това е помогнало да бъде запазен потокът на енергия към световните пазари и да бъде ограничен по-голям шок за глобалната икономика.

Георгиева посочи, че страните от ССПЗ са разполагали със силни фискални и външни буфери, стабилни политически рамки и добре капитализирани и ликвидни банкови системи. Стратегическите инвестиции в енергийна и логистична инфраструктура също са помогнали за ограничаване на последиците от кризата.

Въпреки това негативното въздействие на войната остава значително. Почти пълното затваряне на Ормузкия проток и нарушенията в Червено море са ограничили износа на петрол и газ, а щетите по енергийната инфраструктура са намалили производствения капацитет. Активността извън въглеводородния сектор е засегната от по-слабата търговия, пониженото бизнес доверие и поскъпването на основни стоки.

„Несигурността остава висока“, заяви Георгиева, като отбеляза, че перспективите зависят от продължителността, тежестта и географския обхват на конфликта. По-устойчиви или сериозни нарушения могат да забавят възстановяването, да повлияят на инвеститорското доверие и да затруднят диверсификацията и създаването на работни места.

Ръководителят на МВФ призова страните от Залива да продължат реформите за повишаване на производителността и икономическата устойчивост. Сред приоритетите тя посочи временна и целенасочена фискална подкрепа за домакинствата и бизнеса, инвестиции в критична инфраструктура и укрепване на веригите за доставки.

Георгиева подчерта и значението на завършването на железопътната линия на ССПЗ и Саудитския сухоземен мост. Според анализ на МВФ тези маршрути могат значително да ограничат икономическите загуби при затваряне на Ормузкия проток и да увеличат производството в страните от ССПЗ дори при нормално функциониране на протока.

Сред дългосрочните приоритети тя открои разширяването на ролята на частния сектор, подобряването на бизнес средата, развитието на уменията на работната сила, дигитализацията и използването на изкуствения интелект.

По думите ѝ дигиталните активи също придобиват все по-голямо значение в региона. Общата on-chain активност в страните от ССПЗ се оценява да е нараснала от 6 млрд. долара през 2020 г. до 92 млрд. долара през 2024 г. Георгиева предупреди, че наред с потенциалните ползи за плащанията и капиталовите пазари, това създава и макрофинансови, оперативни и регулаторни рискове.

„ССПЗ показа, че съвместната работа ни прави по-силни“, заяви Георгиева в края на изказването си, като подчерта ангажимента на МВФ да подкрепя региона чрез развитие на капацитета, институционални реформи и финансиране.