Крум Зарков като Бойко Рашков – камикадзе на чужди политически поръчки

Миналия четвъртък на заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет служебният правосъден министър Крум Зарков се спъна точно като предшественика си Надежда Йорданова в един и същи камък – промените в Наказателно-процесуалния кодекс, а оттам и в Закона за съдебната власт.

Този път те бяха изложени в два предложени за обсъждане законопроекта - на „Демократична България“ и на Министерския съвет. Както и преди, повечето от предлаганите промени бяха къде остро, къде по-сдържано критикувани и отречени от кадровиците на съдебната власт. Стигна се и до язвителни реплики, довели за първи път в историята на ВСС до това кадровик да плаши с напускане на залата заради „иронични коментари“ на министъра, който има правомощието да председателства заседанията на Пленума.

Повечето от предложенията за промени в законите бяха фокусирани в една точка – прокуратурата. Такова бе въвеждането на ограничение за прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на съдебния съвет от квотата на парламента (окачествено от висшите кадровици, а и от магистратите като дискриминационно). Или служители на МВР, определени от вътрешния министър, да водят разследвания, за които компетентни по сега действащия закон са следователите (което според ВСС би довело до зависимост на съдебната власт от изпълнителната). Отхвърлено бе и предложението главният прокурор и председателите на върховните съдилища да се отстраняват с 13 гласа от членовете на ВСС, а не както досега със 17. Кадровиците не приеха съдебният съвет да стане отново непостоянно действащ орган, въвеждането на правила за командироване на прокурори и следователи различни от тези за съдиите и т.н.

Залата буквално „завря и закипя“ при обсъждането на предложения от Зарков механизъм за разследване на главния прокурор. Според него, то следва да се води от съдия, избран на случаен принцип измежду кандидати от списък, изготвен от Върховния касационен съд и назначен като прокурор до приключване на разследването.

Скандалното в случая е, че текстът в новия законопроект е почти идентичен с предложения и внесен за разглеждане преди време от „острието“ на Христо Иванов в политиката - Надежда Йорданова, в качеството й на министър на правосъдието. Тогава той бе отхвърлен от магистратите като явно противоконституционен и нарушаващ независимостта на прокуратурата. В изрично становище Венецианската комисия (консултативният орган към Съвета на Европа, препоръчал въвеждането на механизъм за контрол над главния прокурор) приветства усилията на България в тази посока, но едновременно с това подчерта, че законопроектът има проблем с българската Конституция и следва да се прецизира.

Вносителите от „Демократична България“ и съратниците им в битката за овладяване на прокуратурата не споменаха и дума за резервите и „другарското“ предупреждение на Европейския съвет. Подопечните им клакьорски медии също пропуснаха този факт, триумфално обвявайки, че Венецианската комисия одобрила законопроекта за разследване на обвинител №1.

Ако става дума за прецизиране на стария вариант, препоръчан от венецианците, то това се свежда до разширяването на кръга на разследваните по предложения механизъм - освен главния прокурор, и неговите заместници. Явно, за да няма упреци, че се предлага закон за един човек – в настоящият момент Иван Гешев.

Истината е, че няма европеец, институция или държава, които да не одобряват усилията за въвеждане на контрол над дейността на главния прокурор. В този дух са становища на евродепутати, на  Венецианската комисия, а буквално преди дни и на посолството на САЩ в София. Одобрява го и самият Иван Гешев – стига да е в унисон с действащото законодателство и Конституцията и да не се използва за политически цели. А и едва ли някой отвън би подтиквал наши „реформатори“ да газят българската Конституция в името на демократична цел (което у нас се превърна в политическа практика). Проблемът си е наш, чисто български. Произтича преди всичко от безсилието на някои родни политици да реализират тясно партийните си цели, представяйки това за „реформа“. Демократични принципи личат в лозунгите им, но не и в делата. Безсилието става отчайващо поради липсата на полезен ход за каквито и да било сериозни промени в правосъдието, без преди това да бъдат приети промени в Конституцията. А да инициират Велико народно събрание е рисковано, дори би било самоубийствено, доколкото нямат мнозинство за приемане на техните промени, а общественото доверие към тях непрестанно гасне. Единственият им възможен избор е да го играят революционери, за които погазването на някой закон не е грях в името на преследваната от тях цел.

В този контекст се оказа и пламенната защита на служебния правосъден министър на предложените за обсъждане във ВСС законопроекти. Както и острите му реплики към Иван Гешев и членове на Съвета – по същество нямащи общо с правната страна на дебата. Едва ли като юрист, завършил право в Соброната, Зарков не е вникнал в становищата, препоръките и оценките, идващи от Европа, или пък не познава в детайли българските закони. Изглежда невъзможно. Но, ако е така, колко трябва да е дебелокож, за да предлага нещо отхвърлено от магистратите. Дори като съавтор на Христо Иванов и без да си вярва, че ще получи подкрепа поне от хора в съдийската колегия на съвета. „Опасенията ни са от конституционно естество“, потвърди председателят на ВКС Галина Захарова. И увери, че съображенията на върховните съдии са свързани с действащото законодателство и са били поддържани още от участието им в първата кръгла маса със Съвета по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека.

Да се чуди човек защо юрист като Зарков се хвърли нелепо на амбразурата да защитава пред ВСС провалена кауза. Дали това не е цената на министерския му пост? Или е заявка за нов и за ново политическо амплоа? Или пък е „елегантен“ ход за насъскване на електората срещу „съдебното статукво“ в навечерието на задаващите се пети поред парламентарни избори?

Политическите анализатори вече коментират, че около групата на „промяната“ се е сформирала и група на „променливите“ - в лицето на Зарков, който вече използва БСП като трамплин за политическа кариера, и на прогонения от червените Явор Божанков, сменил набързо пролетарската вратовръзка с папийонка и джип. Чакали се и други членове на групата.

Други пък свързват Зарков с Бойко Рашков - като юристи камикадзе на чужди политически поръчки. Бившият вътрешен министър влезе в тази роля още преди четири години, докато бе начело на Националното бюро за контрол на употребата на специални разузнавателни средства. Но тази роля е добре позната за Рашков още от годините му в Националното следствие. 

Вместо да бере срама във ВСС миналата седмица, по-добре беше, министър Зарков да се заеме с неотложните проблеми в правосъдието. Например с надвисналата опасност хиляди дела да бъдат блокирани заради липса на вещи лица след отмяната от съда на текстовете в Наредбата, определяща техния избор и назначаване, както и заплащането на отговорния им труд. Резултат засега няма. Очаква се друг да бъде нарочен за виновник.