Лъчезар Богданов: Българите харесват лева – това е доказателство за успеха на Валутния борд

Вече 4 години имаме реален икономически растеж над 3%

Икономистът Лъчезар Богданов ексклузивно пред Tribune.bg.

Очаква се през лятото на тази година да влезем в чакалнята на Еврозоната, до какво ще доведе това, какво ще спечелим?

България отчита видимо преодоляване на ефектите от глобалната финансова криза 2008 година, 4 години на реален икономически растеж над 3%. След дъното на пазара на труда и рекордната безработица в периода 2012-2013, заетостта трайно расте. Коефициентът на заетост, т.е делът на хората в трудоспособна възраст, които са заети, е на рекордни нива изобщо в историята.

Съвсем убедено можем да кажем, че в момента една от съществените спирачки пред инвестициите и разширяването на стопанската активност е липсата на работна сила и то всякаква, не единствено висококвалифицирана. Разбира се, това, което се случва може би до 2017 година беше по-скоро ефект от международна конюнктура, т.е. много силно движен от експорта растеж, особено от преработващата  индустрия и някои бизнес услуги, най вече IT услугите.

Последната година – година и половина имаме и много съществено нарастване на вътрешното търсене, основно движено от една страна от по-високо доверие на потребителите, по-високите доходи, по-висока заетост. Но и от активността на банковата система. Само за последната година имаме нарастване на кредита за домакинствата с 2,1 милиарда лева, включително жилищния, включително и за потребление. Това се случва и в някакъв смисъл България стои на практика с нисък държавен дълг, нисък бюджетен дефицит, дори излишък за последната година, но с по-важни дългосрочни проблеми, т.е. как икономиката да се трансформира към такава, създаваща все по-висока добавена стойност с единица труд и ресурс. Това са дългосрочни предизвикателства, те не са пряко свързани с текущата конюнктура.

Като цяло българинът по-скоро се плаши от приемането на еврото и е песимист в това отношение. Как би се отразила на страната ни тази възможна перспектива. В частност на обикновения човек?

Всеки разумен човек е съвсем нормално да се учи и да гледа историята. Еврозоната не беше с перфектна структура и много ясно се видя, че в някои страни политиките са били такива, че да доведат до много сериозен дисбаланс и до тежка криза. Гърция беше типичен пример, но разбира се можем да говорим за Португалия, донякъде за Испания, със сигурност за Италия. В този смисъл ефектът от кризата след 2008-2009 година и последващите проблеми, особено в нашата южна съседка, са доста сериозен алармиращ звук за всеки, който си задава въпроса – дали всъщност всичко е добре.

И оттам разбира се най-важният въпрос е как ще се трансформира Еврозоната, и как ще функционира този паричен съюз, така щото да намаляват рисковете от подобно развитие в бъдеще. Второто нещо, което мога да кажа е, че такъв тип скептицизъм може би е много добро доказателство за успешния валутен борд, който имаме вече близо 22 години. Фактът, че българите харесват лева и използването на лева е всъщност доказателство за успеха на това, което направихме преди 22 години.

И все пак по-скоро плюсове ли би донесло евентуално въвеждане на еврото или негативи за България?

Тази тема според мен не е на дневен ред в България. На дневен ред в България е доколко българският лев ще стане част от ЕРМ 2 тази година или няма да стане. Но това ще е по-скоро тест не за нас, това ще е тест за ЕЦБ, за другите страни-членки – доколко всъщност в Европейския съюз има ясни правила и процедури за пътя към разширяване на Еврозоната. Второто много важно нещо е през следващите години да видим как всъщност ще изглежда Еврозоната.

Пак казвам – Еврозоната по начина, по който изглеждаше 2008, не беше съвсем добър валутен съюз. Той позволяваше натрупване на много дисбаланси и рискове, които както видяхме се проявиха по доста тежък начин за гражданите на много страни в Еврозоната. Ако Еврозоната се реформира и работи в посока намаляване на тези рискове и потенциал за дисбаланси, очевидно това ще е по-добре, ако не, тогава не е ясно дали трябва да сме там!

Какви ще са икономическите ползи и ефекти за българските граждани при уеднаквяването на таксите за трансгранични парични преводи в ЕС, което трябва да влезе в сила от декември тази година?

Това, което всъщност се вижда от данните е, че подобен вид такси  за разплащания се отразяват най-силно на две групи – на домакинства или на физическите лица и на малките предприятия, които извършват стопански операции с относително ниска стойност. Очевидно е, че за големите предприятия въпросът стои различно. Те имат собствени договори с финансовите институции, разбират се и тези разходи за тях са незначителни.

В този смисъл подобни промени непропорционално ще облагодетелстват наистина физическите лица, които често пътуват или има хора, на които пращат преводи в чужбина, както и малките предприятия, които осъществяват внос и износ на стоки  и услуги, а това все повече се случва. Само ако споменем електронната търговия, ще видим всъщност колко голямо разширяване на този вид дейност има. Ако няма подобна промяна на политиката на търговските банки, очевидно те лека-полека се изместват от алтернативни доставчици на платежни услуги.

Това вече се случва в последните две-три години. Навлизат на пазара именно такива компании, които предлагат услуга на много по-ниски цени. В този смисъл такава промяна може би ще има ефект и на задържане на клиентите в банковата система, ако банките променят тарифите си в посока надолу. Предстои да видим.

Интервю на Андреа Драганова