Любомир Кючуков Tribune.bg: През 2021г. продължи ерозията на следвоенния световен ред

Любомир Кючуков е дипломат, политик, бивш заместник-министър на външните работи, а понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. 

Кое за Вас е събитието на 2021г.? Накъде пое светът през отминаващата година?

Аз по-скоро бих говорил не за събитие, а за процес. И това е продължаващата ерозия на следвоенния световен ред. Десетилетието постави на тежко изпитание международните институции и цялата система на ООН, които често бяха подменяни от коалиции на желаещите. То беше катастрофално за международното право, като принципите на националния суверенитет, уважение на териториалната цялост, ненамеса във вътрешните работи, задължението за изпълнение на подписаните договори и т.н. бяха постоянно нарушавани. Тези процеси бяха забавени от връщането на САЩ при Байдън към многостранната дипломация, международните институции и уважението към договорните ангажименти, но тенденцията не се е обърнала. В резюме: светът не стана по-сигурен през 2021 г. въпреки затихването на някои регионални конфликти. Ние продължаваме да говорим и да мислим за войната като за легитимен, дори морално оправдан инструмент за решаване на спорове, а понятието „мир“ като че ли окончателно изчезна от международната лексика.

Засилва ли се противопоставянето по оста САЩ-Русия? Къде остава Европа?

Конфронтацията продължава да ескалира. Като подходът на взаимно възпиране води до спирала в трупането на войски и оръжия по протежение на цялата линия от Балтийско до Черно море. Нивото на противопоставяне е толкова високо, че както показаха разговорите Байдън-Путин, първостепенна задача вече стана удържането му под контрол, а не де-ескалацията. Същевременно пренасочването на акцента във външната политика на САЩ към Индо-тихоокеанския регион за противодействие на Китай очертава тенденция на Европа да бъдат възложени по-сериозни отговорности в сдържането на Русия. Става дума преди всичко в сферата на политиката и икономиката, докато САЩ очевидно ще съхранят водещата си роля по отношение на сигурността. От друга страна за разлика от част от източноевропейските страни (Прибалтика, Полша, Румъния) останалата част от Европа, на първо място Германия и Франция, изповядват разбирането, че сигурността на Европа е неделима и тя не може да се гради без и срещу Русия, а в диалог и при взаимни гаранции с Русия.

Динамиката на световната политика след разпространението на коронавируса промени ли Китай?

Промени се не толкова самият Китай, а по-скоро мястото на Китай в световната политика. Китай пръв се възстанови от пандемията и това му даде определено предимство във времето по сравнение с другите големи икономики. Годината очерта ясно контурите на бъдещото основно геополитическо противоречие – борбата за глобално лидерство между САЩ и Китай. Като тя очевидно ще бъде всеобхватна и дългосрочна и ще определя динамиката на международните отношения през следващите десетилетия. Като се наблюдава достатъчно ясно очертана тенденция към една нова двуполюсност – този път по оста Вашингтон-Пекин. Всичко това съпроводено с опитите тя да бъде поставена и в нова идеологическа опаковка – борбата между либералните демокрации и авторитарните режими. Което пък прави достатъчно основателни опасенията от една нова студена война – в може би обаче в по-горещ вариант.

Афганистан и управлението на талибаните ще стане ли причина за нови вълни мигранти?

След като САЩ договориха предаването на властта на талибаните в Афганистан (защото преговорите се водеха само с талибаните, без участието на тогавашното афганистанско правителство), светът изпадна в парадоксалната ситуация да не признава новото правителство в Кабул, но да разчита на него да установи контрол по границите и да не позволи масов бежански поток. На практика това до голяма степен се случи. Но ограничаването на бягството навън означава, че афганистанските граждани остават беззащитни спрямо репресиите вътре в страната. Което поставя ребром въпроса за хуманността на подобен подход. Защото призивите към талибаните за спазването на някакви демократични правила изглеждат твърде палиативни, доколкото очевидно не водят до конкретен резултат в посока спазване на елементарни човешки права.

Какво да очакваме на Балканите след обявеното от Република Сръбска намерение да се оттегли от федералните институции в Босна и Херцеговина, натиска за приемане на Скопие в ЕС и обезценяването на лирата в Турция?

Балканите не могат да бъдат територия, изолирана от световните процеси. Като тук са налице редица рискови фактори: вътрешната дестабилизация на част от държавите от полуострова (включително проблемите с утвърждаването на единната държавност на Босна и Херцеговина, за които споменавате), нарастващите национализми, периодичната ескалация на напрежението в двустранен план. Забавянето на процеса на присъединяване на полуострова към ЕС променя оптиката спрямо региона: измества акцента от интеграция към сигурност, превръща региона от субект, потенциална част на една по-голяма общност, каквато е ЕС, в обект на борба за сфери на влияние и противоборство между глобалните играчи. С други думи – рисковете от дестабилизация на региона остават достатъчно високи и са необходими целенасочени политически усилия в регионален план за избягване на подобно развитие.