Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Любомир Кючуков: Съдбата на „Св. София“ е инструмент за преговори на Ердоган

Мнения

Любомир Кючуков: Съдбата на „Св. София“ е инструмент за преговори на Ердоган

Снимка:

Турция няма потенциала да разбие единството на ЕС, но има възможността да постави Европа пред много сериозни изпитания

Доколко Турция е обвързана с международни договори да пази историческата базилика „Св. София“? Разговаряме с директора на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков

Турция е страна по Конвенцията за опазването на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1972 година. Базиликата „Св. София“ е включена в списъка на ЮНЕСКО на паметници на световното културно наследство преди 40 години. Така че от тази гледна точка Турция е задължена да се грижи за всеки паметник, включен в този списък. Друг е въпросът, че това, което може да направи ЮНЕСКО в случай, че не се изпълняват условията, то е да изключи конкретния паметник от този списък.

Така всичко около статута на паметника зависи от хода на делото, което се води от 16 години в турския съд и е заведено от един пенсиониран учител?

В ЮНЕСКО става дума за статута на базиликата от гл. т. на Конвенцията, а всички други съдебни дела те касаят статута в рамките на турската държава, за какво сградата се използва - дали тя ще продължи да бъде музей, както е от 1935 г. или ще продължи това, което наблюдаваме през последните 15 години как стъпка по стъпка този статут се дискредитира и забраната в нея да се извършва религиозна дейност постепенно се пренебрегва / от 2006 г. в сградата е обособена част за молитва на служителите б. р. /. В ЮНЕСКО има два случая на отнемане на статут на паметник, когато се променят условията или не се спазват изискванията.

Чисто политически ли е ангажиментът на турския президент да върне религиозния статут на „Св. София“?

Това, което се случва в момента с базиликата е въпрос на държавна политика на Ердоган, доколкото и религията при него е въпрос на държавна политика. Решението на турския президент да подкрепи превръщането на базиликата отново в джамия е продиктувано изцяло по политически причини. То на практика цели да заздрави и двата носещи стълба на политиката на Ердоган. Става дума за национализмът и ислямизацията. Между другото подобни тенденции се появяват винаги, когато се натрупат вътрешни социални проблеми. Тогава с цел консолидацията на нацията Ердоган използва подобни случаи. Струва си да си спомним само преди няколко месеца по подобен начин бе използван като политически инструмент и проблемът с бежанците.

Така че това е изцяло политически инструмент, който има два адресата – вътрешен и външен. При вътрешния се търси укрепване на властта и пренасочване на вниманието от наболелите въпроси. Става дума за консолидация на управлението след неуспешните местни избори през 2019 г. за Ердоган, вкл. загубата на Истанбул, която беше изключително болезнена. Тогава Ердоган спечели президентските избори на националистическа вълна, привличайки като свой електорат и консервативни сили като Партията на националистическото действие. Вторият стълб е ислямизацията – друг важен елемент, който постепенно ерозира светската държава на Ататюрк, което позволи на Ердоган да се саморазправи с основната светска сила в страната за дълги години, каквато беше армията.

Но това е рискована игра на много тънки баланси, защото ислямизацията при Ердоган е контролирана. Тя е държавна политика и контролът върху процеса е необходим, за да не се позволи радикализация. Радикалният ислям може да се окаже най-сериозното предизвикателство пред властта на Ердоган и не случайно той се опитва да ликвидира влиянието на ислямския проповедник Фетулах Гюлен, обвинявайки го в опита за преврат. Така че за Ердоган религията е политика и той не може да си позволи тя да излезе извън контрол.

В международен план има ли сериозна опозиция на плановете на турския президент относно статута на „Св. София“?

В международен план Ердоган подаде един многопосочен сигнал към ЕС, към Гърция и Кипър, че те не трябва да забравят, че Турция има широк инструментариум за политическо противодействие по чувствителни теми, каквито са мигранти, геополитика, енергетика, особено напоследък след опитите да се използват газовите находища в Източното Средиземноморие. Към НАТО и Франция той показа, че Турция няма да ѝ се оспорва ролята и инициативата в Либия, а и в Близкия Изток като цяло. Нека не забравяме реакцията на френския президент Макрон, който отново напомни своето становище, че НАТО е в мозъчна смърт, взимайки този път за повод действията на Турция в Либия. Също така Турция изпраща сигнал и към Русия, че партньорството е ситуационно, но не е стратегическо и Турция ще продължи реализирането на своята самостоятелна политика. В резюме бих казал, че Турция е твърдо решила да се утвърди като регионален лидер и глобален играч и всички трябва да се съобразяват с нея. Това е основното послание.

Някои тълкуват това като опит за независимост на Турция?

Бих казал опит да играе самостоятелна роля на базата на баланси между противостоящи си геополитически сили. Турция се опитва максимално да използва в своя полза конфронтацията и различните позиции, както в геополитически план между Русия, от една страна, и ЕС и САЩ, от друга, така и вътре в ЕС, защото по отношение на Либия страните от ЕС нямат единна позиция и страни като Франция и Италия имат съвършено противоположни интереси. Така че Турция се опитва да играе една дългосрочна стратегическа игра, която обаче е твърде рискована, както по отношение на георесурсите на Турция, така и през призмата на икономическата, и социалната стабилност на страната.

Ще се наложи ли Ердоган по отношение на статута на „Св. София“?

Това е изцяло инструмент за преговори от турска страна, за натиск, бих казал дори. Аз не бих се ангажирал какво ще се случи, защото знаем, че ако Турция изпълни тези си намерения, то, на практика, колкото и парадоксално да звучи, от този инструмент за натиск. На Ердоган той е необходим като висяща заплаха, както се случи  неотдавна и с бежанците. Той показа, че може да използва хората като инструмент. Когато постигна целта си да привлече вниманието и да реализира политическите си цели, той направи крачка назад, запазвайки си този инструмент за бъдещи подобни цели.

Разбива ли Ердоган единството в ЕС?

Струва ми се, че Турция няма потенциала да разбие единството на ЕС, но има възможността да постави Европа пред много сериозни изпитания. Тук има няколко опасности. Ако реакцията на съдбата на „Св. София“ не е достатъчно балансирана и не е в полето, което тя трябва да бъде, а именно в полето на политиката, това може да се превърне в религиозно противопоставяне, което действително е опасно, ако се насложи върху всички процеси, които текат през последните години, особено по посока на радикализация на исляма. И второто, е това, което Турция от няколко години се опитва да направи, тя се опитва да експортира турски държавен национализъм в посока Европа, използвайки турските общности в много европейски страни. Да не забравяме, че в Европа бяха създадени редица етнически турски партии, при това част от тях под влияние и под егидата на турското правителство и на Ердоган, и че дори в една Холандия тази партия влезе в парламента, т.е. тук имаме няколко пластове на опити за влияние на Ердоган в Европа, но те отново според мен са свързани с утвърждаването на Турция като сериозен геополитически играч, но едва ли могат да доведат до разцепване на Европа на про или анти турска основа.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още